В България заетостта на жените е по-висока, отколкото при мъжете, но заплащането продължава да е по-ниско, въпреки че разликата се стопява през последните години. Тя е най-съществена във финансовия сектор, здравеопазването, ИКТ сектора, преработващата промишленост и в сферата на културата, спорта и развлеченията, където заплащането на жените е с над 30% по-малко от това на мъжете. Такива са част от изводите в ново изследване на Института за пазарна икономика, цитирано от БТА.
Жените у нас са повече засегнати от инфлацията, защото работят на по-ниски средни доходи, предупреди вчера президентът на КНСБ Пламен Димитров на националната конференция за Осми март.
В деня, в който традиционно правим равносметка на икономическите и обществените постижения на жените, освен че се отчита нарастващо присъствие на жените в работната сила на България, достижение е, че европейската статистика сочи, че страната ни е сред държавите в Европейския съюз, които имат най-висок дял жени на мениджърски позиции. България е отличник и е сред първите три страни в Европа по брой научни изследователи жени, страната ни е на първо място по отношение на присъствието на жени в информационните и комуникационните технологии.
Темата на ООН за Международния ден на жената тази година е "DigitALL: Иновации и технологии за равенство между половете". Темата подчертава как технологиите са от решаващо значение за напредъка в областта на правата, но нарастващата "цифрова пропаст" между половете оказва влияние върху всичко - от възможностите за работа на жените до безопасността онлайн.
В България жените, регулярно използващи интернет - всеки ден или поне веднъж седмично, са 78 процента, мъжете – 79.9 процента, според данните на Националния статистически институт за 2022 година. По данни на ООН, имащите достъп до интернет жени, са с 259 милиона по-малко от мъжете. Освен това от организацията предупреждават, че жените са до голяма степен недостатъчно представени в кариерите в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката.
Вихра Найденова, д-р по психология, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в областта на трудовата и организационната психология и управление на човешките ресурси, и Ралица Вачкова, ръководител отдел „Човешки ресурси“ в международна компания в областта на логистиката, коментираха за БТА кое е основното, което движи жените в професионалната им реализация и традиционните нагласи за половете влияят ли върху избора на професионален път.
Кое мотивира жените
Всеки човек има различни ценности и мотиватори, които го движат. Това, което наблюдавам, след над 15 години работа в управление и развитие на човешките ресурси в България, е, че при жените движеща сила имат фактори като социалните взаимоотношения, приятелската и подкрепяща среда, взаимоотношенията с прекия ръководител, но също така много важни са за тях смисълът и значението на работата им, приносът, както и възможностите за учене и развитие. Тук е важно да имаме предвид и бизнес сектора, и разликите в поколенията, те също имат значение, каза Вихра Найденова.
Според Ралица Вачкова това, което движи всеки човек в успешната професионалната реализация, е желанието за доказване. Желанието да се докажат, че могат да се представят не по-лошо, отколкото един мъж може да се справи в дадена професия, също мотивира жените, отбеляза тя. Жените са по-организирани, по-отговорни, което в немалка степен се дължи на факта, че при тях по-често се налага да балансират между много задачи в личен и професионален план, смята експертът.
Попитана дали има някакви специфики в пътя на професионалната реализация на жените, Вачкова каза, че чисто биологично професионалният път на жените бива прекъсван от моменти, свързани с раждане, отглеждане на дете, евентуално ползване на болнични, което понякога затруднява дамите. „Но моят опит показва, че напоследък все повече мъже се възползват от възможността, когато детето им е болно, да си останат вкъщи и да го гледат, това вече не е толкова задължение на майката“, допълни тя.
Пазарът на труда вече пребори една стигма - работодателите да се въздържат да наемат жени, на които им предстои майчинство или са с малки деца, каза Вачкова. Тя уточни, че зависи от корпоративната култура в една фирма, но това са решения, наложени от пазара, той е такъв, че вече кандидатите за работа поставят условията. „Ако жена, кандидат за работа, е изключително добра в това, което прави, за един работодател няма да е от значение, че е в детеродна възраст. Той ще избере най-способният служител“, заяви тя.
Според Вачкова няма разлика между половете в адаптацията на ново работно място - хората, които са в по-голяма степен интроверти, имат известни затруднения в адаптацията, за разлика от по-откритите, общителните, тези, които влизат лесно в контакт с околните.
Жените на ръководни позиции
В България жените имат възможност за кариерно развитие и заемане на високи мениджърски позиции. Това наблюдавам през последните двадесет години, каза Вихра Найденова. „Всичко е много индивидуално и не зависи само от пола, но и от самия човек, развитите умения, проведените обучения. Изключително е важно, ако наемаме за мениджърска позиция, да имаме предвид стратегическото мислене, комуникативните умения и тези за водене на преговори, възможностите за поглед "извън рамките" и нови идеи, аналитичното мислене, посочи тя.
Според нея жените в България правят впечатление с желанието си за развитие на своите умения, комуникацията си, лидерския си капацитет. Именно и затова са желани от работодателите - поради желанието за усъвършенстване и принос. Но, разбира се, и не зависи само от пола, а и от индивидуалността на всеки човек и бизнеса, в който попадне, допълни Вихра Найденова.
В рамките на компанията, в която работя, жените на т.нар. висши ръководни постове са един сериозен процент, не са изравнени с мъжете, но мога да направя сравнение първо със страните от Източна Европа и после от Западна Европа, коментира Ралица Вачкова. „Ние сме на едно от най-силните места по т.нар. стремеж за изравняване на броя на мениджърите жени и мъже. Все още сме далече по паритет, но в същото време това, което сме постигнали, сме го постигнали без изкуствени квоти, то е изцяло на база на качествата на нашите жени ръководители. Аз определено съм против квотите, смятам, че това, което трябва да е определящо в развитието, трябва да са професионалните качества“, допълни тя.
Ралица Вачкова отбеляза, че жените на по-високи позиции по-бързо се връщат на работа при майчинство. Попитана дали това се дължи на по-високите възнаграждения, Вачкова каза, че вероятно в немалка степен има и фактор заплащане, но когато жена на 30 години излиза в майчинство, а вече е постигнала средномениджърско или високомениджърско ниво, за нея дълъг престой в майчинство би представлявал сериозно откъсване от тенденциите в съответния бизнес, в който работи, и доста дами не си го позволяват. „Това - от една страна, но от друга - решението кога да се върнеш от майчинство, до голяма степен зависи от динамичността на самия човек. Има жени, които смятат, че биха обърнали по-голямо внимание на семейството си, ако разделят времето си между работата и семейството си, не са концентрирани само върху гледането на детето“, допълни Вачкова.
Има ли все още предпочитани от жените области на професионална реализация
Необходимо е по-актуално проучване на тези нагласи, но като цяло жените в по-голяма степен от мъжете предпочитат социалните и подпомагащи сфери, работата като учители, социални работници, административни и медицински роли и други, които са свързани с грижа и комуникации, каза Вихра Найденова, попитана дали има области на професионална реализация, предпочитани от жените. Тя смята, че почти всяка професия може да се изпълнява успешно и от двата пола, но жените например са много по-често избирани и успешни като медицински сестри поради спецификата на професията, а по-рядко в България те са професионални шофьори или шлосери, както и други по-специфични професии в производството - които са по-подходящи за мъже.
Вихра Найденова подчерта, че все повече жени се ориентират и към ИТ сферата, както и към мениджърски и стратегически позиции, в сферата на политиката също. Ние имаме най-висок дял на жени в ИТ сферата в Европа последните години, както и дял на жените на високи мениджърски позиции. Това говори много за потенциала и амбициите на дамите в България, смята тя.
Компанията, в която работи Ралица Вачкова, си сътрудничи и с професионални училища. Попитана дали все още момчетата са повече като брой в такива училища, тя отбеляза, че процентно преобладават те, много по-малко са момичетата, ориентирани в професия „спедитор- логистик“. В същото време на една типично мъжка позиция, каквато е водач на машина високоповдигач в склад, което е изключително отговорна работа, ние сме имали колеги жени със сериозен опит, които се справят не просто наравно с мъжете, но дори и по-добре, разказа Ралица Вачкова. По думите ѝ това са изключения, единични случаи, но е важно да се подчертае, че качествата са тези, които определят дали ще бъдеш добър в професията или не.
Има определени професионални направления, в които жените преобладават, и други, в които мъжете преобладават, но моят опит показва, че в един колектив, в който се върви към паритет на представителството мъже/жени, работната атмосфера е по-добра, допълни експертът.
В отговор на въпрос мъжете или жените се представят по-добре на интервю за работа, Вачкова каза, че индивидуалните „продажбени умения“ на самия човек определят представянето. В компании, изградили корпоративна култура, обвързана с личностните постижения, се търси резултатност, т.нар. полово ориентиране не е от значение, отбеляза тя.
Заплащането на жените
Според Вихра Найденова, която има опит в големи интернационални организации, разликите в заплащането между половете не са толкова големи. Разликата идва не от пола, а от подготвеността, уменията и приноса на всеки професионалист, независимо мъж или жена, смята тя. Ралица Вачкова посочи, че за сектора, в който тя оперира - транспортно-логистичният, както и за София като цяло, разликите във възнагражденията на жените и мъжете не са особено големи, а за спедиторски позиции са почти изравнени. По-сериозният проблем е в регионалното определяне на възнагражденията, където разликите могат да бъдат драстични, включително между мъже и жени. Попитана как, според нея, това може да бъде преодоляно, Вачкова каза, че е привърженик на теорията за невидимата ръка на пазара. Когато сме в положение, в което пазарът определя по една или друга причина поведението на кандидатите и съответно на работодателите, това ще доведе до положителни промени и в тази посока. Истината е, че ако някой работодател реши да търси кандидати за определени работни места в по-малките населени места, среща по-големи затруднения, отколкото в София или други големи градове, допълни тя.
