Поредица от снимки на провокативно съвременно изкуство от различни части на Европа се споделят в социалните медии с твърдението, че са „паметници на майката“ и въплъщение на европейските ценности. Част от публикациите съпоставят скулптурите в Европа с паметник на майката в руския град Тюмен, като по този начин изтъкват естетическия и идеен контраст между тях.

Произведенията на съвременното изкуство са съпътствани от следните описания:

Вижте разликата. На първата снимка е паметник на майката в Европа, а на втората – паметник на майката в Русия.

И паметник на… майката съгласно ценностната система, която усърдно се опитват да ни наложат.

Това е разликата между източната и западната култура … и няма шанс някога да се съгласите с пропагандираните от Запада ценности, не сега и не след милиони години.

Все още ли искате да изпратите децата си да учат там?

В действителност нито една от скулптурите от западни автори на снимките не е паметник на майката. Произведенията са тенденциозно подбрани заради тяхната провокативност, а твърдението че са паметници ги изолира от контекста им като творби на изкуството. Сравнението им с руската фигура на многодетна майка в Тюмен цели да затвърди образа на Русия като пазителка на семейните традиции и морал. Този образ е част от по-голям наратив, който проруски медии и профили прокарват и в българското информационно пространство и който представя Русия като пазителка на традиционните ценности, а Запада – като морално деградирал враг на семейството.

„А животът е ей там“, Хага

Бронзовата скулптура на Феми Отен се намира на централна улица в Хага и представлява фигура с три ръце и физически белези на двата пола, а на главата й седи малка фигурка с глава на животно, която напомня за египетското изкуство. Произведението е изложено на сегашното си място през 2017 г. и е част от голяма колекция скулптури, които центърът за изкуствата Stroom den Haag поставя на публични места в града.

Според описанието й в сайта на арт центъра скулптурата носи препратки към древногръцкото, египетското, средновековното и ренесансовото изкуство. Авторката говори за античните изображения на Хермафродит, синът на Хермес и Афродита, който според гръцката митология буквално се слива със своята любима и двамата стават едно същество, поради което Хермафродит е бил смятан за символ на неразделната любов и брака. Заглавието на творбата „А животът е ей там“ е от стихотворение на Емили Дикинсън, посветено на любовта, а андрогинните изображения, които носят признаци на двата пола, действително имат традиции още от античността и Ренесанса.

През май 2022 г. снимки на произведението на Феми Отен се появяват във възмутени публикации в Туитър, като в тях се твърди, че то изобразява „Жената на нашето време“. Публикациите твърдят също, че скулптурата се намира в предградие на Оксфорд във Великобритания. Някои от тях дори се обръщат директно към местния общински съвет, контролиран от либералдемократическата партия, на която е приписана „заслугата“ за появата на фигурата.

Първоначалната публикация е от анонимен Туитър профил, който вече не съществува, но снимки на оригиналния туит, препубликувани от друг фалшив и вече закрит профил, все още се споделят в социалната мрежа. На 31 май 2022 г. подобна публикация се появява и в българския сайт „Афера Бг“ под заглавие „Все още ли искате да изпратите децата си да учат там?“. Материалът твърди, че това е паметник, който изобразява „съвременната женственост“ и че той се намира в Оксфорд, въпреки че публикуваната снимка е от официалното откриване на скулптурата в Хага и вероятно е взета от сайта на центъра по изкуствата Stroom den Haag. В текста се казва още, че фигурата всъщност представлява езически демон, почитан от тамплиерите. Публикацията е споделена в четири Фейсбук групи, където е достигнала до потенциална аудитория от над 76 хиляди души.

Проверка на агенция Франс прес показва, че в същия период снимки на скулптурата започват да се споделят активно от сръбски профили в Туитър, Фейсбук и Телеграм, които твърдят, че тя представлява „западен паметник на майката“. В някои от публикациите фигурата от Хага се появява заедно със статуята на майката в град Тюмен, като се изтъква контрастът между двете. В Туитър изображението на двете фигури е видяно около 135 хиляди пъти, като е споделено от профили на много различни езици. През март и април тази година то се появява и на български в социалната мрежа, като някои от профилите, които го публикуват, са анонимни и съдържат туитове с редица твърдения типични за руската пропаганда. Част от българските потребители все пак отбелязват, че фигурата от Хага не е паметник на майката, а други изразяват съжаление, че в София няма нито един истински паметник на жена изобщо.

