Формално това, което се случи с "Балтика" и активите на Danone (Danone Russia), не е национализация, а въвеждане на временно управление. Владимир Путин създаде тази възможност с указ от края на април. Тогава на Росимущество бяха предоставени енергийните компании Unipro и Fortum, дъщерни дружества на германската Uniper и на финландската Fortum. Списъкът можеше да бъде допълнен, което президентът направи с нов указ от 16 юли, пише "Важные истории".

По принцип това е нормална практика. Тя се използва например, когато дадена компания изпадне в затруднена ситуация или по някаква друга причина може да спре работа, но е важна и властите не искат да позволят това да се случи. Миналата година Германия въведе външно управление в дъщерните дружества на "Газпром" и "Роснефт", за да гарантира доставките (властите забелязаха опит за промяна на собствеността на "Газпром Германия", която за собствениците на критична инфраструктура - а дружеството притежаваше, наред с други неща, и подземни газохранилища - трябва да бъде съгласувана). Трудно е да се нарече това антируска мярка: няколко месеца по-късно Германия национализира и German Uniper, която претърпя загуби за милиарди долари поради повишаването цената на газа.

В руските условия външното управление всъщност е национализация. Собственикът не се променя, но той не може да прави нищо със собствеността си.

- Управлявайте. Според априлското постановление управителят има право да смени ръководството (което беше направено незабавно във всички случаи).

- Получаване на доходи. Собствениците от "недружелюбни" държави (за тях е издаден указът) не могат да получават дивиденти или лихви по заеми - те се внасят в специални сметки от тип "С", откъдето не могат да бъдат изтеглени.

- Продажба. Това изисква разрешение от властите.

В постановлението изрично се казва: Росимущество упражнява правомощията на собственик на имуществото, което управлява, с изключение на разпореждането с него. А разходите за временно управление се поемат от приходите, генерирани от избрания имот.

Така че собствениците могат само да наблюдават как Русия управлява техните активи и да се надяват, че един ден това ще спре. Между другото в указа се казва точно кога: когато Путин реши (временното управление се прекратява с решение на президента).

Това не е отговор

Какво всъщност се е случило? Човек би си помислил, че в Русия никога нищо не е било отнемано. И все пак историята с "Балтика" и "Данон" е коренно различна от това, което се е случвало преди.

Досега Русия оправдаваше всички свои действия с това, че към нея са се отнасяли по същия начин. Фактът, че санкциите и замразяването на активи бяха реакция на войната, разбира се, се пропуска: вие ударихте - ние отговорихме. Вие замразихте нашите резерви, а ние замразихме вашите инвестиции. 

Както показа газовата война миналото лято, Германия не напразно се притеснява за стабилността на доставките от дъщерното дружество на "Газпром" (а "Газпром Германия" притежаваше, наред с другото, подземни газохранилища). От друга страна, заплахата за енергийната сигурност от страна на Fortum и Uniper съвсем не беше очевидна. Поне преди прехвърлянето към Росимущество те са доставяли стабилна енергия на всички потребители.

И все пак национализацията им може да бъде обявена за ответна мярка. Можете да обвините Русия за това, че и двете компании бяха оглавени от хора на най-влиятелния Игор Сечин, тъй като почти не останаха други кадри. В енергийния сектор, когото и да вземете, ще е човек на Сечин, или Алексей Милер ("Газпром"), или Николай Токарев ("Транснефт"), или друг от приятелите на Путин. И накрая, както Uniper, така и Fortum са държавни компании.

Частните "Балтика" и "Данон" не могат да бъдат подложени на репресии. Ако им отнемат някоя банка, както предлага президентът на ВТБ Андрей Костин ("На нас ни отнеха банките, а на тях трябва да им отнемат банките, за да "занулят" въпроса"), това би било разбираемо. В постановлението изрично се посочва: активите могат да бъдат прехвърлени за управление в случай, че "неприятелски" държави изземат имуществото на Русия, нейните компании или граждани (или дори ако възникне такава заплаха) или застрашат отбранителната способност или националната, икономическата, енергийната или друга сигурност. Какво застрашаваше голямата (втората по големина), но все пак една от многото пивоварни компании, която датската Carlsberg вече почти беше продала (трябваше да бъде одобрена от правителствена комисия)? Или Danone, най-големият преработвател на мляко. Компанията беше спряла инвестициите си, но произвеждаше кисело мляко и няколко вида извара.

