Севера и Юга в битка за църковно надмощие

Последна промяна на 14 февруари 2013 в 17:53 1569 0

Светия синод, Снимка: Сергей Антонов
Светия синод, Снимка: Сергей Антонов

В петък започват първите залпове на войната между Севера и Юга в Българската православна църква (БПЦ). Очаква се сблъсъкът да продължи минимум една седмица, до избора на нов патриарх, който ще се състои на 24 февруари (неделя).

А може би и по-дълго...

Малко хора знаят, но освен че разделя България на две, Стара Планина разделя и църковните области на южни и северни. Така подобно на американската история, в която Севера и Юга се борят за надмощие, у нас се обособяват две църковни територии, различно развити в икономическо отношение една от друга.

На пръв поглед това звучи странно. Какво ли общо може да има това с църковните въпроси?!

Винаги обаче става въпрос за пари, а оттам и за възможностите за влияние.

Факт е, че обратно на САЩ от XIX в., където индустриалният Север изпреварва робовладелческия земеделски Юг, у нас в началото на XXI- то столетие е точно обратното.

При всички случаи икономическото развитие на различните области в България, дава отражение и върху развитието на църковните епархии.

На север епархиите са по-малки и като цяло по-бедни. Единствено изключение прави Варненска епархия, която е огромна и достатъчно добре подплатена финансово, благодарение на близостта си с морето и с районите от Добруджа. В сравнение с Варненска епархия, оглавявана от митрополит Кирил, останалите направо изнемогват.

На Северозапад, във Видинско, почти не са останали свещеници. Тежко е положението и в епархиите на Враца и Плевен.

Русе страда от дългогодишна криза. Силистра пък страда от отделеченото си местоположение, на което се намира.

Дори сравнително голямата Великотърновска епархия често не може да осигури заплати на служителите си. Ловешка епархия, водена от митрополит Гавриил, чието име е сред най-спряганите за патриарх, също страда от финансови проблеми.

На другия бряг са епархиите от юг.

На юг се намира най-голямата църковна област на страната - Пловдивската, която се простира от Пазарджик и Смолян през Родопите до Хасково и на север до Стара Планина.

Неврокопска епархия обхваща територията от Благоевград на юг по поречието на реките Струма и Места оттатък Пирин.

Сливенската епархия заема цялото Южно Черноморие, включително Бургас.

София е също с голяма територия, като  по традиция Софийска епархия заема водеща роля сред останалите епархии на БПЦ.

Изключение от богатите южни митрополии прави сравнително малката по територия Старозагорска епархия. Въпреки по-малката си територия обаче, Старозагорска епархия на митрополит Галактион, също е добре финансово обезпечена.

Именно оттук идват и противоречията, които правят всякакви прогнози за църковните избори в следващите дни изключително трудни, засилвайки все повече спекулациите около избора на нов патриарх.

Бедните епархии от север отдавна изнемогват финансово, но богатите от юг не са склонни да отделят от своите приходи за подпомагането им.

Същевременно обаче има предположения, че владиците от родния Север имат по-големи шансове да влязат в списъка на тримата кандидат-патриарси.

Макар и бедни, северните епархии са по-многобройно от южните. По този показател отношението е 2:1 за Севера.

Така осем епархии на Север се изправят срещу четирите на Юга. От битката изключваме Софийска епархия, защото новият патриарх автоматично става и Софийски митрополит. След кончината на патриарх Максим за временно управляващ епархията в София бе определен Варненският владика Кирил.

Междувременно Сливенският митрополит Йоаникий обяви, че се отказва от надпреварата. Шансовете на Старозагорския Галактион пък се отчитат като минимални.

Затова между самите владици, които излъчат тримата претенденти за патриаршеския престол, вероятно ще има сериозни совалки с обещания за бъдеща финансова солидарност.

Междуличностните отношения също ще окажат важно значение при вътрешните конфликти на Църквата.

До момента се смята, че най-големи шансове за тройката имат Ловчанският владика Гавриил, Русенският Неофит и Варненският Кирил.

Смята се, че Пловдивският митрополит Николай не се е отказал от амбициите си за патриарх, въпреки че не отговаря на каноничното условие за възраст от 50 години.

Не бива да се подценява и възможността в последния момент в тройката да се озове и някой неочакван като Американския митрополит Йосиф например, който сякаш успя да съживи диалога между изпокаралите се след смъртта на патриарх Максим владици.

Йосиф бе и единственият митрополит, покаял се заради досието си, което го уличаваше в принадлежност към Държавна сигурност (ДС).

Едно име обаче не бе споменато от никого до този момент. Това на Неврокопския митрополит Натанаил.

Досега Натанаил остана извън медийното и обществено внимание и именно това поражда съмнения, че Неврокопския владика също ще се включи в битката, а защо не да заеме и втората позиция при гласуването. Информациите за силно влошеното му здраве пък са по-скоро плод на злонамерени слухове.

Владиката се утвърждава като човек със сериозни качества и твърд характер. Натанаил бе и сред най-яростните защитници на досиетата на владиците.

От „обичайните заподозрени” пък Варненският Кирил и Пловдивският Николай, отдавна са набедени за черните овци сред владиците.

Двамата предизвикаха общественото недоверие заради лъскавите и скъпи коли, с които се придвиждат и заради предполагаемата им близост с БСП.

В последните месеци обаче Кирил засили позициите си в Църквата чрез силните си обществени изяви, подкрепени от добре обмислени изявления в медиите.