„Агапе“ в Орхус, Дания

Още една андрогинна фигура – този път намираща се в музей на пола в датския град Орхус, също се използва извън реалния й контекст, в опит за очерняне на европейските нрави. Скулптурата на датския автор Аске Крейлгор представлява висок 3,5 метра мъж с женски гърди, който кърми бебе. Фигурата се възприема като провокативна и в Дания и е обект на дебати и критика в някои медии. Тя се намира в музей, посветен специално на въпросите на пола, и не може да бъде разглеждана като представителна за схващанията на датското общество като цяло за мъжествеността, женствеността или майчинството.

В интервю за християнския всекидневник Kristeligt Dagblad авторът коментира, че нито мъжете от неговото поколение, нито от това на родителите му, успяват истински да се припознаят в традиционните схващания за мъжественост от миналото. „Това не означава, че искам да се обличам в рокля, а по-скоро че искам да бъда отворен да се свържа със себе си и заобикалящото ме по нов начин.“ Според Крейлгор женствеността е тази, която традиционно се смята за емпатична, изслушваща и грижовна. Това прави трудно за съвременните мъже да открият и приемат тези качества в самите себе си, да обръщат внимание на собствените си чувства и да говорят за тях, което понякога ги прави много самотни.

Заглавието „Агапе“ идва от гръцката дума за безусловна любов, която не е еротична, а е даваща – в християнството с тази дума се описва любовта на бога към човека. Според скулптора подобна любов олицетворяват и изображенията на кърмещи мадони, разпространени в християнската иконография и ренесансовото изкуство. Авторът споделя също, че е използвал като модел собственото си тяло и това на приятелката си, обединявайки двамата в една обща фигура.

През последните няколко месеца снимка на скулптурата пред музея в Орхус, публикувана първоначално в датския всекидневник Politiken през май 2022 г., се споделя масово в различни социални мрежи като ТикТок, Туитър и Редит на различни езици. През април 2023 г. например тя е широко споделяна от консервативни американски профили в Туитър, придружена от текст „Може да доживеете да видите ужаси създадени от човека, които надхвърлят границите на вашето разбиране“. Изображението е видяно над 60 хиляди пъти в социалната мрежа. Отделна публикация на същата снимка в Туитър с текст „Статуя на кърмещ мъж в бивш музей на жените предизвиква критики“ е видяна над 344 хиляди пъти и има почти хиляда споделяния. Друг туит, който приема фигурата не с възмущение, а като нещо интересно, също има около един милион споделяния.

Снимката се споделя и от български профили в Туитър, а в публикации във Фейсбук скулптурата „Агапе“ на свой ред е обявена за паметник на майката. На 21 април тя се появява в общ пост с фигурата на майката от руския град Тюмен. Изображенията са публикувани с текст към тях: „Паметник на майката, на жената майка! И паметник на … майката , съгласно ценностната система, която усърдно се опитват да ни наложат.” Публикацията в този й вид е споделена около 70 пъти и провокира множество възмутени реакции.

„Верити“ в Илфракум, Великобритания

Възмущението от „паметниците на майката“ в Европа не започва с провокативните скулптури от Хага и Орхус, за които екипът на Factcheck.bg е получавал читателски сигнали. Подобни публикации във Фейсбук се споделят още през 2020 г. Още тогава идеалът за традиционното майчинство се оказва представен от многодетната майка в Тюмен, а „европейските ценности“ са въплътени от гигантската бронзова фигура „Верити“, която се намира на кея в британското крайбрежно градче Илфракум в Северен Девън.