Тя обяви, че ще прехвърли бизнеса (не беше съобщено на кого) и ще напусне руския пазар (който беше четвъртият по големина за нея след САЩ, родната ѝ Франция и Китай - 6% от световните продажби). Главният изпълнителен директор на INFOLine Иван Федяков нарече решението ѝ удар за търговците на дребно (с напускането на промотираните марки те ще печелят по-малко), но благодат за потребителите. По някакъв начин това не е много страшно.

Това е ръка на когото му трябва

Но понякога искате да се сдобиете с добър актив. Или да го предадете в добри ръце. За това в чии ръце е, можете да съдите по това кой е назначен за негов ръководител - така бизнесмени контролираха държавните компании през 90-те години (най-яркият пример е Борис Березовски).

За директор на "Балтика" е назначен Таймураз Болоев, който от дълги години е начело на компанията и е работил в нея още в съветската епоха. Той води "Балтика" към успех през 90-те години и е добре познат на Путин: ръководил е приватизацията на "Балтика". През 2009-2011 г. Болоев ръководи държавната корпорация "Олимпстрой", която изгражда съоръженията за Олимпийските игри в Сочи. Той има съвместен бизнес с Юрий Ковалчук, а заедно с Путин и Аркадий Ротенберг Болоев е член на ръководството на спортния клуб "Явара-Нева". Накратко, той е свой човек.

Начело на "Данон" застава и един колоритен човек - 32-годишният Ибрахим Закриев, вицепремиер, министър на земеделието на Чечения и племенник на Рамзан Кадиров. "Файненшъл таймс" твърди, че компанията е можело да бъде оглавена от човек на Дмитрий Патрушев, федерален министър на земеделието и син на секретаря на Съвета за сигурност, но това не се е получило.

След Буча, Краматорск, Каховка и всичко останало Русия не се интересува от репутацията си или от това какво мисли Западът за нея (и няма да обиди китайците и индийците). Но все пак това е преход към следващото ниво. Едно е да попречиш на инвеститорите да изтеглят парите си или да ги ограбиш. Съвсем друго е просто да отнемеш активите и да ги разпределиш на правилните хора.

Преразпределението започна

Но може би това е само изолиран случай и ние просто още не знаем какво са направили Danone и Carlsberg? Всичко подсказва, че това е началото на голямо преразпределение на собствеността. Русия е станала "абсолютно опасна" за чуждестранните инвеститори, заяви външнополитическата служба на ЕС.

Има и други примери. "Файненшъл таймс" цитира историята на човек, който помогнал на чуждестранна компания да продаде две фабрики: предприятията и офертите били идентични, но едната била одобрена, а другата - не, защото премиерът Михаил Мишустин "вече имал купувач за втората фабрика".

Създадена е класическа ситуация на несигурност. Може да одобрим продажбата, може и да не я одобрим, а може дори да въведем външно управление. От какво зависи това? Няма формални критерии - идеална ситуация за преразпределение.

Подходът на властите е обяснен пред официалния вестник "Российская газета" от Денис Мантуров, вицепремиер и ръководител на Министерството на промишлеността и търговията: има нормални и "недобросъвестни" компании. Първите заявиха, че напускат (и им беше разрешено) или ще продължат да работят както обикновено (и те не бяха засегнати). "Недобросъвестните" спират производството или ограничават инвестиционните програми. Изглежда, че това е основният дразнител: във втория случай се реализира печалба, но предприятието изпада в упадък, което принуждава новите собственици да инвестират собствени средства, заявява позицията си Мантуров и допълва: "Нашата икономика и нашите граждани не трябва да страдат от действията на недобросъвестни собственици, затова в такива случаи ние активно ще използваме механизма за въвеждане на външно управление.

Много компании правят точно това: спират да инвестират в реклама (сред най-големите рекламодатели по телевизията няма да откриете чуждестранни компании), отменят инвестиционни проекти (тези, които вече са започнали, може би ще приключат). За западните компании това е приемлив компромис: ние продължаваме да работим по хуманитарни причини, но инвестициите в страната агресор са замразени. Така че има много кандидати за отбиване.

"Няма система в това кой получава разрешение да продава, макар и с много голяма отстъпка, и кой просто губи всичко", цитира FT друг консултант по излизането на чуждестранна компания от Русия. - Единственото, което има значение, е дали някой близък до Путин иска актива".

Ако иска, активът трябва да е в перфектно състояние - да не инвестира собствените си пари!

Продължение

Това е, което Мантуров каза. Бизнесът е осъзнал: концепцията се е променила. Досега подходът на Кремъл беше, казва един консултант пред "Файненшъл таймс": ако искат да напуснат, нека платят добра сума и да напуснат; сега подходът е различен - "Защо да плащам? Нека просто си ги вземем!"

Цялата логика се нагаждаше към това. Отдавна е ясно, че войната е отдавна приключила, за отмяна на санкциите не може и да се мечтае, а икономиката има проблеми (фазата на възстановяване на развитието до голяма степен е приключила, предупреди Централната банка в петък). След бунта на Пригожин купуването на лоялността на елита ще бъде по-скъпо, но къде ще се намерят средства?  Държавните поръчки, които са свикнали да се разпиляват, няма да нараснат много: бюджетът не е ластичен. Рано или късно трябва да започне преразпределение.

Започналото преразпределение в крайна сметка ще обхване и сегашните участници. Когато западните компании се справят (на някои ще бъде позволено да напуснат, други ще започнат да инвестират в развитие, на трети ще им бъдат отнети активите) и икономиката се влоши (няма как да е иначе в страна, която е във война и под санкции), отново ще възникне въпросът за източника на средства за закупуване на лоялност. А апетитът на приятелите и другите важни за системата хора ще трябва да бъде задоволен.

Краят на частната собственост

И още няколко извода от тази история.

Вече е почти невъзможно чуждестранните компании да напуснат Русия. Няма връщане назад и който не е използвал тази възможност, вече е късно да се опитва. Изборът е труден дори сега: 50% отстъпка вече не изглежда голям проблем, 10% вноска в бюджета (т.е. за войната) вече не е приемлива за всички, а сега компромисната схема "работим, но не инвестираме" е изпълнена с това, че бизнесът просто ще бъде отнет. Невъзможно е да се преговаря за продажбата на бизнес с пистолет в главата.

Те ще го отнемат, защото могат. Ще го отнемат, защото собственикът е "безскрупулен" в бизнеса си. Ще го отнемат, защото не само не ги е грижа за репутацията, но и са загубили надежда да я възстановят, да привлекат или поне да задържат инвеститорите, техните пари, технологии и опит. Властите вече не разчитат на нищо.

И следователно можем да свалим маските: в Русия няма собственост. Има такова понятие, има член в Конституцията, но няма собственост. Предприемачите, дори и така наречените олигарси, формално са собственици на бизнеса си, но по същество те са временни управители. Олег Дерипаска беше първият, който каза това на глас още през 2007 г. Те са "назначени" за собственици, но могат да бъдат сменени. Цената на собствеността беше обяснена от кмета технократ Сергей Собянин през 2016 г.: "Не можеш да се прикриваш с документи за собственост, придобити по очевидно измамен начин." Руснаците също така управляват временно собствеността си. През януари председателят на Думата Вячеслав Володин предложи да се отнеме собствеността на "некоректните емигранти". Това не се е случило и е малко вероятно да се случи - но те могат!

Това е ясно отдавна, но сега е превзета и последната граница: чуждестранните инвеститори. Тези, които Русия напоследък примамва с всички сили. Тези, за които техните държави могат да се застъпят (сега всички са "недружелюбни"). Сега и чуждестранните собственици не са точно собственици. И това е краят на институцията на частната собственост в Русия.