Защо руската пропаганда се провали

Анализът на Валерий Соловей, професор в Московския държавен институт по международните отношения, автор на 'Основи на психологическата война и на медиа манипулирането'

OFFNews Последна промяна на 21 март 2022 в 13:29 8175 0

Валерий Соловей е автор на монографията „Основи на психологическата война и на медиа манипулирането“, доктор на историческите науки, професор, преподавал в Московския държавен институт по международните отношения (най-реномираното висше учебно заведение за подготовка на кадри на Министерството на външните работи на Русия - МГИМО). Коронната му дисциплина е „Връзки с обществеността и медиа комуникации“. Уважаван обществен деятел. Дни преди нахлуването на Русия в Украйна беше задържан във връзка с участието му в различни видеоблоговe и програми, но след това - освободен. В проявите си демонстрира убедена, активна и независима позиция по отношение на процесите в Русия.


Властите в Русия не само са попаднали в капана на собствената си пропаганда, но те възпроизвеждат много от своите страхове, фобии и устремление под въздействие именно на тази пропаганда, разказва Соловей в разговор с Марк Кричевский в предаването "Персона нон грата" по Первое радио.

„Когато имах възможност да се запозная с истинския мироглед на хора, които „приемат решения“, с изненада осъзнах, че повечето от тях свято вярват в тази „абракадабра“, която тече по каналите на медиите в Русия.

А що се отнася неефективността на официалната пропаганда, достатъчно е да се види колко разделени са обществените настроения в Русия: в поддръжка на „специалната операция“, против „специалната операция“ (прощавайте за евфемизма, който използвам, иначе не мога да говоря, защото терминът „война“ е забранен). И ако тази пропаганда е ефективна по отношение на вътрешната аудитория, по отношение на външната аудитория тя е напълно провалена.

Независимо от несравнимо по-ограничените ресурси

украинската пропаганда като цяло е по-ефективна,

по-координирана и по-находчива.

Защо е така? Отговорът, който се вижда на повърхността, а той се отнася и до състоянието на руските въоръжени сили, е „крадливост“.

Тези гигантски средства, които бяха изразходвани за руската пропагандна машина, ако използваме отново евфемизъм: “бяха изразходвани крайно неефективно“. И за разлика от 2014-2015 г., когато руската пропаганда абсолютно превъзхождаше укараинската и можеше да поднесе убедително своята позиция в света (не твърдя, че светът я приемаше), нашата пропаганда тогава звучеше убедително. Доколкото ми е известно, в администрацията на президента Путин възнамеряват да подменят целия кадрови ешелон, който отговаря за пропагандата.

Днешните наши пропагандисти следва да помнят, че аргументи от типа „ние не знаехме“, „на нас ни заповядаха“, „нас ни използваха“, особено след 1945 г., не се приемат от нито един съд и няма да бъдат приети. Що се отнася до тази категория професионалисти, даже според актуалното руско законодателство те са подсъдни за „раздухване на война“. Сега те започват да го осъзнават, но проблемът е, че никой в Русия не вярваше, че ще се случи „24-ти февруари“ (нахлуването в Украйна).

Мнозинството считаше, че както през пролетта на миналата година, всичко ще завърши с шантаж. И затова много хора се оказаха в нова за тях ситуация. „По-издигнатото мнозинство“ разчиташе на „запасни летища“, кой в Италия, кой във Франция, а „по-талантливите“ - и във Великобритания, САЩ и Израел. Но сега, по силата на санкциите, много от тях са „обезкуражени“, в това число и защото загубиха задграничните си авоари и имущество.

Министър Лавров заяви в Анталия, че ние „не воюваме с Украйна“, че не възнамеряваме „да воюваме с други държави“. Тоест „другите държави“ следва да се подготвят.

На първо място Молдова. Втора на листата на чакащите е Грузия и накрая – Балтийските държави.

Така трябва да се тълкува намекът от страна на Лавров.

Плановете на Кремъл никога не са се ограничавали само с Украйна. Голям въпрос, разбира се, е дали тези планове могат да се приведат в действие сега. Защото съвсем очевидно „специалната операция“ в Украйна „буксува“ и трябва нова гигантска концентрация на човешки и всякакви други ресурси, за да бъде „пречупена“ сегашната тенденция.

Първоначално операцията беше планирана като “блицкриг“, с активна фаза до 2-ри март. Има много ясен показател в това отношение: първоначално гражданските летища в Южна Русия бяха затворени до 2-ри март, по-късно до 9-и март, до 14-и март, а днес вече - до 20-и март. Тоест „блицкригът“ се превърна в нещо друго.

Ако всичко беше се развило бързо, както разчитаха в Кремъл, нямаше да има и санкции. Никой нямаше да може да се опомни, както беше в Крим в 2014 г.

А когато пропагандата встъпва в конфликт с икономическото и социално положение, а ние се намираме в самото начало на катастрофата, тогава пропагандата започва да се разрушава и разсипва. Не всички го съзнават. Винаги има група (15-20%) от населението, които ще вярват докрай. Но болшинството ще започне да се съмнява. Но въпросът кого ще обвинят, остава открит.

В сегашните условия, когато Русия не може да победи, поне с досегашната концентрация на ресурсите, а Украйна още не може да отбележи победа, Русия продължава да настоява за пълната капитулация на Украйна. Пълна загуба на суверенитета, което нито една държава не може да приеме.

Това, което предприема и ще предприеме Кремъл, е „нарастване на усилията“ за унищожаване на икономическата и технологическа инфраструктура на Украйна. Вече не става дума само за военната съставна на тези системи. Второ, ще се опита

да подложи населението на крупните центрове на такъв натиск, че то панически да се устреми на Запад

под формата на гигантски поток бежанци. Катастрофа, достигаща 10 милиона бежанци, при което Западът ще предложи сам на Украйна да „сложи оръжията“. Страданията на населението ще принудят Зеленски да приеме ултиматума.

Плюс към този подход е, че не случайно са нарушени „връзките“ с Чернобилската АЕЦ. Темата какво се случва с атомната централа, известна с гигантската катастрофа през 1986 г., може да изплува внезапно в общия контекст на бойните действия.

Украйна също се стреми да печели време, като разчита, че с всеки изминат ден санкционният натиск ще нараства, а руските ресурси ще бъдат безвъзвратно „смилани“. Засега обаче ресурсите се оценяват като достатъчни и никой в руското ръководство няма намерение да се търси компромис.

Що се отнася до действията на руската армия в района на Харков, с преобладаващо рускоезично население, е валидна знаменитата фраза, която приписват на Тайлеран (френски държавник от 19-и век, бел. ред.):

„Това е по-лошо от престъпление, това е грешка.“

Тази грешка се състои в принципното неразбиране от страна на Кремъл на актуалната обстановка в Украйна, но и в Русия. Да постигнеш по пътя на войната, па макар и наречена „ограничена специална операция“, лоялност на населението, като използваш авиация, ракети и артилерия, е просто невъзможно. Резервоарът на „лоялност към Русия“ в този район, и като цяло в Източна Украйна, който преди войната беше повече от 25%, днес убедено може да заключим, че този процент „се стреми към нулата“. Даже, ако допуснем, че по някакъв „вълшебен начин“ Русия постигне политическите си цели, напълно непонятно е как тя би могла да контролира Украйна или само части от нея. Такава възможност днес не съществува дори като хипотеза.

Това, което е възможно, е да унищожиш възможно най-всеобхватно инфраструктурата и материално-производствената база на Украйна, и след това да я „оставиш на волята на съдбата“.

Ако се запитаме, каква тогава всъщност е ползата, печалбата от това, което наблюдаваме, стигаме до това, че обсъждаме психологията и морала на хора, които рязко се отличават от общоприетите норми. Тук биха помогнали специалисти в други области, например психиатри, психолози, специалисти по нагона „да разрушаваш“, „да отмъстиш“ за това, че украинците не се преклониха. Разрушавайки всичко наоколо, прогонвайки милиони, вие създавате, разбира се, пространство, което не можете да контролирате, но „поне то не представлява заплаха“ за вас. И главно, нагледно показвате на целия свят на какво сте способни. Фигуративно: „Вижте и погледайте, те не пожелаха по нашему, и виждате какво се получава“.

Разбирам, че светът ще извлече съвсем различни изводи от това, на което разчитат в Кремъл, но това едва ли ще промени модела на мислене в сегашния Кремъл.

И докато в Кремъл си блъскат главата как точно

да обявят „Победата“, която да не бъде съвсем поражение,

те може да не забележат, че Русия неотклонно затъва в мащабна, много остра политическа криза, съпроводена с икономически и социален хаос.

Какво може да бъде обявено в Кремъл за победа: Например „обвързващ договор с Украйна“ за снемане на кандидатурата си в НАТО. (След края на войната на Украйна няма да ѝ бъде необходимо никакво НАТО, а НАТО има да му мисли какви отношения да изгражда с Украйна). На второ място, Кремъл може да настоява за пред камерите руското знаме да бъде побито на някоя по-съхранила се сграда в Мариупол. Първоначалният сценарий на кремълските пропагандисти да се използва декорът на църквата „Света София“ в Киев не е много реалистичен в сегашните условия.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !