Четвърта година разследват Челопечене

Четвърта година по случая с взривовете във военното поделение в Челопечене все още не е ясно какво ги е причинило. Пред OFFNews.bg Говорителят на Военноокръжната прокуратура – София Елин Алексов обясни, че до края на август месец трябва да бъде изготвена взривотехническата и пожарна експертиза. Нейната задача е да даде отговор на причините за взривовете и дали може да се говори за престъпно деяние в случая. Алексов обаче направи уговорката, че експертизата може да се забави и още, тъй като и в момента се прави дълбочинно прочистване на терена на поделението. „Нещата са паралелни – в самия процес на прочистването се събират и доказателства по делото. Откритите части при прочистването се описват и прилагат. Но така или иначе експертите работят. Няма субективни фактори, които да бавят разследването“, обясни Алексов. Първоначално срокът за изготвянето на експертизата, която бяха си дали Софийската военнокръжна прокуратура, беше до края на миналата година. Удължаването на срока обаче стана в последната, най-тежка фаза на прочистването на поделението в дълбочина. При него експерти търсят останки или цели, невзривени боеприпаси, които вследствие на взривовете, са вкопани в земята. Освен в дълбочина разчистването беше концентрирано и около водоемите край поделението, в които също могат да се открият невзривени боеприпаси. Цената Близо 1,4 млн. лв. е струвало на българските данъкоплатци разчистването след взривовете от 2008 година до миналата година. Отделно от това американското правителство е съдействало със средства и оборудване за провеждането на операцията. Първата операция по прочистването се проведе непосредствено след инцидента. Тогава по повърхността и около поделението бяха открити близо 73 хил. боеприпаси, като 47 хил. от тях бяха непосредствено унищожени. На 20 май 2009 стартира втората операция по разчистването, която обхваща значително по-малка част от територията на поделението. В последната фаза при прочистването, която стартира миналата година, са набелязани близо 30 дка, които да се изследват в дълбочина. Поради липса на средства, съответната специализирана техника и способности, Министерството на отбраната разчита почти изцяло на подкрепата на американски специалисти. Виновните До момента единственият, който е привлечен като виновен след взривовете, е началникът на поделението майор Мирослав Митов. Той обаче не отговаря по обвинения, пряко свързани с инцидента. Според прокуратурата той е вършил злоупотреби на гърба на министерството, с което е търсил облага за себе си. Според неофициална и непотвърдена до момента информация обаче, взривовете са причинени умишлено именно за да се заметат следите от вършените с години злоупотреби в поделението. До момента единственият, който пое вината за случая, е ген.-майор Румен Цоков, който по това време беше заместник-началник на Генералния щаб на армията по ресурсите. Той напусна поста си доброволно, но от това не последва нищо. Сочен като пряко отговорен за случая беше и ген.-майор Бойко Рабаджийски, който оглавяваше дирекцията по логистика във военното министерство по време на инцидента в Челопечене. Точно преди година с решение на правителството той беше освооден от поста с мотивите, че е достигнал пенсионна възраст. Поделението в Челопечене беше подчинено именно на Дирекция „Логистика". От там не скриха, че са констатирани липси от над 200 тона боеприпаси още в периода 2005-2006 година, като за това началникът на поделението майор Мирослав Митов е бил наказан дисциплинарно. След като ген. Цоков пое вина с оставката си, мястото му бе заето от Рабаджийски.