Издателят на книгата за турците: Боб яхния! Шкембе чорба! За култура говорим

Бистра Величкова 29 ноември 2012 в 12:46 7692 36

Потърсихме за коментар издателя  Антони Георгиев по повод новата книга "Турците в България" ("Вагабонд медия"), която предизвика спорове и дискусии. 

„Турците в България“ е обявена като „сборник от статии на видни български учени в областта на историята, филологията, музикознанието, археологията, религията и етнологията, които описват и анализират турската култура по българските земи и как тя влияе на българската.“ Авторите казват, че „акцентът е върху нематериалното наследство - обща история, език, фолклор, музика, танци, обичаи, празници, кухня...“

Въпреки това се появиха негативни критики относно книгата от страна на представители на ВМРО, които я нарекоха „комикс с политическа цел“. Вестник „Атака“ пък писа, че книгата "обслужва турски интереси“.

 - Новата книга „Турците в България“ разбуни духовете. Очаквахте ли такава негативна реакция?

- Аз не съм виждал "негативна" реакция. Напротив. Обадиха се десетки хора, някои от които писмено, да изразят задоволство от качеството на работата на колегите Йорданка Бибина, Димана Трънкова, Доротея Добрева, Галина Лозанова, Божидар Димитров, Орлин Събев и Радко Попов, с които създадохме книгата "Турците в България".

Повечето от хората, които се обаждат, са сериозни личности, принадлежащи към българския академичен и интелектуален елит, има и много представители на дипломатическия корпус в България. Имам мненията на посланиците на повечето държави членки на Европейския съюз, в който вече е и България. На представянето на книгата присъстваха и други висши дипломати от държави, с които България активно партнира - Съединените щати, Израел, Русия, Индия, Южна Африка. Разбира се, обаждат се и "обикновени" читатели - както етнически българи, така и етнически турци - които искат да ни поздравят за труда ни в област, която по различни идеологически и пропагандни причини е била игнорирана. Безсмислено е да изреждам имената им в интервю, защото самото изреждане ще отнеме много място.

Така че не разбирам откъде сте придобили впечатлението, че има някаква "негативна" реакция.

Разбира се, има и плюене. Определени политически среди, на които някои медии дават програмно време или вестникарска хартия, са недоволни. Но с такива хора не се говори. Това е все едно да се опитваш да спориш с бивша депутатка от "Атака", която се изживява като телевизионерка, и с функционер на ВМРО, който се чувства по-добре зад мегафона на площада отколкото зад микрофона в телевизионното студио. Безсмислено е. В желанието си да повишат броя кликове върху страниците си, някои вестници, например "Сега", стигна до там да генерира дописки на базата на телевизионни предавания (интересен жанр!). "Сега" и "Дума" лъжат в заглавията си. Коментарът може да си направите сама, нали?

- „Турците в България“ е книга продължение на "Пътеводител за османска България“. Как и защо решихте от „Вагабонд медия“ да издадете книги на тази тематика?

- Като автор и издател се интересувам от аспекти на България, включително такива в близкото и по-далечното й минало, които някак са останали встрани от общия информационен поток. Ние имаме богато портфолио, в които "Турците в България" и "Пътеводител за османска България" са само две книги. Ако се интересувате, препоръчвам "Пътеводител за еврейска България" (2011 г.), "Скрити съкровища на България" (2006 г.), "Поезия на стената" (2009 г.) - последната е за един интересен проект на холандското посолство, в който участваха всички посолства на страните от ЕС в София.

Сега конкретно на въпроса ви.

"Турците в България" е естественото продължение на "Пътеводител за османска България", който издадохме миналата година. "Османска България" е книга с около 200 страници, която фокусира предимно върху османското материално наследство по нашите земи. Става дума предимно за архитектура - обществени сгради, конаци, джамии, бани, чешми, мостове, часовникови кули. Тези архитектурни факти са част от българското културно наследство, но поради ред причини историята им, а често и местонахождението им, са слабо познати, а в много случаи - напълно непознати.

С Димана Трънкова и проф. Христо Матанов ние систематизирахме това наследство и го представихме в книга, в която фотографията и текстът заемат почти равно място. "Пътеводител за османска България" излезе в два варианта - на български и на английски език. Книгата се разпродаде и в началото на тази година издадохме нов тираж. По книжарниците, доколкото разбирам, все още има бройки на български, но за съжаление на английски вече е почти свършила.

