За поуките от коронавируса и светът след пандемията

Пандемията от COVID-19 постави света пред изпитание. Вирусът, който беше открит за първи път в китайския град Ухан, бързо се разпространи из почти всички континенти. На практика, глобализираният свят, който познавахме довчера, в момента го няма.

Ако допреди няколко месеца някой беше казал, че свободното придвижване скоро ще приключи, макар и временно, никой нямаше да му повярва. Западният свят, в частност ЕС, в момента е изправен пред тежкото изпитание да докаже, че ценностите, които така гръмогласно провъзгласяваше, не са просто фрази, изпразнени от смисъл. Ако не го направи, бъдещето на единна Европа, като че ли е заложено на карта. 

Репресивният подход на Китай за овладяването на заразата се оказа успешен. Този факт беше отчетен и от Световната здравна организация (СЗО).

Подобни мерки взеха и някои демократични държави в Източна Азия и Европа, което породи страх от възможност за засилване на авторитарни механизми за управление. На Стария континент част от страните закъсняха с превенцията, което позволи бързо разпространение на заразата и хиляди жертви. Други, сред които и България, действаха превантивно.

Коронавирусът наложи въвеждането на извънредно положение в почти всички западни демокрации, а хората ги приветстваха с одобрение, в една или друга степен. Подобни невиждани мерки, от Втората световна война насам, породиха един централен въпрос – вървим ли към суспендиране на демокрацията? От една страна, някои западни мислители като Ювал Ноа Харари и Ноам Чомски, смятат, че изходът от кризата има различни посоки – от авторитарни практики до преосмисляне на настоящата система в един по-хуманен контекст. От друга страна, руски теоретици като Александър Дугин вече предвиждат края на либералния ред и вещаят въздигането на разединени и силно централизирани държави. Варианти са много, но може ли наистина да се стигне до сценарий, при който да се събудим в един по-изолиран и по-малко свободен свят или пък да очакваме точно обратното?

За извънредното положение и защо хората го приемат

Финансовата криза от 2008 г. доведе след себе си и криза на либералната демокрация. Мерките за строги икономии създадоха голяма пропаст между управляващи и управлявани. Недоверието в елитите породи масови недоволства, които обхванаха почти целия свят. Прояви се желание за повече възможности за участие във вземането на политически решения и повече социална справедливост. Мигрантската криза задълбочи тези процеси, а националпопулистки партии се възползваха от ситуацията, за да се изстрелят към властта. Дотогава обаче гневът имаше точен адресат. Днес ние сме изправени пред невидим враг, който удари по най-ценното ни – нашия живот.

Психологически, страхът от неизвестното сплоти народите и ги накара да потърсят закрилата на държавата. Подобен рефлекс не се наблюдава само сред българските граждани. Проучване на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ сочи, че сред изследваните държави (общо 28), почти всички народи, с малки изключения, застават зад своите правителства и подкрепят техните действия в борбата с коронавируса.

Страхът от заболяването наруши ежедневните ни контакти и създаде физическа изолация. Дори породи известни съмнения помежду ни. Първоначалната паника обаче отминава. Хората се научиха да се пазят и започнаха да проявяват форми на солидарност, които са били така характерни в периоди на криза, не само в България (например, наводненията през 2014 г.), но и по света – доброволци носят храни, лекарства и предпазни средства на най-уязвимите групи, студенти по медицина отиват на първа линия, за да помагат на лекарите, дарява се техника за онлайн обучение на социално слаби деца, учители дават безплатни уроци, производители раздават част от продукцията си безвъзмездно на хора в нужда и т.н.

Трябва да сме наясно, че ние не наблюдаваме просто паникьосани маси, които са готови да се разделят с част от свободата си. Напротив, кризите действат сплотяващо. Дори социалните борби спират временно и на преден план излиза взаимопомощта. Така хората оцеляват от векове. Ако в такива моменти липсва единение, хаосът ще бъде още по-голям. Това не пречи, разбира се, да има градивна критика към всяка едно действие на властта, което не обслужва общите интересите, а работи за лични или частни ползи.

Възможен ли е авторитаризъм?

Все още е твърде рано да се правят прогнози какво ни очаква след края на пандемията, тъй като процесите са динамични. Основната и най-важна зависимост е колко дълго ще продължи извънредното положение. На тази база могат да се изведат две хипотези.

Първата, ако пандемията приключи бързо, сътресенията в света няма да са големи. Вероятно ще има икономически последици, но рано или късно, ще се върнем към стария си начин на живот. Възможно е евроскептицизмът да се повиши, да се породи дебат дали са приложени ценностите, които прокламираше Европейският съюз. Демокрациите обаче ще заработят постарому. Ще се увеличи отново социалното противопоставяне. Но поуките, които могат да се извлекат от кризата с COVID-19, няма да са големи.

Ако пандемията продължи по-дълго, ситуацията ще е много по-трудно предвидима. Тогава светът може да се окаже различен. Една от хипотезите е, че е възможно да се изправим пред нова и централизирана власт, която се е възползвала от строгите мерки, наложени в периода на извънредно положение, а демокрацията ще бъде суспендирана. Действията на страни като Унгария, ни загатват, че това не е фантазия и един ден може да се събудим по-малко свободни и повече разединени. Възможна е обаче и друга хипотеза – имаме уникалната възможност да изградим един по-справедлив, по-демократичен и по-социално отговорен свят.

Жаждата за свобода – естествената спирачка на несвободата

Страховете за възможно налагането на авторитарни практики, след края на пандемията, са логични, но и в някаква степен преувеличени. Властта ще е изправена пред серия от естествени спирачки, които ще направят почти невъзможна реализацията на подобен сценарий.

На първо място, въвеждането на извънредно положение доказа колко малко подготвени са западните общества да реагират на криза с такива размери. Нашите поколения не са преживявали големи катастрофи. Консуматорството ни научи само да искаме повече, но не и да правим отстъпки. Загубили сме представа за ситуацията в света – насилието, гладът, безконтролното извличане на природни ресурси. Развиваме собствената си цивилизация за сметка на други. Все по-често сме готови да се откажем от свободата си. Днес обаче всички сме в еднакво положение. Рестриктивните мерки са предизвикателство за хора, свикнали да живеят свободно. Физическото дистанциране започна да поражда напрежения. Естественият порив за свобода отвъд ограниченията е силен мотиватор и естествена спирачка на всеки опит за ограничения след края на пандемията.

На второ място, икономическите последици, които ни очакват след едно дълго извънредно положение, вероятно ще са изключително тежки. Второто десетилетие на XXI в. бе белязано от две вълни на социално недоволство, които бяха отговор на несоциалните мерки на правителствата спрямо техните граждани. Тези протестни мобилизации намалиха, или временно спряха, своите действия под общата вирусна заплаха, но не са мъртви. Липсата на адекватни мерки за справянето с икономическите последици след пандемията ще породят нови и още по-мощни социални недоволства. Примесени с жажда за свобода, те ще представляват буре с барут, което трудно би могло да се контролира, ако избухне. А всеки опит да бъдат потиснати масите с насилие, ще срещне голяма съпротива.

Денят след утре – какво да очакваме?

Краят на Втората световна война води до развитие на демокрацията и социалната държава в западния свят. Погледът на елитите, учените, фантастите е насочен към бъдещето – към формирането на един по-добър и мирен свят. Така се ражда Европейската общност за въглища и стомана, която по-късно се трансформира в Европейския съюз. Основни ценности стават свободата и солидарността. Близо седем десетилетия по-късно те са подложени на изпитание.

Ако пандемията от COVID-19 продължи дълго, светът ще трябва да започне от начало. И не си представяйте разрушения и апокалипсис. По-скоро ще трябва да преосмислим всичко, което приемахме до момента за нормално. Приетото за нормално обаче, е твърде ненормално – усъвършенстване на оръжията за масово поразяване от глобалните сили, дерегулиране на пазарите и превръщането на всеки един аспект от живота ни в стока, безконтролно унищожаване на природата и т.н. Изправени сме пред самоунищожение и без вирус. Ако имаме достатъчно воля, светът след пандемията може да промени този курс. Затова е нужно да извлечем няколко поуки от кризата с коронавируса

Първо, неолибералните политики са поставени на изпитание за пореден път. Световната икономическа криза от 2008 г. само постави началото. Нуждата от държавна намеса, в критично важни сектори, сега е повече от необходима. В момента видимата ръка на държавата се намесва, защото невидимата ръка на пазара се оказва неспособна да се справи в условията на пандемия. Сега е моментът да се разбере, че човешкият живот е по-важен от икономическия растеж.

Второ, човешкият живот е на първо място, но трябва да излезем от розовия си балон на съществуване и да разберем, че в слабо развитите страни смъртта е станала повече от нормалност. Огромните неравенства в световен мащаб водят до трагедии и хуманитарни кризи, в размери, по-големи и от пандемията от коронавирус. Нестихващите конфликти в по-слабо развитите страни продължават да са просто плацдарм за геополитическо влияние, пласиране на оръжие и борба за ресурси.

Трето, мащабната експлоатация на природните ресурси. В рамките на година Австралия, Сибир и Амазония бяха подложени на ожесточени пожари. Океаните са замърсени. Периодично животински видове изчезват окончателно от лицето на планетата ни. Човешката дейност действа деструктивно върху природата. Мерките за физическа дистанция и спирането на част от индустриите, наложени срещу разпространението на COVID-19, доведоха в кратки срокове до подобряване на качеството на въздуха в Европа, а застрашени популации на някои животни започват да се увеличават. В момента природата поема глътка въздух.

Четвърто, пандемията ни научи да използваме технологиите в екстремална обстановка. Иновации като електронното обучение, административните електронни услуги и т.н. станаха възможни заради физическото дистанциране. Функционалността им доказва, че хората могат да се учат изключително бързо, което дава предпоставка да се мисли и за разширяване на демократичната политическа система с въвеждането на нови механизми за включване на гражданите във вземането на решения. Кризата на демокрацията може да се преодолее само чрез нейното подобряване и усъвършенстване.

Пандемията от коронавирус, рано или късно, ще отмине. Науката е достатъчно напреднала, за да се преборим и с това изпитание. Важно е обаче да извлечем поуките от кризата с Covid-19 и да се учим от тях. Пред нас се отваря уникалната възможност да сменим досегашната посока на съществуване, за да подобрим нашите общества, а и света като цяло.

--------------------------
Светлин Тачев е доктор по политология. Постдокторант в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи като изследовател в социологическа агенция „Галъп интернешънъл“.

Следете новините ни в GoogleNews