Министър Сергей Игнатов се обяви против предложените от колегата му Вежди Рашидов промени в Закона за културното наследство.

Промените предвиждат  археологическите проучвания на терени, на които ще се строят магистрали и пътища, да се възлагат по Закона за обществените поръчки. Според археолози, включително директора на Археологическия музей д-р Людмил Вагалински, това ще се отрази на качеството на разкопките и в крайна сметка ще доведе до унищожаване на културно наследство.

Министър Игнатов е изразил позицията си, гласувайки "за" решение на Съвета на настоятелите на Българската академия на науките, на който е член.

"Съветът на настоятелите на БАН възразява срещу одобрения Проект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, изготвен от Министерството на културата, внесен за разглеждане в Народното събрание на Република България и подкрепя становището на Националния археологически институт с музей срещу внесения Проект", пише в решението, взето единодушно на 18 октомври.

Като членове на Съвета против проектозакона са се обявили още изпълителният директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) Гинка Чавдарова, председателят на Съвета на ректорите и ректор на Медицински университет-София проф. Ваньо Митев, председателят на Съюза на учените в България чл.-кор. д-р Дамян Дамянов, изпълняващият длъжността председател на БАН проф. Евгений Николов и предишният председател - акад. Никола Съботинов.

В интервю за OFFNews директорът на Археологическия музей д-р Людмил Вагалински обясни позицията си против промените по следния начин:

"Основното ми несъгласие е по повод подлагането на теренната археологическа дейност, която е научна, на търгове. Това противоречи на действащия Закон за обществените поръчки, който си има конкретен член – 4.4., където категорично научните изследвания са освободени от обществени поръчки, особено в случаите, когато тези изследвания дават резултати, които са изцяло в полза на възложителя – който и да е той". 

По думите му неприемливи са и членовете, които касаят Съвета за теренни проучвания, тъй като културното министерство прави опити в него да влязат хора, които не разбират от археология. Според него целта е по-лесно да се прокарват решения, които са удобни за инвеститорите. Това ще става с помощта на министъра на културата, който според промените вече ще назначава председателя на Съвета за теренни проучвания.

Това е много удобно на изпълнителната власт, защото така тя ще може да прокарва търсените решения, без да търси експертно мнение, посочи Вагалински.

По думите на директора на Археологическия музей когато има инвеститорско мнение към даден терен, ще е възможно да се прецени само чрез недеструктивни методи дали там има археология или не. По този начин "всяка компания ще може да си назначи археолог и да си реши проблемите".

Д-р Людмил Вагалински допълни, че подготвените промени са в противоречие с Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство, одобрена през 1993 г.

От Министерството на културата пък заявиха, че археолозите и конкретно Вагалински се противопоставят на промените, тъй като се засягат лични интересни. Идеята на министерството била да сложи ред и контрол при разрешенията за разкопки и да спре монопола в тази област. 

Още по темата

25/10/2012

България

ГЕРБ вкара археологическите проучвания в ЗОП

27/12/2011

Политика

Археолози: Министрите си търсят удобен виновник за магистралите