Сега "Турците в България" идва като "втори том" на "Османска България". Акцентът е върху нематериалното наследство - обща история, език, фолклор, музика, танци, обичаи, празници, кухня...

Когато започнахме работа по "Турците в България", искахме да се опитаме да прокараме горе-долу ясни разграничителни линии между онова, което наричаме "българска национална култура" и турската култура. Много бързо обаче излезе, че това е трудно, а в много случаи - невъзможно. Нещата във всички области - от яденето, което ядем, през думите, които казваме ежедневно, до специфичната за Балканите култура на любов-омраза между комшии - са толкова преплетени, че прокарването на ясни граници е обречено.

С други думи, "Турците в България" е книга колкото за турците, които са български граждани и живеят в България, толкова и за самите българи.

- Как е финансирана книгата „Турците в България“?

- От израелските тайни служби Мосад. Може да ги питате и да ги помолите да ви изпратят копие от банковия превод.

- Коричната цена на книгата е 35 лева. Мислите ли, че много българи ще имат възможност да си я купят?

- Книгите навсякъде по света, включително в България, са скъпо удоволствие. Нашият труд е скъп. Трудно се пишат книги.

- Вие казвате, че акцентът на книгата е върху нематериалното наследство - обща история, език, фолклор, обичаи и т.н. Въпреки това се чуха остри критики, че книгата оспорва съществуването на турско робство в България. Представители на ВМРО нарекоха книгата „комикс“, чиято цел е „политическа“. Как ще коментирате подобни изказвания?

- Не бях чувал сравнението с комиксите. Вероятно е било направено от човек, който е гледал прекалено много комикси и сега мислите в главата му са като в комикс.

Останалото са пълни глупости. Думата "робство" се споменава два пъти в книгата и то със синонима й "иго". И двата пъти става дума за романа "Под игото" на Иван Вазов. Препоръчвам на тези, които твърдят, че някой е отричал или не е отричал съществуването на нещо в българската история да прочетат Иван Вазов, както и гимназиалните учебници по история. Разбира се, и нашите книги.

- Защо темата за турците и османското робство в България винаги предизвиква противоречия? Трудно ли ни е да погледнем обективно на тази тема, въпреки че са минали толкова години от тогава?

- Единственият начин да се освободим от предразсъдъците на миналото е чрез осведоменост за нещата, случващи се в настоящето. Отношението на много българи към собствената ни история е неконструктивно. Да се изтъкват периодите на въстания и мъчения за сметка на времената на относителен икономически и културен възход, не е полезно нито за самата история, нито за учениците, които я учат - тъй като те ще се превърнат в граждани, за който светът ще бъде съставен от простички, черно-бели послания. Това е опит да се използва миналото, за да се избяга от реалностите на настоящето и от предизвикателствата на бъдещето. С "Турците в България" се опитваме да разчупим стереотипите и да погледнем на нещата такива каквито са от една интелигентна, осведомена и либерална гледна точка, която по презумпция изключва черно-белите кадри на пропагандата.

- Защо българите трябва да прочетат книгата „Турците в България“?

- Освен ако нямаме специални интереси, ние почти не се замисляме за турските думи, които използваме в ежедневието; за турските ястия, които ядем у дома или в кръчмата; за турските навици, например люпенето на семки, които притежаваме; за турските народни приказки и поверия, които предаваме на децата; за турската законодателна система, от която все още могат да бъдат намерени преки следи в българския съд; за турската култура на семейственост и мрежа от приятелства, които всеки в България познава до болка; за турския "светоглед", който определя съвременния български светоглед много повече от привнесените от комунистите идеи от далечния и студен Север.

Книгата "Турците в България" е за тези неща.

Задавам прост въпрос: назовете ми едно българско ястие, което да не съществува в съвременна Турция, Гърция, Македония, Сърбия и Южна Румъния - вероятно на всички тези места едновременно. Пълнени чушки? Боб яхния? Шкембе чорба? Българската кухня, както и останалите балкански кухни, са базирани върху османската кухня, но разбира се с дребни местни модификации.

Как българската кухня е повлияла върху турците в България? Отново лесен въпрос. Турците в България, освен ако не са много традиционни, с удоволствие ядат свинско месо.

Същото се отнася за езика, за музиката, за танците, за фолклора. В "Турците в България" пишем много по тези въпроси, например в какво се различават образите на Хитър Петър и Настрадин ходжа при българите и при турците.

"Турците в България" ще ни помогне да разберем по-добре себе си, като се огледаме в на другия.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!