Балкански фолк от хеви метъл група с енергията на пънк рок (Вал Кьосовски от Kultur Shock)

Валери (Вал) Кьосовски е вокал и китара в международната група Kultur Shock. Българинът живее от 16 години в САЩ и е брат на Огнян Кьосовски, барабанист на „Контрол“. На тазгодишното турне на Culture Shock, Огнян Кьосевски ще се присъедини като барабанист към групата.

Американската група сформирана в Сиатъл, САЩ предимно от емигранти от Балканите, пристига в София на 29 април за концерт, който е част от европейското им турне. На 30 април, групата ще свири във Варна. След като обиколи европейските градове, турнето им ще завърши в Турция. Стилът на групата e определян с най-различни имена, най-екзотичното от които е "цигански пънк". Те смесват смесват рок, метъл, пънк с традиционна балканска музика.

- Първо искам да ви питам защо името на групата е точно „Kultur Shock”. Това по някакъв начин повлияно ли е от онази поредица от пътеводители, които са написани по странен начин за странни места?

- Започваме разговора от там, от където го оставихме с Васил Върбанов (организаторът на концерта от "Тангра мега рок" . С него говорихме за това как се чувства в щатите, средния европеец, който се пренася тук по воля или неволя. Единственото нещо, което може да го опише най-точното е културен шок - Kultur shock. Не е същото, както го знаем и както го очакваме. По същия начин беше възприятито на обикновената американска публика, когато чу музиката в края на 1990-те години.

- Шокът ли е начинът да се обърне вниманието на една такава голяма страна като Америка към малките и далечни проблеми на Балканите?

- От политическа гледна точка са такива нещата. Никой не говори за Балканите, ако не са избити 100 хиляди души поради някаква идиотска причина. Толкова неща става в България през последните няколко месеца, чета българска преса, нищо не достигна тук. Защо? Защото няма кръв на улицата. В политическо отношение е така. Страната е голяма, 330 милиона души, трябва да се пробие мрежата от новини и да се вземе вниманието на политици с някаква голяма идиотщина. Това се отнася малко или много до музиката. Преди ние да го направим, никой не очакваше, че нещо такова може да излезе от Балканите.

- Сега толкова години назад спомняш ли си първия концерт в Щатите и как публиката реагира на него? 

- Аз се присъединих към групата през 2000 г. Първият ми концерт с тях беше на един от най-големите фестивали в Северозападните щати, до Сиатъл, казва се Бъмбършут. Публиката направо беше разбита. Аз бях също разбит, защото по това време групата имаше много по-голямо фолк звучене и се опитвах да абсорбирам и пригодя собственият си стил и разбиране за стил на музиката. Така, че за мен специално беше сюрприз. Хората всъщност харесват това, което правим.

- Ти как би го описал? Аз се опитах да намеря определение за вашата група и намерих много различни определения, което ме навява на мисълта, че едва ли някое от тях е много точно.

- Не е точно, защото, откровено казано, не знам друга група, която да прави това, което ние правим. Има много групи, които комбинират roots музика, фолклорна музика с рок, с пънк, с метъл. Основната разлика идва от това, че никога не сме се опитвали да бъдем рок група, независимо, че звучим като рок група. Нашата носталгия или любов към балканския фолклор, от там идва всичко и от там е зарядът, който движи групата. От там нататък как се интерпретира и как се аранжира идва от хората, които са в групата. Например – цигуларката ни Парис Хърли и саксофонистката Ейми Денио, те идват от авангардна музика и джаз. Те имат един подход към нещата, от друга страна, басистът ни Гай Майл Дейвис и аз сме рокери. Джино вокалистът, той пее всичко – от нежната балада до абсолютен траш метъл. Ако трябва да го определяме, това е музика, която се движи от честване на балканският фолк, изпълен от музиканти с прецизността на хеви метъл група и с политическия заряд и енергията на пънк-рок. Няма една дума определение за стила.

- В Америка никой не би те обвинил, че свириш чалга, най-малкото, защото не знаят какво значи тази дума. Не те ли притеснява, че в България, която е залята с чалга, ще им звучи като някакво подаване към чалгата, отстъпление на рока към чалгата?

- Имай предвид, че когато се говори за фолклор и чалга, те са две различни неща. Няма нищо лошо с фолклора. По същия начин, по който българинът, например слуша американски Blue grass и си казва, това е такава енергия или блус от делтата на Мисисипи. Това е тяхната чалга. Фолклорната музика става чалга, когато се комерсиализира, когато се сложи по телевизиите на канал, с певиците с едно име и с изкуствени бюстове и всички тези неща и когато се сведе до най-ниския показател по отношение на текст и музикално мислене.

- В едно твое интервю от преди 6-7 години бях чел, че музиката, от която вие се вдъхновявате е 300-400 години по-стара от чалгата и заради това няма как да е чалга.

- Разбира се. Точно така. Виждам във Фейсбук понякога, някой поства някакъв отвратителен чалга клип. Там няма абсолютно никаква музикална или интонационна ценност в тези неща. Да се върнем на първия въпрос. Преди първият ни концерт в България, малко се притеснявах как ще се приеме. След като излязохме на сцена в препълнена зала, това показа разбирането на хората. Това показа, че нашата музика няма нищо общо с чалгата или с хората, които обичат чалга.

- Другото, което е много характерно за вашата група е силният политически заряд. Ако обърнем внимание дори само на името на албумите, последният ви албум се казва „Министерство на културата“, преди това един друг се казва „Ние дойдохме да откраднем вашите работни места“. Това политически послания към Америка ли са, към Балканите, към целия свят?

- Първият албум на групата се казваше „Fuck the INS”. INS е съкращение по това време на американската служба за емиграция. Понеже балканското ядро на групата и всичките ни познати минаха през толкова перипетии с всички тези хора, така че беше нормален изблик на емоция. Стига с граници, стига с ограничения, всички сме хора, дайте да дадем възможност на талант и да се обикаля свободно света, за да се подобри животът на всички. Следващият албум беше „Култура-диктатура“. Това беше по време на войната в Ирак. Толкова неща се променяха, политическата обстановка, консервативната партия е на власт, прави си какво си иска, започва войни без причина. Албумът „Ministry of Kultur“ има две значения – едното е Министерство на културата, което е познато в европейските среди, другото е Ministry като послание, като че си проповедник на културата.

- Ти каза, че следиш какво става в България. Тук при нас стават доста бурни неща. Каква е твоята оценка за протестите, които заляха улиците последните месеци?

Ако ме питаш мене, не трябва да спират, докато по някакъв начин нещата не се очистят, докато по някакъв начин не се установи една социална и политическа система, която да даде на хората възможност да растат, да влязат поне в средната класа и да започнат някакъв нормален живот. В същото време е много опасно да не се отиде в политически популизъм, който в момента в Щатите се олицетворява от републиканците и от либертарианците, които всъщност ако има дясна анархична фракция, това биха били те. Така, че това е олицетворението на популизма тук. В Балканските страни и в България в частност, до колкото виждам популизмът се олицетворява от крайната левица и бившите комунисти. И двете са лоши крайности и не бива да се отива там. Когато става въпрос за икономика и политика трябва нещата да се гледат трезво и да се решават трезво. Много е лесно да се каже, е тук ще премахнем всички компании и инвестиции и ще дадем всичко на народа. След 20 години демокрация, народът все още няма традиции как тази страна да се управлява по разумен начин. Това е, което виждам отвън. В същото време, това не е необичайно. Няма по-идиотска политическа система от италианската. Не знам колко правителства са сменили след Втората световна война, но по някакъв начин са успели да направят нещата така, че да върви, въпреки икономическите си проблеми.

- С Евгений Дайнов, политолог и твой колега – музикант, преди няколко дни си говорихме, че в смутни времена се прави най-хубавата музика. Ти усещаш ли, откакто е започнала кризата да има нов изблик в музиката, в младежките култури, в усещането на хората и желанието им за промяна?

- Едно от нещата, което пътуването по турнета из Европа ми дава възможност е да видя какво става на място. Откакто започна последната криза, виждам, че има групи, които са ангажирани в борбата за промяна, но не мисля че са достатъчно. Все още хората робуват на две неща – не ми пука, дай да си направим купона, да отидем на диско и да се напием, малко секс и след това да претендираме, че сме на работа отново. И другото е нормалният хъс на музикант да пробие на сцена или да се наложи като изпълнител, независимо какво свири. Тези две неща дърпат назад, защото музикантите в техния натурален изблик трябва да подпомогнат промяната и да се изразят.

- На 29 април в София, какво ще чуем? Новия албум, стари хитове?

След албума „Ministry of Kultur”, миналото лято издадохме един хит, който се казва „Tales of Grandpa Guru“. Сменихме формата, защото албумите изискват много време и много пари. Обикновено 2 до 3 години работа, защото има много песни. Всичко в света се развиваше много бързо и нямахме много време да реагираме. За социално заредена група като нашата, всеки път, когато свършиме албум, това за което пеем се оказва с две години старо. За това си казахме, по някакъв начин трябва да се изразяваме актуално, както мислим, не поради финансови обстоятелства, студио, време, което ни се предоставя. За това, петте песни от ЕП-то „Tales of Grandpa Guru“ не са мислени много, това, което беше в момента това направихме. Те са много динамични. От там нататък, ще изпълним общо взето нещо като „Greatest hits“ зa 90 минути.

Следете новините ни в GoogleNews