Накъде след ВМЗ Сопот?

Последна промяна на 16 януари 2013 в 14:19 3602 1

ВМЗ Сопот
ВМЗ Сопот

Николай Делчев

Последните събития около приватизацията на дружеството ВМЗ-Сопот и най-вече липсата на цялостна визия и стратегия за българския военно-промишлен комплекс (ВПК) ме накараха да напиша следващите редове.

Във всяка нормална страна националната отбранителна индустрия играе ключова роля за гарантиране на националната сигурност на страната, като основната цел на отбранителната индустрия е да осигури в най-пълна степен потребностите от въоръжение и бойна техника, техния ремонт и поддръжка, с цел ефективното изпълнение на задачите, свързани с отбраната на страната.

В България тази индустрия, както и много други, бе оставена на самотек и разруха. Днес в отбранителната промишленост работят около 15 хил. души, в сравнение с преди 25 години, когато са били заети над 150 хил. Но колкото и да жалим по миналото и тогавашната производствена база на нашия ВПК, главното, от което отбранителната индустрия се нуждае, в днешната бързо променяща се среда, е ясна стратегия и активна, последователна политика за развитие.

В момента отбраната се приема единствено като „тежест” за икономиката, която поглъща значителни ресурси. С ефективно инвестиране и съживяване на отбранителната индустрия, обаче, отбраната би могла да се превърне от консуматор на средства в сериозен фактор за икономическото развитие на страната.

Днешните пазарни, институционални и политически условия в България не благоприятстват за развитието на отбранителната индустрия. Непривлекателни продукти, ниски цени и свити пазари, производители с морално и технически остарели технологии. В условия като тези малко компании могат да разчитат на държавна подкрепа, като в повечето случаи реалните разходи по временното стабилизиране на дадено предприятие са по-големи от нужните за неговата ликвидация.

Затова е необходима добре структурирана стратегия и сериозно ангажиране с бъдещото развитие на отрасъла, в което да участват както държавата така и бизнесът. Някои от направленията включват: подобряване на законодателството и строг контрол над оръжейния трансфер; оказване на съдействие на предприятията от ВПК за откриване на нови пазари и затвърждаване на позициите в съществуващите (в страни, които не са в забранителните списъци на ООН и Васенаарското споразумение); внедряване на дългосрочно планиране на аквизицията на национално ниво. Необходимо е да продължи промотирането и налагането на възможностите на родните предприятия, да се търсят специфични инструменти за стимулиране на специализацията и подкрепа на развитието на подизпълнителските проекти, да се подобрят регламентациите в сектора и да се окуражават водещи западни компании да участват в конкурентни търгове за поръчки, да се търсят възможности за съвместно участие в проекти, да се откриват нови аспекти на офсетните програми с цел инвестициите да се насочват пряко в предприятията от ВПК, да се разработят специални програми за развитие на стимули за преки чужди инвестиции и така да се стимулира националното икономическо развитие, да се стимулира стратегическото партньорство при привличане на трансфериращи технологии и инвеститори в процеса на приватизация.

Както всеки друг отрасъл, така и военно-промишленият става все по-глобализиран. В тази връзка, България, като член на НАТО и ЕС, трябва да се стреми към стратегическо партньорство във военното производство и търговия с водещите компании на страните -членки на НАТО и ЕС. Това стратегическо партньорство е много важна крачка към глобалния пазар и света на високите технологии в отбранителната индустрия. Съществува широко поле за сътрудничество в различни сфери на военната индустрия, възможности за съизпълнителско и подизпълнителско участие в проекти, както и участие в коопериране при производство на модули.

С известни инвестиции и със съвместни предприятия България без проблем може да се специализира в производството по стандарти на НАТО на боеприпаси, оръжейни и електронни системи, комуникационни и информационни системи за управление и контрол, специални облекла и др. Български фирми също така могат да поемат неприсъщи на оръжейната промишленост на държавите от НАТО и ЕС функции, като например ремонта на оръжия и бойна техника, произведени по руски стандарти.

Всяка нормална страна се стреми да въоръжи армията си главно с поръчки към свои производители, но у нас сякаш е неписано правило при превъоръжаването на армията да се подценяват и дори неглижират родните производители. Министерството на отбраната (МО) и Българската армия (БА) ползват едва пет процента (5%) от продукцията на отбранителната промишленост.

Вън от съмнение е, че проектите за модернизация на Въоръжените сили гарантират националната сигурност, колективната отбрана и оперативната съвместимост в рамките на НАТО. Това, разбира се, изисква тези проекти да бъдат изпълнявани съвместно със страните-членки на Алианса, като включването на наши предприятия в тяхната реализация трябва да продължи да бъде сред един от приоритетите на МО. Това участие ще допринесе не само за просъществуването и развитието на тези предприятия, но и ще гарантира бъдещото им място на световния пазар.

Разбира се, без наука и без сериозни инвестиции в образованието е практически невъзможно да се осъществи същинско модернизиране на индустрията. Необходимо е тясно сътрудничество между държавата - в лицето на образователните и академични институции (техникуми, университети, институти) и частния бизнес.

Всички успехи на водещите отбранителни индустрии в света през последните 50 години са в резултат на осигурените инвестиции в изследването и разработването на технологии. Безспорен е фактът, че България не разполага с достатъчно ресурси за тази, така необходима, научно-изследователска дейност. На фона на технологичното изоставане от водещите производители в света бъдещото развитие е възможно само и единствено на базата на технологичен трансфер от западни държави. Успехът на тези научни кадри е възможен, само ако академичните институции в страната, в сътрудничество с частния сектор и държавата, успеят да организират широкомащабни и дългосрочни обменни програми за обучение на преподаватели и студенти. Способността на държавните институции и частния бизнес да формулират съществуващите проблеми, да насочат ресурси и да инициират обещаващо изследователско сътрудничество би било добър знак за бъдещето на отбранителната промишленост. Технологическото изоставане в отбранителната индустрия на страната може да бъде преодоляно само чрез координиране на изследванията с тези на останалите европейски страни.

Ако България иска да се развива, не може да си позволи да пропуска подобни шансове, независимо в кой сектор.

----------

Авторът е магистър по "Национална сигурност и отбрана" от Военната Академия "Г. С. Раковски"

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

16.01 2013 в 20:47

Не става. Да произвеждаш и продаваш оръжие е приоритет на големите, ние просто бяхме филиал на едните, които великодушно ни бяха дали да правим "Калашников" и да продаваме. Това време отмина - другите НАТО и САЩ , с които сме в момента, не само не искат да произвеждаме и продаваме, даже те на нас искат да продадат нещо, дори 3 та употреба за много пари.. Военно промишленият комплекс на САЩ е важен фактор, за туширане на икономическите последици от огромното задлъжняване, по схемата разпалваме война и въоръжаваме враждуващите. Вътрешният пазар пък е свит до 30000 военни, от които половината администрация, така че и в тази област ни остава да пием една студена вода и бавно(или по-скоро бързо)и кротко да емигрираме или умираме, за да не създаваме грижи от подобен род ( като ВМЗ), на любимото ни правителство и следващите след него. Съкращаваме и продаваме за скрап, в това сме специалисти в последните 24 години.