За качествата му на устойчив, твърд и борбен човек пък говори и фактът, че владиците го избраха за наместник-председател на Светия синод след смъртта на патриарх Максим.

Явно Кирил се оказа единственият достатъчно силен в този момент да се противопостави на амбициите на младия Пловдивски митрополит Николай, който първоначално си издейства поста на ръководител на Софийска епархия, но после бе изместен от Кирил.

На 10 ноемри на извънредно заседание на Светия синод Варненският митрополит Кирил бе избран за наместник-председател на БПЦ до избирането на нов патриарх. Тогава трима митрополити, сред които Пловдивският Николай, Великотърновският Григорий и Врачанският Калинк оспориха избора на Кирил.

Това задълбочи още повече противоречието между Николай и Кирил.

Русенският митрополит Неофит е на път да се превърне в мъченик на един вид грозна заложническа драма в този избор. От епархията не успяха да скрият слуховете за влошеното му напоследък здраве.

Неофит е известен като представителен и обаятелен човек, но същевременно като неуверен и плах.

Името му се смята за потенциален избор на Пловдивския Николай. Според слуховете Николай се надява, че Неофит ще изкара на патриаршеския престол само толкова, колкото е нужно докато Пловдивският владика навърши задължителните 50 години. Дотогава Николай ще може да оказва влияние върху смирения Неофит.

За смирения характер на Русенския владика говори и фактът, че Неофит не е посмял да възрази на решението епархията му да бъде разделена от покойния патриарх, за да може, макар и на 90 години, близкият приятел и изповедник на дядо Максим - дядо Иларион, най-сетне да стане митрополит в Силистра.

Ето защо в подобна враждебна атмосфера благият нрав не се счита за качество, а за недостатък.

Най-интересен от фаворитите е може би Ловчанският митрополит Гавриил, който се оказа единствен от възможните кандидати без досие от ДС.

Той получи най-много публични атаки. В опит да бъде почернено името му, в публичното пространство се появиха хора, които разказаха, че имат доказателства, че всъщност Гавриил е бил доносник на ДС. Ловчанският владика бе обвинен и в притежаване на няколко апартамента в София и в извършване на транзакции на стойност над един милион долара към Русия.

И макар това да са отдавна известни упреци, претоплени днес като стара манджа, Гавриил не успя да отвърне на нападките.

Вместо с документи, с които да опровергае клеветата, владиката си послужи с думи. Думите в стил „За Бога, братя, вервайте ми, нема нищо такова щом аз ви казвам" обаче в този случай прозвучаха по-скоро неубедително.

В случая с Гавриил важна роля изигра медийната изява на неговите клеветници.

За пример, последното обвинение срещу Гавриил бе изречено не откъде да е, а от студиото на "Шоуто на Слави".

Тук остава загадката кой може да си позволи подобно поле за изява и влияние.

Невъзможно е да е Варненският митрополит Кирил, защото той е дежурен абонат от години на телевизията, която го обвинява в имотни далавери.

Никой от владиците не е известен с подобни мащабни медийни контакти.

За сметка на това най-ревностен защитник на дядо Гавриил се оказа вестник, в който влияние има и епархийският съветник на дядо Николай от Пловдив.

И тук може би е скрита истината за истинския фаворит на Пловдивския владика.

Още преди време един журналист от голям столичен ежедневник забеляза многобройните прилики между дядо Николай и дядо Гавриил.

Те наистина се оказаха много. И двамата не са завършили семинария, а само кратък двугодишен курс за свещеници. Това факт особено дразни църковните среди, където почти 100% служителите са минали през казармения ред и дисциплина на суровите условия в Балкана край гара Черепиш. Дори наличието на висше образование не е толкова важно, колкото семинарската закалка.

И двамата владици, за разлика от другите си колеги, не са специализирали другаде освен в Москва, а това дава поводи да се смята, че те са силно повлияни от руския консерватизъм.

Единствени Николай и Гавриил успяха да вкарат в списъка за канонизация на нови светци, жертви на Априлското въстание, принадлежащи на техните епархии.

И двамата проявиха готовността си да забраняват театралните постановки, но нито веднъж досега не се обявиха против българските чалга звезди, при все това, че най-голямата люпилня за чалга е в Хасково, която попада на територията на Пловдивската епархия.

И Гавриил, и Николай нямат досиета, но твърдят, че уважават хората, работили за благото на родината. И двамата обаче се изказват неодобрително за Европейския съюз, определяйки го като опасен за българското общество.

И Пловдивският, и Ловчанският владика са известни с близки контакти с БСП.

Не на последно място, и двамата са допуснали на територията на епархиите им да се строят сгради с неуместен облик.

В село Рибарица, Ловеч, бе издигната църква, която и до днес местните смятат, че прилича по-скоро на джамия.

От своя страна дядо Николай си навлече гнева на архитекти и изкуствоведи от Пловдив, като нареди стените на храма "Света Марина" да бъдат облепени с тапети с лика на Исус Христос и Богородица.

И последното съвпадение между двамата владици, което трябва да се отбележи - и Николай, и Гавриил се славят като силни хора, които не търпят възражения.

Как тогава ще се разберат?

Ето че пак се оказа, че всички прогнози са само спекулации и игра на тото.

Сигурен ли е някой, че не си купува фабрика на 9-ти септември?

Църковните хора вярват, че накрая все пак Светият дух ще разреши проблемите на Църквата и ще посочи най-правилния път.

 

Добри Иванов

 

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови