Нидал Хлайф е сирийски режисьор и журналист. Живее от дълги години в България. Пише политически анализи за Близкия изток в българската преса. Автор е на документални филми и репортажи по бежанската криза и съ-автор на две фотоизложби за бежанците, заснети в България и Сирия.

Петък беше денят. Държавата бе обзета от патриотична истерия, граничеща с шовинизъм. Инцидента с починалия афганистанец бе златна възможност за политиците да правят ПР на гърба на бежанците преди изборите. В събота в центъра на София на анти-бежански митинг група младежи скандираха: „Бежанците вън, България за българите“.

Защо им трябва да се чака разследването? Цялата работа е, че един „талибанин“, „търговската марка“ за афганистанците, е бил убит от рикоширал куршум, изстрелян от „наше момче“. Точка по въпроса. Те са родени, за да бъдат убивани, ако не там, то може на друго място, например тук.

Но всъщност има ли някаква стойност живота на този афганистанец? През последните два дни стана ясно, че няма. Той не само е от третия свят, но и нелегален имигрант. Просто една цифра.

Дълго време преди тази случка търсещи закрила са били дехуманизирани. Поради това днес не само, че е по-лесно да бъде приета смъртта на този „човек“, но и тя да стане повод за радост за някои. Всъщност смъртта му бие камбаната за това в каква разрушена ценностна система се давят част от българите.

Имам познати, журналисти и фоторепортери, които са работили под прикритие на турско-българската граница и са преминавали нелегално, за да отразят какво се случва там. Вярвате ли че, ако един от тях, французин или германец бе заедно с тази група и бе убит вместо този афганистанец, обществената и официалната реакция щеше да е същата?

Г-н Борисов побърза да прекъсне визита си в Брюксел и да се върне в България. Не завиждам на правителството. То се намира между чука и наковалнята. От една страна трябва да стартира прозрачно и сериозно разследване, за да докаже на своите партньори в Брюксел, че е правова държава и като член на ЕС зачита европейските директиви по отношение на човешките права. А от друга едва ли иска да настрои общественото мнение срещу себе си и да ескалира гнева на Гранична полиция, която работи в тежки условия и неведнъж е обвинявала властите, че не се грижат достатъчно за нея. Със сигурност разследването ще се проточи дълго време, но при всички случаи този инцидент ще злепостави България и няма да спре бежанския поток.

В петък вечер имах участие при Милен Цветков във връзка с инцидента. На връщане шофьорът на таксито, с което се прибрах, когато разбра каква е била темата на предаването, ми заяви ясно и категорично: "Даже този полицай да беше го убил от упор, а също и другите 54, евала на него. Те са нарушили закона и си го заслужават“. Но тук винаги някой си го заслужава.

Голяма част от хората, особено в провинцията, са на ръба на оцеляването. Безработни и отчаяни. Техният гняв лесно бива пренасочван към измислен враг, който трябва да понесе отговорността за всички техни неволи. Шофьорът ми обясняваше, че има слаба работа тази сутрин, но може да се каже, че тази негова позиция се дължи също и на безотговорното политическо поведение относно инцидента от страна на политици и експерти. Не ли демонизирането на евреите по време на Втората световна война от политици и медии направи Холокоста възможен?

В петък имаше силен опит за тласкане на общественото мнение в антибежанска посока. Сутринта по време на пресконференция на МВР, главният секретар Георги Костов настоя няколко пъти да уточни, че бежанците са били млади мъже и в добра физическа форма. Оказа се обаче, че убитият не е точно младеж, а на 56 години. Интересното е как г-н Костов така бързо успя да разбере, че са в добра физическа форма. Дали ги е накрал да тичат или да правят лицеви опори? По логиката на г-н Костов те са виновни само защото са в добро здраве. На това му се казва „културата на обвиняване на жертвата“.

Експертът по национална сигурност, Николай Радулов, изрази по ТВ7 възмущението си от това, че Върховният комисариат на ООН осъжда инцидента. Според него това не са бежанци, а нарко-трафиканти. Каза го с невероятна лекота. От къде е сигурен, че са такива и как може един експерт да изрече непроверена информация щом самите власти не са го споменали?

