Александър Иванов: Героят днес е обикновеният човек

Александър Иванов е финалист в категория 'Текст' на конкурса 'Граждански будилник'

Зарина Василева Последна промяна на 01 ноември 2020 в 09:35 3450 0

В Деня на народните будители започваме поредица от интервюта с финалистите на конкурса "Граждански будилник" на Български център за нестопанско право. 

Как изглеждат правата ни в ситуацията на извънредност, по-сетивни ли сме към ограниченията, ставаме ли по-солидарни и какви са новите форми за изразяване на гражданската ни позиция. 

Ето как отговорят победителите в конкурса на въпросите на OFFNews.

Кой е Александър Иванов?

Александър Иванов е от гр. София, с прекрасна съпруга и петгодишен син. Също така е обикновен гражданин, който ходи на целодневна работа, постоянно учи, чете, вълнува се от различни обществени и граждански инициативи и не на последно място пише. Съосновател съм и един от редакторите на електронно списание Нова Асоциална Поезия. Това е алтернативна платформа, която е един вид свободна сцена за автори на проза и поезия, преводи и т.н., на които предоставяме сцена за изява, както за публикации, така и за четене на живо пред публика. Една от гражданските ми инициативи, с която съм се захванал сериозно напоследък е преобразуването на района на Женския Пазар ( всички улици в района, бул.Стефан Стамболов и бул.Кн. Мария Луиза) в едно културно и туристическо средище (квартал), защото в момента е едно криминализирано и маргинално блато. А София определено има нужда от възстановяване и облагородяване на старата си градска част. Но това е битка, която тепърва предстои.


Как изглежда една моментната снимка на свободата днес?

Много свободи в днешния ден са поставени на карта. Съвсем наскоро с лека ръка бяха ограничавани свободи, като тази на свободното движение, например. Разбира се, ситуацията на сегашното време го предразполага и именно затова трябва да сме много нащрек и нашите граждански будилници да са готови да алармират при всеки нов опит за ограничаване на такива изконни свободи. Не говоря за чисто научните обосновани мерки за справяне с една медицинска криза, а по-скоро с тълкуванията на властимащите, които са способни да злоупотребят с тяхното прилагане и употреба, както поради чисто непознаване на проблема, така и с користни цели. Като цяло западната цивилизация и демокрация се движи ударно към по-либерален модел на управление, където свободата не би трябвало да бъде застрашена, но виждаме как от една страна този стремеж към свръхсвобода крие своите опасности, а от друга източната цивилизация, особено Китай започва да изпъква, освен икономически, така и като тоталитарен модел на управление, който пледира, че е по-успешен, тъй като контролирайки свободите на послушното си общество ги е избавил от коронавируса. Това са много опасни внушения, които ние не трябва да приемаме. Но аз съм оптимист, че в крайна сметка ние като част от една западно общество ще запазим свободата си и бъдещето устойчиво развитие на цивилизацията.

Какво трябва да запомним от извънредната 2020?

Изключително сложна година с много фундаментални за света събития. Тепърва много ще се изследва и говори за това. Човечеството, независимо от демографския си признак, премина през близо три месеца изолация. Улиците бяха празни, настани се чувството, че светът е замръзнал, в страх от неясното бъдеще. Картините бяха апокалиптични, а в същото време успоредно се надигна вълна от състрадание и милосърдие, което за кратко показа, че човечеството все още не загубило най-важното, а именно чисто човешкото в себе си - милосърдие, състрадание, взаимопомощ и любов, чувството на емпатия като цяло. И тук не говоря за политическите и управленски системи по целия свят, те бяха в пълен колапс, не успяха да реагират по никакъв адекватен начин, бяха абсолютно неподготвени. Говоря за самите хора, защото героят в онзи момент, както и до ден-днешен, си остава обикновения човек – този, който се изправя в лицето на опасността готов да пожертва себе си, готов да спасява, готов да помага. Разбрахме, че научните работници ще имат все по-голямо значение в бъдеще, защото всички вперили погледи в тях, очакваме отговори. Разбрахме, че лекарите са истинските герои, тези, които няма да ни оставят докрай, независимо какво ще им струва. Разбрахме истинската сила и жертвоготовност на хуманитарните професии. Разбрахме силата и значението на учителя. Разбрахме, че обикновените хора, които не се скриха, а продължиха да изпълняват задълженията си, са тези, които помогнаха на другите да се отърват по-лесно от страха. И за съжаление разбрахме, че в едни такива извънредни времена, политиците нямат никакво значение и стойност.


А кое никога да не повтаряме?

Написах “Вируса на прегръдката” по средата на извънредното положение през месец април. Провокира ме постоянното повтаряне от екрана на телевизора, как трябвало да не позволяваме нашите деца да убият бабите и дядовците си. Да не се прегръщаме, да не се целуваме. Потресаващо е как се вменява чувство на страх и вина у нас, че едва ли не всеки от нас е потенциален убиец и после ще трябва да живее с това, как дори децата могат да се превърнат в такива. Постоянно насаждане на чувство на страх и вина. И някак успяха. Хората наистина като се виждат на улицата, не се ръкостискат, не се прегръщат. Все символи на приятелство, близост и любов. Вирусът, защото е невидим, му бе създаден образ, а именно емпатията и нейното физическо изображение - прегръдката. Потресаващ пример за манипулация и превръщането ни от любящи хора в едни войници, изпълняващи заповеди, без да си задават въпроси и водени единствено от чувство на страх и измамно усещане, че спасяват света и близките си. Страхът е лош съветник и със страх не се живее дълго. Затова мисля, че това не трябва да допускаме такъв тип разигравания и манипулации с нас, опити да ни управляват чрез страх. Говори се за “новото нормално”. Ако то е децата да не прегръщат родителите си и своите баби и дядовци, то тогава аз отказвам да бъда част от него и заставам отстрани. Разбира се, отново не говоря за чисто превантивни и разумни мерки с цел по-бързо справяне на медицинската криза, които се уповават на науката и логичната мисъл. Както сами виждате, това не е свършило и за съжаление, ще трябва да поживеем още известно време с вируса. Но не трябва да има страх и паника, ами разум.

Изкуството трябва да утешава или да събужда?

Трябва да провокира. Ако провокацията е способна да те събуди, утеши, докосне, да те накара да се замислиш или дори да те отврати, значи то си е свършило работата.

Чува ли се гласът на младите хора днес?

Мисля, че да. Напоследък все по-често. Така трябва и да бъде, защото бъдещето е на младите. Имат право да участват в създаването му. Даже е задължително. Най-вече у нас. Техният глас, освен че е от значение, то той трябва да е и с по-голяма тежест.

Кое провокира да се включиш в конкурса “Граждански будилник"?

След като бях написал стихотворението, бях забравил за него. Един ден видях конкурса “Граждански будилник” на БЦНП и се сетих за него. Изпратих в последния възможен срок. Помислих си, че това е точното място да бъде прочетен и по този начин да изявя гражданската си позиция по проблема със злоупотребата с ограничаване на свободите ни от началото на пандемията. Радвам се, че беше оценен и класиран от журито на конкурса в категория “Текст” на престижното второ място. Конкурсът дава прекрасна възможност да се чуят и видят различни послания на младите творци у нас, за което приканвам следващата година да не се притесняват да изпращат своите творби. А на всички нас пожелавам да бъдем чувствителни относно чисто човешките ни свободи в този динамичен и странен период за света, в който се намираме.

Александър Иванов е носител на втора награда в конкурса "Граждански будилник":

ВИРУСЪТ НА ПРЕГРЪДКАТА

не се целувайте
не се разхождайте
не излизайте
не пътувайте
не летете
не се напивайте
не кашляйте
не се приближавайте
не пейте
не викайте
не питайте
не дишайте
не носете маски
не се заразявайте

не се прегръщайте

не се прегръщайте

не умирайте

опасно е
да не сте сами

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови