Преди малко повече от месец стартирахме проект за изследване на чистотата на морските води за къпане по черноморските плажове. Резултатите от първия етап бяха публикувани на страницата на асоциация „Активни потребители“ (БНААП). Те показаха замърсяване над лимита от 500 клетки/100 мл морска вода от Escherichia coli на 7 от 11 плажа. На два, Попският плаж в град Царево и Приморско юг, количеството на бактерията достига екстремални стойности. Впоследствие по наше предложение беше проведено повторно, съвместно с Министерството на здравеопазването, пробовземане на 28 август. Стойностите на Попския плаж отново бяха силно повишени (7867 клетки/100 мл), а в пробата от Лозенец се установи понижение до приемливото ниво от 400 клетки/100 мл.

Изследването получи широк обществен отзвук от най-различен спектър, но изненадващото за нас беше крайно отрицателната реакция от страна на здравните власти. В тази връзка в последващия текст ще коментирам точка по точка критиките и твърденията, възникнали по този важен обществен казус и ще представя своята гледна точка.

• Един ден след публикуване на нашите резултати МЗ излезе с официална позиция в която се казва:

„Здравното ведомство категорично отрича публично оповестените данни, с които се манипулира общественото мнение и чрез които се дискредитира работата на държавните институции и доверието в тях, нарушавайки спокойствието на гражданите“.

Ние се питаме как за 24 часа от МЗ разбраха, че изнесените резултати са неверни и манипулативни? С какви доказателства и факти разполага МЗ, за да обоснове това свое твърдение?

• Пак там: „изследователите....не са сигнализирали Регионалната здравна инспекция (РЗИ) в Бургас, предоставяйки своевременно информацията, с която разполагат, за да бъдат предприети адекватни мерки, включващи информиране на обществеността и, в случай на необходимост, временна забрана за къпане“.

Учените от СУ и „Активни  потребители“ нямат никакви задължения към МЗ или РЗИ - Бургас. Ако си представим, че се бяхме ограничили с подаването на сигнал до институциите, някой съмнява ли се дали нашата информация някога щеше да бъде публично оповестена?

• От МЗ ни упрекват: „не са предоставени протоколи за реда и начина, по който е проведено пробонабирането“.

Отново отговарям, че нищо не ни задължава да споделяме подобни документи с МЗ или РЗИ - Бургас. Всъщност къде са протоколите на РЗИ - Бургас? Всеки може да ги потърси на интернет страницата https://rzi-burgas.bg/ и да не намери такива.

Защо според МЗ тяхната РЗИ може да се скатава, а ние сме длъжни да предоставяме документи, които дори не би трябвало да водим?

• От хотелиерския бизнес и някои общини поставиха въпроса кой е разрешил на СУ и „Активни потребители“ да се занимават с анализи на морската вода. За щастие, живеем в свободна държава, член на Европейския съюз и не ни трябва ничие позволение за нашите изследвания. Който твърди, че гражданите, включително учените, се нуждаят от одобрение, за да се интересуват от здравни проблеми или такива на околната среда, може би е заспал в отдавна отминали мрачни времена.

• Въпросът с акредитациите и експертизата на лабораториите. Според МЗ в РЗИ - Бургас има акредитирана от Българската служба по акредитация (БСА) лаборатория по микробиология, а в СУ „Св. Климент Охридски“ няма такава и затова на нашите резултати не може да се вярва. Корено погрешно и манипулативно становище. Акредитациите в България се раздават от държавната организация „Българската служба по акредитация-БСА“, а държавните лаборатории се създават със заповеди на съответните министри. На практика у нас държавата дава акредитации сама на себе си. Няма държавна лаборатория, която да не може да получи акредитация. Нивата на експертност и професионални умения са, за съжаление, функция на политически мотивирани решения на съответните министри. РЗИ - Бургас наистина разполага с акредитация от БСА, но никой освен МЗ не знае каква апаратура, персонал и умения са налични там. От другата страна е СУ, който има международна известност и десетки лаборатории. От наша посока в проекта са участвали четирима учени с научно-образователна степен „доктор“ по микробиология, вирусология, физиология и хидробиология. От страна на РЗИ-Бургас няма нито един служител с подобна квалификация – лаборанти и, доколкото знам, един лекар без научна степен. Учените от СУ имат над 100 научни статии в международни списания, а от РЗИ - Бургас не ни е известно да е публикувана и една. Нека всеки да отговори честно коя лаборатория е по-компетентна. Престижните университети винаги са еталон за изследователски и експертен потенциал и нямат навика да се редят на една опашка с недодяланите провинциални лаборатории на държавните службички. Несъпоставими величини са!

• Страничен проблем, следващ от изискването за акредитация, са клиничните лаборатории. Те нямат акредитация от БСА, но въпреки това 6,5 милиона българи се доверяват за своето лечение на тях. Ако според МЗ може да се вярва само на акредитираните от БСА лаборатории, това означава ли, че всички български граждани се изследват неправилно, незаконно или неточно?

• Според МЗ „пробонабирането се извършва от висококвалифицирани служители на РЗИ Бургас, преминали необходимото обучение“, а това на СУ се извършва погрешно. За да решим този казус, ще цитирам буквално Директива 7/2006 (за управление качеството на водите за къпане) която в Приложение 5, точка 1 озаглавена „Точка на вземане на проби“ казва:

„Когато е възможно, се вземат проби 30 сантиметра под повърхността на водата и във вода, която е поне един метър дълбока“.

Има многобройни телевизионни репортажи на пробовзимане от РЗИ от които се вижда, че служителите вземат пробите посредством пръчка с прикрепена бутилка, която се потапя до прибоя, т.е. на дълбочина от 20-40 сантиметра. От наша страна видеодоказателствата показват навлизане на служителя навътре в морето, което е правилният начин за събиране на морската вода. Ние пробовзимаме съгласно Директива 7/2006, а РЗИ - Бургас, въпреки твърденията, грешат. Това изглежда дребна простъпка, но има значителни последици. Първо, не позволява стандартизация на пробите на РЗИ - Бургас с тези събирани в останалите държави от Европа. Допълнително, водата до прибоя е с различни свойства. Тя е по-мътна, в нея има прекалено много пясък, тиня и пяна, плюс водорасли, насекоми и др. Затова в пробите на РЗИ е много по-трудно да се проведе коректен и достоверен микробиологичен анализ. Нашият извод беше многократно повторен пред медиите, но без чуваемост или корекция на пробовзимането от страна на МЗ или РЗИ - Бургас.

• Пред медиите от МЗ многократно повториха колко трудно е да се определи количеството на Escherichia coli в морската вода. За това трябвали специална апаратура, умения и други подобни алабализми. Аз твърдя обратното. Детекцията на Escherichia coli е най-използваният микробиологичен метод по света. Понеже тази бактерия е универсален индикатор за хигиена, тя се определя в морска, сладководна и питейна вода, напитки, храни, клинични проби, повърхности, технологично оборудване, фармацевтиката и други. Методите са стандартизирани и максимално опростени. Специално при води, включително морска, много често се използва процедурата за Most Probable Number. Как се прави се изучава в техникумите, както и от студентите в базовия курс по микробиология. За това не трябва специална апаратура, а отчитането на резултатите е визуално. Който се интересува от повече подробности препоръчвам следните два клипа:

• От МЗ и РЗИ - Бургас твърдят, че те работят по специална методология, а учените от СУ - по друга. Всъщност процедурата прилагана за морска вода е споменатата вече (Most Probable Number). Според Директива 7/2006 референтният метод за определяне на Escherichia coli е ISO 9308-3 или ISO 9308-1. ISO 9308-3 е една от стандартизираните методики, базирана на Most Probable Number. В случая "референтна" не означава задължителна и единствена. Понеже ISO 9308-3 е остаряла, от 20. век, обикновено се използват базирани на това ISO нови процедури, които са по-точни и със сравними със старата резултати. Така правим ние. Как се работи в РЗИ - Бургас не знам. Ако използват базовата ISO 9308-3 или 1, мога да предполагам, че имат проблеми с анализа на неправилно събираната от тях мътна морска вода от прибоя.

• В нашата публикация бяха направени редица разумни препоръки и предложения. МЗ високомерно пренебрегна всички тях, дори отказаха обсъждане.

• Пак там ние призовахме МЗ да направи незабавно публична и независима проверка в РЗИ - Бургас. Има много мотиви за изразеното недоверие към резултатите на РЗИ - Бургас. Част от тях бяха посочени по-горе, за други имаме предположения, засега неподкрепени от доказателства. От МЗ обаче няма дори намек за независима проверка в РЗИ - Бургас. Нещо повече. След договореното с МЗ второ пробонабиране се оказа, че за наша изненада отново се появи РЗИ-Бургас. Получава се парадоксалната ситуация как МЗ
прати компрометираното РЗИ да проверява само себе си. Това се нарича стандарт за добро управление!

• От туристическия бранш и някои общини изразиха силно недоволство от изнесената в изследването информация за замърсени плажове и призоваха за наказателни мерки, прокурорски разследвания и подобни. Учудвам се на наглостта в тези изявления. Когато има незаконни действия, водещи до опасно за общественото здраве замърсяване на околната среда, това е подсъдимо по законодателството на България. Защо никоя от държавните институции не разследва противозаконните тръби с фекални води,  вероятните проблеми с пречиствателните станции за отпадни води или недостоверните доклади на РЗИ - Бургас? Нима в нашата държава всичко е обърнато наопаки и изнасянето на неприятна информация вече е престъпление, а пък те минават за патриотични?

• От бизнеса ни упрекват, че съсипваме летния сезон. Според тях никъде в Европа не се съобщавала подобна компрометираща туризма информация. Стигна се дори до обвинения в национално предателство. Според мен няма нищо патриотично в замитането на проблемите. Ще отговоря с два примера. Само преди няколко дена забраниха къпането на плаж Никити на полуостров Халкидики в Гърция. Причината е аналогична на нашенските неволи, проблем с пречиствателна станция за отпадни води. Никой в южната съседка не се опита да прикрие замърсяването, а бизнесът не зарева за провала на сезона. Вторият пример е от далечна и чиста Ирландия. Там също има затворени плажове. Информацията за тях е обобщена в специален сайт, където са описани причините, решенията и дори историята за предходни замърсявания. Както се вижда, никой в ЕС не крие проблемите. Бих посъветвал бизнеса и крайморските общини първо да погледнат при тях, да запушат тръбите с фекални води, да поддържат в работно състояние пречиствателните станции, да спрат натиска върху контролните органи, да инвестират в общата инфраструктура и тогава ще имат чисти плажове и доверие от страна на туристите.

• За най-голямо съжаление към оплакванията за провален туризъм се присъедини и МЗ. От министерството се загрижиха за бизнеса, но не и за здравето на българските граждани. В МЗ без проверка на фактите подкрепиха по морозовски РЗИ - Бургас и се нахвърлиха върху носителите на лошите вести. Очевидно чрез МЗ говори истината от последна инстанция и никой няма право да противоречи или разваля омертата. Ама нали там има политици, които доскоро, на многобройните парламентарни избори, се кълняха в закони и принципи, а сега дори не се сещат, че трябва да се занимават със здравето на българите, а не с проблемите на туризма.

Д-р Сергей Иванов е водещият учен на групата „Микробиологични рискове в околната среда“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Мнението е на автора и не ангажира СУ или асоциация „Активни потребители“.