Дават културата на търг, от който печелят любимци на властта

Последна промяна на 27 октомври 2012 в 08:20 2217 5

Людмил Вагалински, Снимка: БГНЕС
Людмил Вагалински, Снимка: БГНЕС

Доц. д-р Людмил Вагалински е директор на Националния археологически институт с музей при БАН. OFFNews го потърси за коментар във връзка планираните промени в Закона за опазване на културното наследство.

 

Доц. Вагалински, как ще коментирате промените в Закона за опазване на културното наследство?

Многократно вече обсъждахме с колеги археолози този проект за ЗИД в Закона за културното наследство. Категорично против сме. Говоря като археолози и експерти.

Основното ни несъгласие е с подлагането на теренната археологическа дейност, която е научна, на търгове. Това противоречи на действащия Закон за обществените поръчки, който си има конкретен член – 4.4., където категорично научните изследвания са освободени от обществени поръчки, особено в случаите, когато тези изследвания дават резултати, които са изцяло в полза на възложителя – който и да е той.

В археологията е същото - резултатите от теренните изследвания са изцяло в полза на държавата. Това са находките в музеите, недвижимите структури и архитектурни останки. Археологията е държавна в България. Не разбираме как е възможно да се внася такава поправка, която противоречи на действащо българско законодателство. Би трябвало първо ЗОП да се промени, но това, разбира се би било абсурдно.

Остава неясно защо Министерството на културата е питало Агенцията за обществени поръчки дали археологическите теренни изследвания са наука, те са отговорили уклончиво. След което Агенцията за обществени поръчки пита Министерство на културата, което е отговорило, че това са научни изследвания. Даже сегашните вносители са внесли едно положително допълнение в Закона за опазване на културното наследство. Това допълнение регламентира ясно, че археологическите теренни изследвания са научна дейност.

Но пишейки това, същевременно ги слагат на търг.

Министерството на културата вече обяснява, че са формални вносители, а зад предложението стои Министерство на финансите. Те се съобразяват с по-силните министерства – МФ и МРРБ.

Обяснението за всичко е натискът на големите инвеститори, които не желаят да дават пари за археология или искат това да стават на ниски дъмпингови цени, което ще доведе до унищожаване на културното наследство.

В държавен вестник има ценоразпис, който калкулира и регламентира труда на археолозите и тази методика е направена на базата на средната работна заплата. Вносител на всичко това е Министерство на културата и това стана през март. Очевидно от март до август това не се е харесало на министерски чиновници и инвеститори, на които не им е удобно, че трябва да дават пари съобразно Закона и регламента. И те решават с един удар да се справят с този финансов проблем, като направят търгове, които са си чист дъмпинг на цените. Това ще унищожи културното наследство.

Другите неприемливи членове касаят Съвета за теренни проучвания. Той е ескпертен съвет за теренни археологически проучвания, които са наука и в Съвета трябва да има експерти. За пореден път с особена настъпателност от Министерството на културата в Съвета се вкарват хора, които не разбират от археология. Неспециалистите стават все повече за сметка на експертите. Очевидно целта е по-лесно да се прокарват решения, които са удобни за инвеститорите чрез министъра на културата. Според тази променя вече той ще назначава председателя на Съвета за теренни проучвания.

Това е много удобно на изпълнителната власт, защото така тя ще може да прокарва търсените решения, без да търси експертно мнение.

Другото притеснително е, че когато има инвеститорско мнение към даден терен, ще е възможно да се прецени само чрез недеструктивни методи дали там има археология или не.

Така всяка компания ще може да си назначи археолог и да си реши проблемите.

Министерството на културата аргументира промените, като посочи, че те ще облекчат процедурата по издаване на разрешителни за проучване. Обяснете какъв е бил регламентът досега и ще улеснят ли промените наистина процедурата?

По никакъв начин. В момента има Съвет за теренните проучвания, той заседава и разглежда преди всичко планираните археологически разкопки, разглежда и разрешения за спасителни археологически разкопки. Много бързо Съветът трябва да се произнесе със становище до министъра. Ние изготвяме тези предложения като бланки и винаги в най-кратък срок. В Министерството на културата обаче нещата се бавят с месеци през последните години. Търся ги по етажите, влизал съм лично в кабинета на министър Рашидов, защото просто не знаем кого да търсим за тези бланки. Всичко това трае месеци и винаги се бави.

Сега това, което предлагат, е още по-сложно. Досега бремето за разрешението беше на директора на Съвета за теренни проучвания, който трябва да се съобрази със закона и носи персонална отговорност за документацията.

Според новите промени, ако директорът на теренния съвет каже „да“, решението може да влезе в сила само след писмено одобрение от страна на министъра. Става още по-сложно и инвеститорите ще чакат.

Като знам как министърът е работил досега, си представям как ще бъде занапред. Това е тотално усложняване.

Всичко се свежда до това: стяга се чиновническата хватка, чиновниците трябва да контролират, а не експертите да дават експресни мнения.

Археолозите вече посочиха, че промените не съответстват на Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство, която България е подписала. Кажете ни нещо повече за това!

Беше изненада, че ние трябва да обясняваме на министерските чиновници, че съществува такава конвенция. Тази конвенция е одобрена още през 1993 г. В нея има няколко члена, които казват, че археологическите изследвания са научна дейност. Тя казва още, че Европа е притеснена, че намалява нивото на научност на тези изследвания под натиска на инвеститорите и така се руши археологическото наследство.

През целия период от 1993 г. досега имаше натиск от страна на инвеститорите теренната дейност, каквато е археологията, да бъде обявена за ненаучна. Стигна се до абсурдната ситуация образователният министър Сергей Игнатов и тогавашния зам.-министър на културата Тодор Чобанов да изпращат писмени становища до Агенцията по обществени поръчки, в които да обясняват, че археологията е наука. Търсеше се постоянно повод, за да може археологията да отиде на търг.

И все пак, дори след като българските чиновници узряха за идеята, че археологията е наука, сега те обявяват, че науката трябва да бъде на търг.

В момента просто става въпрос за пари. Има големи инфраструктурни проекти до 2020 г., които трябва да се съобразяват със закона и да бранят археологическото наследство. На тях обаче не им се дават пари за археология и затова са решили да сведат тези разходи до минимум и да усвоят по-успешно останалите средства.

И тези пари ще бъдат дадени на послушни, доверени хора-любимци, без да се спазват правила. За съжаление, в нашата татковина това много често е правило.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови