Защо ресорът на Мария Габриел е толкова важен

България получи ресор “Цифрова икономика и цифрово общество” в ЕК, а вчерашното успешно изслушване на Мария Габриел остави силно усещане за подготвеност, експертиза и решителност. Важно е да кажем какво означава този ресор на практика, какви теми включва и какво място може да намери в него България за себе си.

Ресорът е сериозен, защото цифровата икономика става все по-важна за ЕС, и особено за големите икономики в него. Статистиката показва, че секторът на цифровите технологии дава много добра добавена стойност. В него ЕК вижда шанс европейската икономика да стане по-конкурентоспособна на глобалния пазар, но също така и възможност тя да продължава да дава това благоденствие, което дава днес на голяма част от европейците. Проблемът е, че ЕС изостава в сравнение със САЩ, Китай, Япония, както като иновации, така и като производство в този сектор. Замислете се колко от електронните устройства и програмите, с които по цял ден работим, са създадени в ЕС?

За да промени моментното състояние, Европа има сериозни планове и очаквания към този сектор. Целите са ясни: повече бизнес, по-голям дял на цифровата икономика, по-добра позиция на ЕС като място за иновации, но и по-голяма сигурност в интернет. Прегледът на постигнатото по стратегията за Единен цифров пазар, който ЕК направи през месец май обаче показа, че много от процесите се движат по-бавно от очакваното. А какво е очакваното?

Образно казано има три кита, върху които цифровото общество в Европа лежи.

Първият е подобряване на достъпа ни до цифрови услуги и стоки – как да стигаме и използваме по-лесно филми и музика например в интернет. Все още има много пречки пред използването на цифрови продукти в ЕС. Една от тях е т. нар. блокиране по географски принцип – геоблокиране. Неговото премахване е ключово, защото този подход на практика дели европейците на различни категории. Така компаниите, които предлагат съдържание в интернет – филми, музика и др. могат да ограничат достъпа на едни или да предлагат различни цени за една и съща услуга в различни части на Европа. Вече сме свършили доста работа по това, като очаквам финалното споразумение между ЕП и Съвета да се случи преди края на тази година и от 2018г да няма геоблокинг.

Друга още по-интересна тема е промяната на законодателството в областта на авторското право. Това е голяма битка за правото на достъп за всички европейци до културни продукти. Вече направихме и първа стъпка в правилната посока, а именно  - приехме регламент*, с който от 2018-а на хората, които купуват филми, музика и статии вкъщи, да им се наслаждават и докато пътуват в Европа.

ЕС се занимава и с една друга група въпроси, свързани с равнопоставеността на пазара в интернет. Как ще решим тези въпроси влияе пряко на това как ще ползваме интернет – колко информация ще събират компаниите за съществуването ни в мрежа, как ще я използват. Тук влиза и въпросът, който наскоро постави премиерът на Великобритания Тереза Мей: как големите онлайн платформи (YouTube, Facebook, Wikipedia и др.) ще поемат своята част от отговорността за съдържанието, което публикуват. Как реагираме на съдържание, което подстрекава към тероризъм или такова, което злоупотребява с деца? Тук влиза и въпросът какво правим с фалшивите новини – може ли да регулираме това, така че едновременно да сме добре информирани, но и да няма цензура в мрежата.

В този стълб влиза и друг важен въпрос как да се защитим от атаките в интернет. ЕС цели да стане отворен пазар, в който свободно да се движат огромни масиви от информация. Но виждаме, че вируси, подобни на WannaCry, в бъдеще могат да имат потенциал да разрушават цели индустрии.

Трета група мерки са по-меки, но важни теми като насърчаване на новите умения на европейците. Защото крайният резултат – силна цифрова икономика – не може да се постигне, ако липсват хора с умения да използват интернет и да правят бизнес там. Тук е и идеята, по която вече се работи – свързване на институционални регистри от цяла Европа, като търговските регистри например. Това ще гарантира, че предприятията и гражданите трябва да предоставят на публичните администрации своите данни само веднъж.

Какви са интересите на България в ресора Цифрова икономика и цифрово общество?

С две думи – много и различни. На първо четене това са различни инициативи и процеси като електронното управление, които могат да получат още по-голяма скорост. Но не трябва да се пропускат и много други възможности. България е напред в класациите за качество на хората, заети в ИТ сектора, но има да настига по отношение на навлизането на цифровите технологии в останалите сектори на икономиката. А това всъщност означава модернизация. Това е ментален и технологичен преход, за който големи части от бизнеса и обществото са готови, но са нужни още няколко стъпки, за да започне той.

Най-голямата възможност обаче е, чрез ресора и чрез усилията на бизнеса у нас, България да си издейства много по-добра позиция в дебата как Европа да развива дигиталните си възможности. Това ще сложи България на картата на лидерите в ЕС. Убедена съм, че това е шанс, който няма да пропуснем, а напротив, заедно с нашия нов еврокомисар Мария Габриел, ще успеем да станем важна част от дигиталното бъдеще на Европа.

----------

*Ева Майдел бе докладчик за групата на ЕНП в Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите по Регламента относно трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание.

Още по темата

20/06/2017 Политика

Мария Габриел премина изпита за еврокомисар пред депутати в ЕП (обновена)

Следете новините ни в GoogleNews