Въпреки че се намира в малък град, „Верити“ е доста известна скулптура. Неин автор е Деймиън Хърст, който е един от най-обсъжданите и най-скъпо продаваните съвременни британски художници. Фигурата от стомана и бронз представлява бременна жена с вдигната лява ръка, която държи меч. Другата й ръка е скрита зад гърба и в нея Верити държи везна, а краката й стъпват върху няколко книги. Дясната половина на скулптурата показва анатомията на бременното женско тяло, като ясно се вижда бебето в утробата й. Фигурата е висока над 20 метра и е втората по височина скулптура във Великобритания, а теглото й е 25 тона, което превръща самата операция по поставянето й на кея през 2012 г. в зрелищно събитие. Освен, че се използва като женско име, думата verity означава истина или правда. Според автора Деймиън Хърст, който е жител на града, работата му е „модерна алегория за истината и справедливостта“.

Макар че Хърст е художник със световна слава, той не е любимец на много критици, които го смятат за твърде комерсиален и отдаден на търсене на популярност чрез провокация. Фигурата „Верити“ също получава противоречиви отзиви от критиката, но общината в Илфракум се надява, че точно провокативният й характер може да се окаже полезен за града, като я превърне в туристическа атракция.

Снимката на „Верити“ редом с фигурата на майката от Тюмен идва от руските социални мрежи Однокласники и Vkontakte, където е масово споделяна в продължение на години поне от юли 2020 г. насам, като през 2021-2022 г. се разпространява и от рускоезични профили в Туитър. През 2022 г. снимката на двете скулптури се разпространява и с текст „След всичко това нима сте учудени, че те подкрепят нацизма в Украйна?“

В българската Фейсбук среда снимката, която сравнява двете фигури, се появява също през юли 2020 г., като една от най-ранните публикации, които Factcheck.bg откри, има над 1200 споделяния, близо 200 коментара и над 600 реакции. Публикациите с фигурата на „Верити“ вероятно се явяват модел, по който са създадени следващите кампании със скулптурите от Дания и Нидерландия.

Символът на традиционното майчинство от Сибир

За отправна точка във всички сравнения между хубавите и лошите майки по този модел е използвана фигура на бременна жена, заобиколена от три деца. Тя е дело на скулптора-любител Пьотр Старченко, възпитаник на Уралското училище за приложно изкуство, и според различни източници е изработена от бронз или от гипс боядисан със златна боя. Намира се в град Тюмен в Сибир и е открита на 1 юни 2010 г. в чест на Международния ден на детето.

Скулптурната група „Мама“ се намира в центъра на градинка с детска площадка в непосредствена близост до родилен дом. Локацията й предполага, че около нея често присъстват семейства с деца – макар в Русия също да не липсва модерно изкуство, това произведение не е замислено да провокира. За разлика от всички голи европейски скулптури, с които я сравняват, майката от Тюмен е облечена. Проектът за скулптурата е създаден за участие в конкурс на регионалния клон на държавния медиен канал „Россия“, а изпълнението му е финансирано от общината с участието на местни бизнеси.

Сравнението между паметник, изработен по общинска поръчка, за да бъде разположен на детска площадка, и провокативни произведения на модерното изкуство е очевидно тенденциозно. То напомня за противопоставянето между социалистическия реализъм в СССР и западното изкуство от ХХ век, обявено от тоталитарната съветската критика за упадъчно. Произведенията в стила на социалистическия реализъм – единственият официално одобрен от държавата преди периода на Перестройката – имат за неприкрита цел да възпитават гражданите в ценностите на режима. В същия период в западните общества се развиват различни течения и стилове в изкуството – то може да бъде както репрезентативно, така и фигуративно или абстрактно, може умишлено да провокира или да поставя под въпрос традиционните ценности, изразявайки творческите търсения на авторите, а не наложени от властта ценности.

С началото на Перестройката в СССР също започва бурен подем на модерното изкуство, който продължава в Русия през 90-те. Според някои критици в този период руският авангард има забележителни постижения именно защото по-рано е бил маргинализиран от комунистическата власт. С управлението на Путин обаче се възраждат много от практиките на тоталитарната държава – пространствата за свободно изразяване са все по-малко, а от творците се изисква да пропагандират налаганите от режима ценности. Много хора на изкуството, които не са съгласни с това, са принудени да напуснат страната, обявявани за чуждестранни агенти или цензурирани.

