Може ли да се сложи знак на равенство между Хамас и Ислямска държава?
Отговор на този въпрос предлага доц. д-р Мира Майер в своя публикация във фейсбук, озаглавена "Три въпроса за войната в Ивицата Газа - опит за академична гледна точка". Доц. Майер е анализатор на проблемите в Близкия изток. Тя е автор на 6 книги, между които „Ислямските движения в Близкия изток“, „Цивилизации и религии“ и „Политическа география на Близкия изток“.
Публикуваме анализа на доц. Мира Майер с нейно съгласие.
Може ли да се сложи знак на равенство между Хамас и Ислямска държава? Дебатът в академичните среди започна още от 7 октомври, когато Хамас нахлуха на територията на Израел, взеха заложници и избиха по особено жесток начин мирно население. Сигурно всички, които сме преподавали ислямизъм, тероризъм, фундаментализъм… сме прочели отново програмите и уставите на двете организации. И в двата основни документа на Хамас (от 1988 и от 2017 г.) се твърди, че основните цели на движението са две – да престане да съществува Израел и да се основе държава, която да се управлява по нормите на исляма.
Втората цел е най-общото и най-кратко, т.е. класическото определение за ислямизъм – управление по законите на шариата (с всичките условности от различията поради четирите правни школи на мюсюлманите-сунити и тази за деноминацията на шиитите).
Ако се спрем на втората цел – има и прилика с Ислямска държава, но и разлика – Хамас не говори за глобален джихад, а се ограничава с определена територия. Иначе приликата е пълна – никъде не става ясно как точно ще се управлява по нормите на исляма цялото население на една държава? Какво ще стане с другите религиозни общности, които ще трябва да живеят, подчинени на законите на исляма? И дали по-късно няма да се увеличат апетитите към останалите държави? Що се отнася до средствата за постигане на тази цел – тук разлика няма, жестокостите и насилието, прилагани и от двете страни, са идентични. Това е и причината днес арабският свят, който гледа към други морални ценности, да не подкрепя изцяло и безрезервно Хамас, както не подкрепяше и Ислямска държава.
Ако се спрем на първата цел на движението – да престане да съществува Израел, трябва да сложим поне начална точка на спора за притежаването на териториите „от морето до реката“. Ако това е 1947 г. (защото иначе трябва да се връщаме хилядолетия назад), когато на 29 ноември ООН обявява решението да се раздели територията и да се създадат две държави - „еврейска и арабска“, трябва да уточним, че евреите приемат това решение, но арабските държави го отхвърлят и решават с военна сила да установят власт над цялата територия. Т.е. на 16 май 1948 г. армиите на Сирия, Йордания, Ливан, Египет и Ирак обявяват война на създадената предишния ден еврейска държава, наречена Израел. Трябва да се уточни също, че властта в територията дотогава е в ръцете на Великобритания, която от края на Първата световна война управлява западналата провинция, отнета от Османската империя също след решение на международна организация – тогава ОН. Всички останали промени в териториите са в резултат на примирия след военни действия.
Преди няколко години Махмуд Абас, президент на Палестинската автономия, призна, че решението да не се обяви арабска държава на определената от ООН територия е грешно. Самите палестинци нямат вина за него, защото го взимат съседните арабски държави, но въпросът за палестинската идентичност се появява няколко десетилетия по-късно.
Има ли намеса на Иран? Ислямската република Иран също се управлява по нормите на шариата, във варианта, който са приели последователите на подразделението „12-те имама“ от шиитското направление. Според сегашните управители на Иран, не е достатъчно да се прилагат нормите на исляма в собствената им държава, но е необходимо да се прочистват останалите територии от неверници и те също да се управляват законите на шариата, защото така ще се улесни връщането на Махди, дванадесетият имам. Това е причината да се отделят толкова много средства от бюджета на държавата за различни военнизирани отряди в съседни страни. Така наречените проксита съществуват в Ливан, Сирия, Йемен и Ирак – там, където има мюсюлмани с шиитско вероизповедание. Това разбира се е източник на непрекъснати военни конфликти в региона. Хамас са сунити и затова този съюз е по-изненадващ, но от гледна точка на целта „да се прочиства територията от неверници“, е напълно ясен.
Че се използва оръжие за постигане на целите, не се поставя под въпрос. За мирен подход не става дума изобщо.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Деспин Митрев
Кирил Петков: Делян Пеевски е стажантът на Илия Павлов
AlexT
Кирил Петков: Делян Пеевски е стажантът на Илия Павлов
AlexT
Кирил Петков: Делян Пеевски е стажантът на Илия Павлов
AlexT
Кирил Петков: Делян Пеевски е стажантът на Илия Павлов