Една година реформа в образованието е изгонила 4396 деца от училище. Всички те са напуснали през учебната 2009/2010 година в резултат на закриване или сливане на училища. Това са данни от публикувания доклад след одит на Сметната палата на изпълнението на националната програма „Оптимизация на училищната мрежа", приета с решение на Министерския съвет и финансирана от държавния бюджет. Програмата се прилага от 2007 година. Одитът е за периода 1 януари 2009 - 30 юни 2011 година. Данните за децата, напуснали училище в резултат на оптимизацията са само за 2009/2010 година. В доклада пише: "За останалите учебни години МОН не разполага с такава информация". Авторите му отбелязват, че "липсата на база данни за сравнение не позволява да се направи анализ на тенденциите по отношение броя на отпадащите ученици в резултат на оптимизацията на училищната мрежа". Оптимизация в случая означава закриване, сливане, преструктуриране на училища (например от основно в начално) и изграждане на т. нар. средищни училища. Там се пращат децата от населените места, където вече няма училище. Мотивът за тази оптимизация най-често е липса на достатъчно деца в едно училище, което означава прекалено скъпа издръжка. (Държавата плаща определена сума за всяко дете годишно и ако броят на учениците е малък, е необходимо допълнително финансиране, защото парите не стигат за режийни разходи и заплати. В този случай принципалът - най-често общината, решава да закрие училището, защото не може да го издържа.) Необходимостта от оптимизация се мотивира и с твърдението, че в такива училища често има смесени паралелки (в тях учат деца от различни класове и възрасти), следователно обучението не е качествено. Една от афишираните цели на програмата е "осигуряване възможност на всяко дете и ученик да получи съизмеримо по качество образование", друга - "повишаване ефективността на публичните разходи за образование, включително чрез оптимизиране на вътрешната структура на училищата". Докато при разходите мерките имат добър ефект, при отражението им спрямо децата той е по-скоро обратен - те напускат завинаги училище, констатират одиторите.

"В резултат на извършената оптимизация са отпаднали част от учениците от преструктурираните училища. По този начин не е осигурена възможност на всяко дете и ученик да получат съизмеримо по качество образование", пише в доклада.

За периода, в който е извършен одитът (2009-2011 година), държавата е предвидила 96 милиона лева по програмата "Оптимизация на училищната мрежа". Реално са усвоени 63 милиона. За всяко закрито училище държавата плаща конкретна сума, която зависи от броя ученици в него. През 2009 и 2010 година се прилага една и съща схема - за закрито училище, в което е имало до 20 деца, са се плащали по 80 000 лева. За училище, чиито ученици са били от 21 до 44 сумата е била 150 000 лева. Ако децата са били повече е стигала 250 000 лева. Тази схема не е докрай прецезирана. Авторите на доклада пишат по този повод:

"...само една бройка вписана погрешно в повече във формуляра за кандидатстване е достатъчна за бенефициентите, за да попаднат  в по-изгодната за тях позиция и да получат неоснователно по-голям размер средства за реализирането на програмата или проекта, с който кандидатстват."

През 2011-а схемата е различна - до 250 000 лева се полагат за закрито училище с над 60 ученици, до 50 000 - ако в него има до 59. По програмата се плащат обезщетенията на съкратените учители, както и пари за заместващи учители. От въвеждането на програмата през 2007 година до средата на 2011 година са закрити или слети 455 училища, други 16 са били преобразувани в по-ниска степен - например ако са били основни, са станали начални училища. През одитирания период е било планирано да бъдат закрити или слети 275 училища. Това се е случило с 87% или 31.6%. Разминаването идва от това, че след 2008 година, когато има най-много закрити училища, кметовете се отдръпват и спират да предлагат на министъра на образованието общински училища за закриване, става ясно от доклада. По план 7650 деца е трябвало да бъдат пренасочени към средищни училища в периода 2009-2011 след закриването или преструктурирането на досегашните им училища. Реално в средищни училища са попаднали4407 ученици или 58% от планираните. При изпълнението на програмата одиторите констатират немалко нарушения: липса на отчетност; извършени ремонти на други сгради, а не на училищни, за които е било предвидено финансирането, както и ремонтиране на училищни сгради, за които не е било отпуснато такова; неусвоени и невъзстановени средства; плащане за строителни и ремонтни дейности на фирми, с които не е сключван договор. Като цяло екипът от Сметната палата заключава, че "през одитирания период е постигната ниска степен на ефективност на осъществяване дейностите по модулите на Националната програма". Отговорност за изпълнението носят министрите на образованието за този период. Те са Даниел Вълчев (до 27 юли 2009 година), Йорданка Фандъкова (27 юли 2009 - 19 ноември 2009 г.) и Сергей Игнатов (от 19 ноември 2009 г. до момента).