Дигиталната идентичност: кои са нашите деца онлайн и кой ги създава?

В контекста на нарастващата сложност на дигиталната среда и необходимостта от ранна киберпревенция, темата за децата като уязвима група придобива все по-централно място в научния и образователен дебат.

Именно в тази посока един от водещите международни специалисти в областта на киберпревенцията, проф. д-р Илин Савов, д.н., ще представи своята експертиза в рамките на Националния научно-образователен фестивал „Намереното поколение“ на 18-19 апри в Национален дворец на културата, етаж 3, където ще разгледа темата „Децата като мишена: как действат киберпрестъпниците“ през призмата на реални казуси, поведенчески модели и механизми на въздействие.

Форумът създава необходимата връзка между теория, практика и обществена информираност, като дава възможност за изграждане на устойчиви модели за защита в образователна и социална среда.

Допълнителна информация за програмата и участниците е достъпна на: https://edufactory.org/ https://www.facebook.com/events/2589220814776917/

Темата, поставена в рамките на научно-образователния фестивал, намира своето по-задълбочено развитие в авторския анализ на проф. Савов по-долу. Чрез своя експертен опит, включващ над 25 години професионална практика в службите за сигурност и МВР в България, както и обучението на над 22 500 деца и над 7 000 учители и служители в публичния и частния сектор в България и чужбина, той разкрива реалните механизми на киберзаплахите, насочени към деца, както и стратегическите подходи за тяхното ограничаване и превенция.

Детето днес не влиза просто в интернет. То влиза в среда, която го наблюдава, подрежда, насочва и постепенно моделира.

Още преди да е изградило стабилно чувство за себе си, около него вече се изгражда дигитален профил - какво гледа, какво спира да прочете, на какво реагира, от какво се страхува, какво го разсмива, какво го задържа пред екрана. Така дигиталната идентичност не е само това, което детето публикува. Тя е и това, което платформите извеждат, предвиждат и усилват.

В този смисъл въпросът „Кои са нашите деца онлайн?“ вече няма прост отговор.

Те са едновременно реални личности, търсещи принадлежност, внимание и признание, но и обекти на сложни системи за препоръки, профилиране и поведенческо прогнозиране. Алгоритмите не просто показват съдържание. Те учат предпочитанията, улавят слабостите и създават информационна среда, в която едни модели на поведение се насърчават, а други остават невидими. Именно затова все по-често експертите говорят не само за онлайн безопасност, а за право на детето да израства без да бъде оформено изцяло от логиката на платформите. Алгоритмите не са неутрални.

Много родители все още гледат на интернет като на „голяма библиотека“ или „пространство за общуване“. Това е остаряла представа. Съвременните платформи работят чрез алгоритмични системи. Те решават кое съдържание да бъде показано, в какъв ред, с каква честота и на кого.

Според британския регулатор ICO препоръчващите системи използват лични данни и профилиране, за да научават интересите и предпочитанията на детето и да му поднасят съдържание, което вероятно ще задържи вниманието му. Регулаторът изрично предупреждава, че платформите често дават ограничена информация как точно използват тези данни и как защитават децата от вредни ефекти.

Това има огромно значение.

Ако едно дете се задържа по-дълго на тревожно, агресивно, сексуализирано, конспиративно или унизително съдържание, системата може да отчете именно това като „интерес“.

От този момент нататък платформата започва да подрежда света около детето по начин, който не отразява реалността, а максимизира ангажираността. OECD отбелязва, че AI-базирани препоръчващи алгоритми могат да изложат децата на неподходящи материали или общности, които увеличават риска от тревожност, депресивни състояния, самонараняване или други вреди.

UNICEF също посочва, че алгоритмите движат персонализирани новинарски потоци, резултати от търсене и препоръки въз основа на профили, създадени чрез проследяване на поведението.

Това означава, че детето не просто „избира“ какво да вижда.

В значителна степен то вижда това, което системата е решила, че ще го задържи най-дълго. Когато едно и също съдържание се появява многократно, то започва да изглежда по-достоверно, по-нормално и по-приемливо.

Един от най-важните въпроси днес е дали детето изразява себе си онлайн, или постепенно започва да се държи така, както платформата „награждава“. Това е границата между автентичност и поведение, моделирано от цифровата среда. Децата и тийнейджърите много рано разбират какво носи видимост: определен външен вид, определен тон, определени реакции, определен тип съдържание, език и позиции.

Платформата не казва директно „бъди такъв“, но показва кои профили получават внимание, кои мнения стават вирусни и кои образи носят одобрение.

Постепенно детето се адаптира. Не към истинската си личност, а към архитектурата на платформата. Това е новата реалност. Това е тиха, но изключително силна форма на социално моделиране.

Тя не действа чрез забрана, а чрез възнаграждение.

Затова и дигиталната идентичност на детето често се изгражда на пресечната точка между три сили: вътрешната му потребност да принадлежи, натиска на връстниците и невидимата логика на алгоритмите.

Тук рискът не е само от вредно съдържание. Рискът е детето да започне да възприема себе си през показателите на платформата - гледания, реакции, споделяния, последователи, одобрение. Тогава дигиталният образ не е просто отражение на личността.

Той започва да я замества.

Това е особено опасно в ранна възраст, когато самооценката все още се формира. Повечето хора мислят за личните данни като за име, имейл, телефон и снимки. В действителност платформите работят и с далеч по-ценен ресурс: поведенчески данни.

Те включват какво гледаме, колко дълго прекарваме време в дадена мрежа, уебсайт, страница, какво пропускаме, в колко часа сме активни, с кого общуваме, как реагираме на определени теми, кои формати ни въздействат, кога сме по-импулсивни и кога по-уязвими.

Платформите често не знаят просто какво сме им казали за себе си. Те правят изводи за нас. Понякога тези изводи са по-влиятелни от данните, които доброволно сме предоставили. От поредица на пръв поглед дребни действия системата може да изгради вероятен профил на настроение, интереси, несигурности, навици, импулси и предпочитания.

Именно това е силата на профилирането.

ICO подчертава, че децата заслужават особена защита именно по отношение на профилирането. При услугите за деца то следва по правило да бъде изключено по подразбиране, освен ако няма сериозна и обоснована причина за друго.

Тук идва и голямата илюзия на съвременния потребител: „Аз не съм публикувал нищо особено“. Но дигиталният портрет не се прави само от публикациите. Той се прави от навици, повторяемост, паузи, микрореакции и избори.

Именно затова платформите понякога „знаят“ какво ще ни задържи, разстрои, разгневи или изкуши, преди самите ние да сме го осмислили. При децата това е още по-чувствително, защото те често не разпознават кога средата ги оформя.

Проблемът не е само в децата. Той е и в родителите. Прекъсната е медиацията.

Когато говорим за дигитална идентичност, не бива да се заблуждаваме, че темата е само детска. Алгоритмите оформят и това, което родителите виждат: тревожни сензации, крайни мнения, псевдоекспертни съвети, лесни отговори, съдържание, което засилва страхове или утвърждава вече съществуващи убеждения.

UNICEF предупреждава, че дезинформацията при родители, грижещи се за деца и учители може да повлияе негативно на самите деца, дори когато те не са пряко изложени на първоизточника. Това означава, че дигиталната идентичност на детето се формира и от информационната среда на възрастните.

Ако родителят живее в поток от манипулативно съдържание, ако не разпознава рекламата, скритото влияние или алгоритмичното усилване, той трудно може да бъде стабилен ориентир. Родителите са ключови за безопасното и полезно дигитално участие на децата. Но за да изпълнят тази роля, самите те трябва да получат подкрепа.

Съзнателната дигитална идентичност започва тогава, когато детето разбере, че онлайн присъствието му не е игра без последствия. Всеки профил, снимка, коментар, търсене, харесване и дори мълчаливо задържане върху дадено съдържание оставя следа.

Истинският въпрос не е дали децата са онлайн. Те вече са.

Истинският въпрос е в каква цифрова среда израстват и кой оформя представата им за самите тях. Ако оставим тази задача единствено на платформите, ще получим поколение, което се вижда през филтрите на алгоритмите, а не през стойността на собствената си личност. Ако обаче изградим цифрова грамотност, критично мислене и навик за осъзнато онлайн поведение, тогава дигиталната идентичност може да бъде не капан, а ресурс.

Ние сме на ход. Можем. Да го направим.

Повече за Национален научно-образователен фестивал “Намереното поколение - Завръщането”

За пета година изданието на „Намереното поколение - Завръщането“ се утвърждава като най-мащабната национална платформа, посветена на образованието, науката, технологиите и развитието на човешкия потенциал. Фестивалът надгражда постигнатото до момента и влиза в своето юбилейно издание с ясна амбиция - да бъде не просто събитие, а живо обществено пространство, в което поколенията се срещат, знанието се преживява, а бъдещето се обсъжда и създава заедно.

В основата на изложението стоят три тематични зони, които всеки посетител може да разгледа напълно безплатно - изложбена зона, кариерен център, технологичен хъб, както и две зали с лекционни и дискусионни панели. Всичко това се случва в Национален дворец на културата, етаж 3 - център, изток и запад, както и в зали 8 и 9.

Освен представяне на науката, образованието, иновациите, бизнеса, изкуството на практика, екипът на “Образователна фабрика” предвижда и допълнителни дейности и изненади за посетители и участици, като - кръгла маса с експертен панел, 3D маппинг шоу, цирково изкуство, реални състезателни симулации, симулации с истински пилоти на самолети, ситуационен форум театър и много други.

Всичко това е поднесено в достъпна, интерактивна и ангажираща форма.

„Намереното поколение - Завръщането“ е кауза, общност и дългосрочна визия за развитие на средата, в която живеем. Пето поредно издание доказва, че когато знанието, опитът и ценностите се срещнат на едно място, се случва нещо много по-голямо от събитие - създава се платформа за бъдещето, в която всяко поколение има своя глас, роля и смисъл.

Кога?

18-19 април, Национален дворец на културата.

Следете новините ни в GoogleNews