По БТВ бившият военен министър, Бойко Ноев спомена, че хиляди бежанци са се удавили в Средиземно море и че такива инциденти се случват. Тоест ако на ден загиват 100 афганистанци от бомбардировки или атентати какъв ще е проблемът ако станат 101?

А настоящият военен министър, г-н Николай Ненчев, заяви, че сред бежанците има криминални елементи и хора, които може да са свързани с терористични групировки. Той е прав и аз го казах няколко пъти преди това. Но защо трябва да го споменава точно днес, в контекста на инцидента?

Според г-н Валери Симеонов трябва „да сме благодарни, че убитият е само един, а не цялата група“. Но да ги убиваме един по един е бавен процес, поради това моят съвет е бежанците да бъдат събрани на един стадион и наведнъж да бъдат разстреляни. По този начин ще предупредим „останалите нашественици“ да не се приближават към нашата граница.

Г-н Божидар Димитров стартира подписка за награждаване на полицая Вълкан Хамбарлиев и неговите колеги. Разбирам националния отбор по волейбол да бъде награден, защото представи България достойно, но защо е нужно полицаят да бъде награден? За това, че той е първият граничар, който само с рикоширал куршум успя да убие чужденец в тила? Да беше използвал гумени куршуми както правят унгарските граничари срещу бежанците, въпреки, че унгарската граница е пресечена от над 370 000 души.

Все пак г-н Димитров заслужава поздрави. Той за пореден път доказа с тази своя позиция, че е верен да себе си. Щях да съм изненадан ако бе заел друга, хуманна позиция. Не е ли по-разумно като обществена личност той да изчака разследването да свърши? Ако се окаже, че полицаят носи някаква отговорност? И щом г-н Димитров лансира себе си като защитник на родната полиция, защо не съм го чул да коментира унизителното отношение на г-н Сидеров към друг полицай преди няколко дни? Ако имах възможност да видя г-н Борисов, щях да го питам има ли държава, член на ЕС, за когото зачитането на човешките права и равенството са основни принципи, която може да позволи на директора на национален музей да заеме такава позиция без правителството да реагира? Като историк сигурно г-н Димитров знае, че само индианците са имали традиция да защитават сляпо при конфликт всеки член на племето, дори преди да разберат дали е виновен или не. Днес сме в 21 век. Но явно преди изборите всичко е разрешено и простено.

Най-оригинален обаче беше кандидат-кметът на БСП за София, Михаил Мирчев. Той измисли нов термин: „афганистански сирийци“. Все едно да се казва „български гърци“. Но явно за г-н Мирчев всички, които идват от онази черна дупка, наречена Близък изток, си приличат като зърната на китайски ориз.

Бих искал да питам г-н Мирчев, който има желание да стане кмет на град, бил кандидат за европейска столица на културата, кое е това, което прави Европа Европа? Географията и историята ли? Да, но Европа е велика защото има велика и универсална ценностна система. То и Северна и Южна Корея са съседи, имат обща география, история и етнос. И въпреки това разликата между двете държави е огромна, тя е цивилизационна. Двата лагера вярват в различни ценностни системи. За съжаление има политици в България, които се лансират като европейци само защото страната се намира в Европа, иначе като ценностна система те представляват европейско копие на талибаните, отричат като тях другите, но различното е, че ходят с костюми и вратовръзки. И вместо чай, пият бира.

Надявам се да може българска медия да пътува до Афганистан, за да ни запознае с близките на този „друг“, къде е живял и за какво е мечтал. Някъде там той има майка и баща, и ако за много хора тук той е потенциална опасност, за тях той е син.
С изключение на президента Плевнелиев, нито един политик не се осмели да изкаже съболезнованията си към близките на убития. В България за преминаващи нелегално няма съболезнования, а засега просто един рикошет. За в бъдеще - не се знае.