Войната в Русия – украинското настъпление на Курското оперативно направление към 24.08.

Костянтин Машовец (координатор на украинската платформа „Информационна съпротива“, полковник от резерва) застъпва следните оценки:

Командването на Въоръжените сили на Украйна продължава да изпълнява замисъла за настъпление на Курското оперативно направление.

Ключова особеност на този замисъл е максималното използване на особеностите на релефа, на растителната покривка, на топографията и на географските елементи като преимущество за украинските войски.

Избраните участъците за пробив и за развитието на настъплението предоставят възможност фланговете на украинската групировка на север и на юг да бъдат прикрити от сериозни водни прегради - реките Псьол и Сейм.

Украинските войски овладяха и се закрепиха в района на Мартиновка, на северозапад от Суджа, форсираха река Псьол и заеха ред населени места северно от реката, като по такъв начин осигуриха южния фланг на силите действащи на централния участък по направление на Лгов и Рилск, във фланг на руската групировка около река Сейм.

С овладяването на района на Комаровка се създават условия за настъпление в направление от изток на запад, успоредно на двата бряга на река Сейм.

Украинската авиация във взаимодействие с реактивни системи за залпов огън унищожи стационарните мостове и развърнатите допълнително понтони преправи* през река Сейм в Глушковския район.

Това в критична степен усложнява пълноценното логистично осигуряване на цялата руска групировка южно от река Сейм и блокира възможностите за прехвърляне на резерви и усиления от районите северно от реката.

В района Тьоткино – Отруба от украинска територия настъпиха предни украински подразделения и сега контролират надеждно участъка западно от река Сейм, изолирайки отбраняващите се руски подразделения в района на Тьоткино, освен от юг по границата с Украйна, и от запад.

Успоредно с това украинската групировка, обхождайки Коренево от запад и от изток, надвисва над двете ключови направления: на север и северозапад към Рилск и на север и североизток към Лгов. Руските сили в района на Коренево са дезорганизирани и не са в състояние да оказват дълговременен твърд отпор.

Създават се предпоставки в целия участък северно от река Сейм - от Глушково на запад, в близко време да се разгърнат активни действия на украинските сили и на подхождащите украински резерви. Тук те разполагат с възможности за многовариантни решения: настъпление на запад - успоредно на границата: от Внезапное към Тьоткино, или настъпление северно и южно успоредно на река Сейм.

За руското командване остава като първостепенна, но трудна за разрешаване задачата да съхрани контрол поне в някои от участъците на реката за маньовър с войски от север на юг и обратно, и особено за цялостното логистично осигуряване на групировката, която все по-ясно остава изолирана в Глушковския район.

Но дори да бъдат решени частично логистичните проблеми, това само по себе се не решава проблема с руската групировка, която от първите дни на настъплението е във фактически огневи чувал в района на Тьоткино.

Положението и северно от река Сейм също е „бременно“ с критични заплахи за отбраняващите се руски войски. Тук се очертават възможности за нов, още по-дълбок оперативен обхват не само на запад, успоредно на река Сейм, но и по направлението Глушково – Рилск.

Командването на руската групировка „Север“ е в остро неблагоприятно положение. Заплахите нарастват не само за силите южно от река Сейм, но нарастват и по мащаб на север. При това, като цяло възможностите за маньовър и логистично осигуряване на руските войски са крайно ограничени.

Групировката на руските войски южно от река Сейм е обхваната от различни страни, като на север тя опира в река Сейм, но не е напълно обкръжена.

Снабдяването през река Сейм може да се осъществява чрез понтонни преправи, но те са под ефективен огневи удари.

Възможно е те да бъдат възстановявани, ако има достатъчно инженерно-понтонно мостови подразделения и ако противникът не противодейства.

Снабдяването и ограниченият маньовър е възможен като се използват подръчни плавателни средства и като краен вариант по въздуха.

Има и оптимистични примери, тактическият украинският плацдарм на левия бряг на Днепър в района на Кринка оцеля месеци наред въпреки, че тилът му опираше на река, която е несравнимо по-широка и по-пълноводна отколкото река Сейм.

Ако украинските сили предприемат не само разрушаване на речните преправи, но и натиск на терена, безусловно руската групировка ще бъде обречена, ако не получи своевременно значителни подкрепления.

А това не е никак просто в сегашните условия, предвид конфигурацията на границата с Украйна и особеностите, в които се оказа понастоящем руската групировка. При такъв вариант изборът е крайно ограничен: или бърз отход и изтегляне на север без достатъчно преправи, или „нов жест на добра воля“ от руска страна, тоест разгром.

Във втория случай главното предусловие е сериозният украински натиск на терена. Разрушаването на мостовете и на преправите не е достатъчно, заключава Костянтин Машовец

Игал Левин (израелски военен наблюдател, роден в Одеса, офицер от резерва в Армията за отбрана на Израел. Участник във Втората ливанска война (2006 г.) и във военния конфликт в Газа (2008 – 2009 г). отбелязва:

Руските войски продължават като гигантски таран да се стремят да мачкат всичко пред себе си в източния участък на фронта в Украйна по направление на Покровск.

В този контекст украинското настъпление в Курска област е илюстрация за възможностите да се приложат асиметричните способи за противодействие с цел стабилизиране на обстановката.

Когато противникът разполага с решаващо количествено превъзходство, „най-неумното“ е с него да се блъскаш „с рогата напред“ – „чело-срещу чело“. Но ако се опитате да използвате своите резерви „нелинейно“ и „асиметрично“ се откриват перспективи.

По време на Шестдневната война (1967 г.) Израел не се сражаваше фронтално с армиите на Египет, Йордания и Сирия.

Особено след като Втора и част от Трета египетски армии форсираха Суецкия канал и настъпиха на Синайския полуостров.

Тези армии бяха наситени с най-съвременните тогавашни съветски оръжия: първо поколение противотанкови ракетни оръжия, зенитни системи от нов клас и „върховите“ танковете Т-62, които сега - половин век по-късно с изненада виждаме отново в руските бойни редове, но по бойните полета в Украйна.

С цената на кръвопролитни боеве израелският главнокомандуващ генерал Шарон предприе асиметричен удар – също форсира Суецкия канал, но на запад. Успя да удържи участъка на пробива, излезе в оперативна дълбочина в египетския тил и обходи и обкръжи основните сили на Трета египетска армия. След това продължи настъплението на северозапад и овладя част от ключовия район на град Суец.

С този дързък маньовър възникна оперативен простор за настъпление към столицата Кайро, която не беше прикрита от войски, а основната маса на египетската групировка остана изолирана източно от Суецкия канал.

„Мачкайки“ тиловите райони на египетската групировка, израелският танков клин допълнително унищожи почти цялата египетска зенитно-ракетна групировка за прикритие на собствените войски. А това окончателно „развърза ръцете“ на израелската авиация за завоюване на пълно господство по целия египетско-израелски фронт.

Алтернативният вариант, израелските войски да отразяват фронтално превъзхождащите сили на Втора египетска армия източно от Суецкия канал би завършил плачевно за Израел.

И когато спешно започнаха консултации за прекратяване на конфликта се оказа, че Трета армия е изолирана и обкръжена, че направлението за настъпление към Кайро не е прикрито от войски, а крупна израелска групировка е на територията на Египет. И всичко това промени изцяло контекста на последвалите мирни преговори.

Независимо от крайния изход на операцията в Курска област, главнокомандващият украинските въоръжени сили генерал-полковник Сирски записа името си в учебниците по военно изкуство, които ще бъдат валидни през сегашния век.

Няма друга армия, която е успяла да проведе операция от типа на Курската срещу мощен военен противник, притежаващ и ядрени оръжия. Илюстрация на мема „Давид – срещу Голиат“.

В най-напредналите във военно отношение армии такъв тип операции се провеждат само чрез моделиране по „компютърно-щабния“ метод. И никога досега реално.

Това, което те отработват на практика е „война с тероризма“, с всевъзможни бунтовници и „недържавни военни структури“.
Както в Афганистан: прехвърляш поне един авионосец в Индийския океан, изолираш с „огън и жупел“ района на бойните действия, стоварваш десанти от елитните сили за специални операции, задействаш сателити и всякакви „дронове и дрончета“ и блокираш талибаните „по чехли“ в пещерите на Тора Бора. Но оставяш местните правителствени войски да щурмуват.

А над всичко това през цялото време на операцията баражират стратегическите Б-52 и Б-1, с ракети, които могат да изтрият от картата половин държава, завършва Игал Левин.

---------------------

*преправа (рус.) - приет в българската армия термин, директен превод на руското "переправа" - участък за преминаване на водна преграда с понтонен мост.

-------------------

В YouTube канала на OFFNews има над 30 видеа за войната в Украйна. Абонирайте са за канала, за да получите нотификация, когато бъде публикувано следващото видео.

Следете новините ни в GoogleNews