Ски зоната в Пирин се оказа разтеглива по договор

Последна промяна на 16 април 2013 в 19:26 2227 2

Банско

Неясноти в концесионния договор за ски зона Банско с фирма "Юлен" и пасивна позиция на екоминистерството (МОСВ),  което трябва да го контролира, са позволили площта на зоната да се тълкува противоречиво и да се раздува над договорения лимит. Това е едно от заключенията на Сметната палата в одитен доклад за изпълнението на договора между 2009 и 2011 г., публикуван днес.

Спорът за реалната площ на ски зоната трае от 2 години, след като бившият екоминистър Нона Караджова обяви, че тя е с около 65 хектара над записаната в договора площ от 99.5 ха. "Юлен" оспори измерването на министерството и оттогава въпросът виси, а междувременно фирмата и община Банско поискаха допълнително разширяване на ски курорта.

"Концесионният договор не съдържа описание на терените, обектите и съоръженията в предмета на концесията, на базата на цифровия модел на кадастъра, както това е направено за обектите, които са извън концесионната площ. Поради непрецизираната формулировка (...) по отношение на територията на концесията, се създава впечатлението, че обектът на концесията е идентичен с цялата територия, определена в координатната система от точка 1 до точка 252 (зона с обекти за концесия), както и с териториалния обхват на „Ски зона с център гр. Банско” и „територия изключителна държавна собственост, представляваща част от Национален парк Пирин”, което е предпоставка за допускане различни интерпретации, тълкувания и възникване на разногласия между страните".

Сметната палата разпореди екоминистерството да изглади това противоречие и даде срок от 4 месеца, в който този и другите проблеми в концесията да бъдат решени. От министерството коментираха, че ще препоръката ще бъде изпълнена преди 4-месечния срок.

Една от изначалните неточности в договора е, че концесионната площ е фиксирана на 99.5 хектара, но в същото време в нея са включени няколко почивни бази и ски съоръжения с обща площ 2.2 хектара, собственост на трети лица, които не би следвало да са в концесията. Тази констатация в одита се изтъква и от ръководството на "Юлен" и с този аргумент фирмата заяви, че геодезичното измерване, поръчано от МОСВ през 2010 г. и изпълнено от фирма "Топ Гео", не е било коректно.

"Юлен" обаче оспорва включване на площите от 2.2 ха в измерването, докато то констатира, че концесионната площ е надвишена с цели 58.5 хектара. Потърсен за коментар по този въпрос, днес Петър Петров от ръководството на "Юлен" каза: "ако тръгнем с експертни разговори по този въпрос, ще говорим до утре сутринта. За мен това измерване въобще не трябваше да бъде правено". Фирмата от самото начало твърдеше, че измерването било направено без нейно участие, макар че геодезическата фирма е имала пълно съдействие от служителите на "Юлен".

Какво плаща концесионерът?

Екоминистерството всъщност не е наясно колко трябва да плаща годишно концесионерът, става ясно от доклада. Спорът за таксите е още по-стар от този за площта. Още преди няколко години Караджова заяви, че плащането трябва да бъде увеличено, но досега това не е направено. Годишните концесионни възнаграждения (по около 200 хиляди лева в последните години) са обвързани не с площта на зоната, а с оборота на "Юлен". Министерството обаче няма точна представа за техническия капацитет на лифтовете и влековете, които самото то е съгласувало през годините, заключава Сметната палата.

Одиторите дават още няколко забележки по темата. Първо, през почти всички години на концесията от 2001 г. до 2011 г. за изчисляване на годишната такса, дължима от "Юлен" се е вземала формулата за "минимално годишно концесионно възнаграждение" в договора, а не конвенционалната. Така тя се е изчислявала при условие, че ски зоната работи 100 дни, макар че в много от годините ски сезонът е траел 150 дни.

Второ, методиката за изчисляване на годишните такси на "Юлен" е трябвало да остане вън от договора, за да може да се променя, в случай, че държавата я намери за неизгодна. С вписването й в самия контракт тя е бетонирала това положение.

И трето, практиката за плащане на таксите на 2 транша - авансова и последваща, буди съмнения за злоупотреби. В две от годините за периода например траншовете са били еднакви, което може да значи, че годишното плащане е предварително определено и не е било функция на печалбата за конкретния ски сезон. "В тези години се получи объркване, защото се размениха счетоводителите ни. Авансовото плащане е съвсем нормално и то е 50 % от това за предходната година. Следва изравнително. В тези случая имаше минимална разлика, която довнесохме", коментира Петър Петров.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!