Преброяването на населението от 2021 г. показа, че 2,9 млн. от общо 5,6 млн. души над 15-годишна възраст полагат или предлагат труд (работната сила). Делът на мъжете е значително по-висок – 57,1%, докато този на жените е 48,8 на сто, пише в изследването на Института за пазарна икономика.
Въпреки че по-малка част от жените са икономически активни, делът на заетите от тях е по-висок, а на безработните - по-нисък. През 2021 г. делът на заетите жени в работната сила е 90,7% (спрямо 89,5% при мъжете), а безработните – 9,3% (спрямо 10,5% мъжете).
Най-висок е делът на жените между 45 и 64-годишна възраст – 49,7%. При най-ниската (15-24 г.) и при най-високата възрастова група (65+ години.) участието на жените е значително по-ниско. „Това означава, че делът на жените на пазара на труда е съсредоточен в най-активната възраст на трудовия живот, а участието им в работната сила започва по-късно и завършва по-рано спрямо това на мъжете”, посочват авторите на анализа.
Данните по региони сочат, че в София е най-висок процентът на жените (60 на сто), които участват в работната сила (спрямо 68% при мъжете), а най-нисък е в област Кърджали (36% участие на жените и 43% - на мъжете). Областите с най-малка разлика в дела на работната сила между двата пола са Благоевград, Кюстендил и Перник (под 6 пр.п. разлика), а с най-висока - Добрич, Търговище и Шумен (с по 11 пр.п. разлика). „Сравнително голяма част от жените не участват в работната сила в някои райони, където е висок делът на етническото, селското и сравнително по-ниско образованото население”, обобщават анализаторите и допълват, че “разликите при участието на мъжете и жените на трудовия пазар намаляват с нарастване на степента на образование”.
Изборът на професия е силно повлиян от традиционните роли на пола. Затова най-голям дял жени са наети в образованието, здравеопазването и социалните дейности (над 80%), с други думи в сектори, свързани с работата с хора. На другия полюс - с под 20% наети жени, са традиционно доминираните от мъжете сектори, като строителството и добивната промишленост. „Данните показват, че в секторите, в които е необходим личен контакт и работа с хора, са заети предимно жени, а в тези, в които се изисква основно физическа сила, преобладават мъжете”, коментира Зорница Славова, старши икономист в ИПИ.
През 2021 г. средната брутна годишна заплата на дамите е 16 900 лв., а при мъжете - 20 500 лева. „През последното десетилетие се наблюдава стабилен и постоянен ръст на заплатите и при двата пола, а разликата намалява. Докато през 2000 г. възнаграждението на жените е с близо 25% по-ниско от това на мъжете, през 2021 г. разликата е под 18 на сто”, посочва авторът на изследването. То установява, че докато при жените децата в семейството водят до „загуба“ на заетост, при мъжете е точно обратното – те са фактор, който увеличава коефициента на заетост, независимо от образованието. “Очевидното обяснение за противоположния ефект на децата е в разпределението на ролите в семейството, тъй като жените по-често избират да се грижат за децата и домакинството без да търсят формална заетост, а обратно - мъжете се нуждаят от работни места, за да могат да издържат домакинството. Разбира се, има и друго обяснение, а именно, че работещите мъже по-лесно намират партньор, с когото да създадат семейство и деца”, коментират от ИПИ.
Информацията е на БТА.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
22558
1
08.03 2023 в 19:47
Ако работеше работата на мъже по същия начин, жената нямаше да е доволна от изискванията си за как са гледани децата и, и как е обърнала внимание на себе си. Всеизвестно е, че мъжете са по-немарливи и към себе си и към децата си, и затова могат да си позволят да бачкат по агресивно, дълги часове, и в стресова среда.
Ролята в обществото не е фактор, а следствие.
Погледнете данните от скандинавските страни, където квотите със задължение за жени места, водят до оттегляне на жени. Избират каквото искат - хуманитарни дейности, или частично работно време, за да си гледат децата. Сами, никой не ги притиска, дори обратното.
Данните хубави в статията, анализа плитък, повърхностен, и вероятно преписан от турбо-феминистка някоя
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
САЩ повдигнаха обвинение на индийски милиардер за подкупи на стойност 265 млн. долара