Твърдението, че Русия е носителка на уникални традиционни ценности, които са под заплаха от агресивно западно влияние, е основна идеологическа опора на путиновия режим. То се използва целенасочено за насаждане на неразбиране и омраза срещу Запада сред руското население и за оправдаване на военната агресия срещу Украйна. Именно заплахата от влиянието на западните ценности беше основен аргумент в речта на Путин от 24 февруари 2022 г., с която той обяви началото на военните действия: „Те се стремят да разрушат традиционните ни ценности и да ни натрапят собствените си псевдоценности, които да разяждат нашия народ отвътре.”

--------

Източници

Onthulling nieuwe sculptuur Femmy Otten in De Beeldengalerij: https://www.stroom.nl/activiteiten/lezing_symposium.php?l_id=815194

A Dictionary of Greek and Roman Antiquities: https://en.wikisource.org/wiki/A_Dictionary_of_Greek_and_Roman_Antiquities/Hermaphroditus

Androgyny explored as art theme: https://www.nytimes.com/1982/11/28/nyregion/androgyny-explored-as-art-theme.html

Androgyny in Renaissance Art: https://intro819.wordpress.com/2017/11/12/androgyny-in-renaissance-art/

Statuja u Holandiji je ‘spomenik majci’?: https://cinjenice.afp.com/doc.afp.com.32BY9DU

Mere kønsopløsning fra kunstner-pølsefabrikken: https://www.berlingske.dk/groft-sagt/mere-koensoploesning-fra-kunstner-poelsefabrikken

Kunstner bag statue af ammende mand: Det handler ikke om politik og provokation, men om kærlighed: https://www.kristeligt-dagblad.dk/kultur/kunstner-bag-statue-af-ammende-mand-det-handler-ikke-om-politik-og-provokation-men-om

Любовта агапе: https://www.pokayanie.info/Lubovta_agape.html

Damien Hirst: Artist Market To Watch: https://www.myartbroker.com/artist-damien-hirst/articles/damien-hirst-artist-market-to-watch

Damien Hirst’s Naked Statue Verity Hoisted: https://news.sky.com/story/damien-hirsts-naked-statue-verity-hoisted-10467039

Damien Hirst has brought public art to a new low: https://www.theguardian.com/commentisfree/2012/oct/21/damien-hirst-ilfracombe-public-sculpture

Анютины глазки для „мамы“: http://tyumedia.ru/10388.html

Памятник маме в Тюмени: http://foretime.ru/mama-tumen/

Монумент „мама“ попал под обстрел? Тюменские чиновники рассказали о судьбе обелезшей композиции: https://72.ru/text/gorod/2020/01/29/66469174/

Socialist Realism: https://www.britannica.com/art/Socialist-Realism

The US and the USSR fought the cold war with art: https://www.forbes.com/sites/jonathonkeats/2021/10/01/the-us-and-the-ussr-fought-the-cold-war-with-art-but-this-invigorating-exhibit-shows-that-the-artists-were-the-winners/?sh=63f4f68f3900

Cracking Down on Artistic Expression: Another Strike against Russian Democracy: https://freedomhouse.org/article/cracking-down-artistic-expression-another-strike-against-russian-democracy

Russian performance art in the time of Putin: https://www.codastory.com/rewriting-history/russian-art-ukraine-war/

Обращение Президента Российской Федерации: http://kremlin.ru/events/president/news/67843

Василена Доткова
Василена Доткова е завършила английска филология в Софийския университет. Работила е в печатни и онлайн медии. Като редактор във вестник „Дневник“ и сайта dnevnik.bg е част от екип, отразяващ теми, свързани с околната среда и зеления преход. Интересите ѝ включват също разнообразни области като литература и социолингвистика, обществени науки и международни отношения. Преводач е от английски на художествени и философски текстове. Живяла е във Великобритания и Скандинавия и ползва също норвежки, шведски и датски език.