Създадената в Русия платформа Telegram претендира да предоставя уникална комбинация от функции за частни съобщения и като социална мрежа за потребители, които са загрижени за поверителността си, тъй като гарантира, че личните им данни „не подлежат на разгласяване“.

Telegram съществува от 2013 г. и като основна социална медия и мрежа в Русия в края на 2021 г. претендира да има 700 милиона активни потребители в цял свят. Вместо обичайните общности/групи, Telegram има канали. Ключовата разлика е в отсъствието на алгоритми. Потребителите сами „контролират“ използването на ресурсите в състава на платформата. Всички съобщения се публикуват в канала хронологично.

Интерфейсът на Telegram е преведен на български и платформата се ползва широко и у нас.

Ксения Собчак* отбелязва, че преди основните послания на руската пропаганда да заемат ефирното време на централните телевизионни канали в Русия, те незабелязано нахлуват в съзнанието на аудиторията чрез каналите на Telegram. В структурите на Telegram тази функция се осъществява чрез т.нар. тематични и функционални „мрежи“.

Когато десетки канали на Telegram в реално време поднасят едно и също внушение, впечатлението е, че именно това е мнението на болшинството, продължава Собчак. Но най-често това са само купени и добре платени масови емоции.

Според Ксения Собчак, „мрежата“ представлява „сноп“ от няколко канала, които са обединени от обща система за управление, от единна концепция и преди всичко от съгласувани идеи. Има няколко основни общопотребителски ниши, които обслужват отделните „мрежи“: ключови икономически субекти, администрацията на президента, силовите ведомства, традиционните медии. Напоследък се появяват и официални „мрежи“ на централни и регионални административни органи. Независимо от особеностите на отделните „мрежи“, целта е винаги „влияние срещу заплащане“, или обратното.

Мрежите в Telegram се появиха в този момент, продължава Ксения Собчак, в края на 2016 г.-началото на 2017 г., когато в платформата започнаха да се изливат много пари. Една година преди последните президентски избори. Носител на това стана разрастването на функцията „общуване“ и скокообразното увеличаване на потребителите. По-късно се появиха политиците, които насаждаха съответния дневен ред. И медиатехнолозите, които конвертираха процеса в пари.

Анна Фьодорова, руски политолог, експерт по развитието на социалните мрежи, допълва, че след март 2022 г. Telegram вече е основна платформа за информационно общуване в Русия, което съвпада с въвеждането на ограничения при достъпа до Facebook и Instagram на територията на страната. Затова чиновници, депутати, губернатори масово започнаха да закриват профилите си във Facebook и Instagram и да се „местят“ в Telegram. Сега вече всеки административен ръководител на регионално ниво разполага със собствен канал в Telegram. И никой повече не спори за ролята на платформата като най-популярна социална мрежа в Русия, за нейното значение в хода на всяка изборна кампания и за формирането на обществените настроения, в това число и във връзка с т.нар. специална операция в Украйна.

Анна Фьодорова пояснява, че Telegram понастоящем влияе не само на електоралните нагласи, но и на социално-психологическото самочувствие на обикновените хора. Като комуникационна среда Telegram е много важен като център за разпространяване на емоции и проекция на политическите процеси.

Според Ксения Собчак в отделните „мрежи“ на Telegram могат да се включват канали за „изпреварваща информация“, „коментарни канали“, канали със „сензационен профил“, профилирани за „черен пиар“ канали, канали формално създадени да проверяват надеждността на информацията, официални канали и различни „тематични“ канали.

Мрежи на пропагандата

Бившата сътрудничка в една от най-крупните „мрежи“ на Telegram, Соня Гризе, споделя, че е била наета на работа през есента на 2018 г. без да си дава сметка, че същността на работата е да се обслужва в пропагандно отношение дневният ред на Кремъл.

„Мрежата“ разполагала с „шикозен“ офис в центъра на Москва, в близост до Кремъл, разказва Соня Гризе. Там работели ръководството на „мрежата“, политолози и „куратори“, (упълномощени лица от администрацията на мрежата, ръководещи изпълнителите). Изпълнителите, които водели информационни канали и обикновените „текстописци“, работели предимно в дистанционен режим. „Мрежата“ можела да включва общо над 100 души, ръководен и изпълнителски състав. Един информационен канал обикновено ръководел няколко „текстописци“. Някои от медийните канали с участие на известни политици или политолози имали собствен административен и обслужващ блок и работели на смени.

Една „мрежа“ можела да включва до 50 канала. По конкретните задачи тези канали генерирали и възпроизвеждали сведения и материали, цитирайки се едни други. Имало „авторски“ канали (медийни знаменитости, блогъри). Имало изкуствено създадени, условно наречени „новинарски“ канали, за периодично генериране на „съдържателна фактура“.

Соня Гризе допълва, че тя е работила за политически канали за генериране на „новини“ с брой на абонатите до 100 000 души и периодически за „информационното осигуряване“ на медийни личности, които нямат капацитет за самостоятелна изява. Те предоставяли „личната си търговска марка“ на „мрежата“ срещу заплащане.

Традиционната телевизия е скъпоструващ ресурс, констатира Ксения Собчак. За първите три месеца на тази година държавните средства за масова информация в Русия са изразходвали 17,4 милиарда рубли, три пъти повече в сравнение с аналогичния период на миналата година (около 300 милиона долара). Основната част от тези средства съставлява бюджета на централната телевизия. В сравнение с тези „луди“ пари, разходите за пропагандата в Telegram изглеждат “лекомислени“, е мнението на Ксения Собчак. Месечният бюджет на крупен канал „с амбиции“, с няколко „текстописци“, дизайнери и политолози, както и за оперативна поддръжка, не надхвърля 1 милион рубли (около 20 000 долара). Извън столицата за тази сума може да се финансират пет канала.

Соня Гризе споделя, че в качеството си на „условен блогър, който работи за насъщния“ (по жаргона на мрежата, в която е работила), е получавала 180 000 рубли месечно, около 3500 долара. Но сумите били различни за всеки конкретен случай: за пост по тема от „методичка“ (опорка, указание - от руски, б.р.), за коментар под чужд пост, за „абонамент“ – определен брой харесвания и коментари под публикация или по тема, за репост на чужд пост. Най-високоплатени били обаче блоговете „за неутрализиране на негатив“, в това число за „спасяване от черен пиар“.

Постовете в „средни канали“ струват няколко десетки хиляди рубли, сочи Анна Фьодорова. Определящ е размерът на аудиторията и дали това е авторски канал, където конкретна личност се подписва със своето име и залага репутацията си. Експерти, личности с име могат да заработват стотици хиляди рубли за един пост.

Прагът, след който даден канал се счита за разработен, е 35 000-40 000 абонати. Във високо конкурентния сегмент вътрешна политика този праг обаче не гарантира успех заради крайно изострената конкуренция. Сътрудничеството с канал с позитивно съдържание по дадена проблематика и със силно експертно присъствие изисква сериозен финансов ресурс. Анонимните канали, които по-малко „страдат“ за собствената си репутация, струват по-евтино, е мнението на Анна Фьодорова.

Ксения Собчак отбелязва, че сред професионалните канали особено място заемат т.нар. домашни мрежи, при които управленческите сигнали постъпват от един собственик. Но на „пазара“ съществуват и самостоятелни канали, които работят за дадена мрежа „под наем“. Разликата е в това, че конкретната структура не е закупена, но може да бъде наета пряко или чрез посредници. Максималните цени на най-известните подобни канали могат да достигнат 600 000 рубли за един пост, 2 400 000 рубли за наем „негатив“ за един месец и 6 900 000 рубли за наем „негатив“ за едно тримесечие.

Според Анна Фьодорова, информационните поводи в Telegram обикновено се реализират внезапно и за кратко време, при което на стената на потребителя се изсипват идентични постове или постове с незначителни вариации. В повечето случаи това не засяга „епохално“ събитие. Това се прави за прости по съдържание внушения, които трябва да се разпространят бързо и в максимално широк периметър. Идентичните постове, без обосновка, без коментарии, без промяна на „авторската интонация“ противоречат на идеята отделните канали да имат „собствено лице“ и намаляват ефективността на търсения ефект. За предпочитане е подаването на информацията със съответна „авторска стилистика“, с „авторска интонация“, с „авторска гледна точка“ или отношение.

Анна Фьодорова допълва, че още по-добре е, когато отделни канали встъпват в дискусия или когато колективно атакуват някакъв „опонент“. След което реномиран „експерт“ анализира причините и следствията. За по-категоричен ефект дадена информация може допълнително да бъде популяризирана от страничен агрегатор (платформа, обединяваща различни мрежови ресурси). Като цяло инструментариумът в Telegram е достатъчно гъвкав, е изводът на Анна Фьодорова. И той трябва да се използва съобразно ситуация.

Роберто Панчвидзе, управляващ директор на интернет агенция, отбелязва един от често използваните способи в „мрежите“ – „създаване на информационен повод от нищо“, особено сред специализираните за очерняне медии. Чрез мултиплицирането на негативните коментарии се цели създаването на впечатлението, че това е доминираща реакция в цялото интернет пространство.

Ксения Собчак сочи, в момента в Telegram доминират две условни „партии“: на мира и в подкрепа на „специалната военна операция“ в Украйна. Но това е само условно. Сред активните пропагандатори на втората линия се откроява фигурата на Рамзан Кадиров. Неговите лични канали работят с висока интензивност и като източници на „изпреварваща информация“. В началото на „специалната операция“, отбелязва Ксения Собчак, Рамзан Кадиров е имал само 60 000 абонати, а понастоящем – те са повече от 2 милиона. Тоест за по-малко от три месеца тези канали са се превърнали в мощен „рупор“ за влияние.

Соня Гризе споделя, че конкретните канали, обслужващи мрежите на администрацията на президента, получават ежедневно „методичка“ – тактическо задание с конкретна „фактологическа фактура“ и изискваните „информационни акценти“. За конкретните изпълнители изготвянето на съответни постове и коментари не представлявало проблем. Но при изричното изискване да спазват различна „стилистика“ за различните канали.

Понастоящем основният обем от работата в платените мрежи в Telegram е подчинена на „специалната операция“, нейното „осветяване“ и „пропагандно осигуряване“. И впечатлението е, че всички наети за работа срещу заплащане през годините всъщност са били внимателно подготвени именно за този момент. И сега, искаш - не искаш, получените пари и положение трябва да се заработят, завършва Соня Гризе.

*Ксения Собчак е телевизионна водеща, журналист и влиятелна фигура в медийното пространство в Русия. В детските си години ползвала се с привилегията да се обръща към Путин с „Дядя Вова“. Когато нейният баща Анатолий Собчак в качеството му на първия „демократично избран кмет на Санкт Петербург“ въвежда Путин в голямата политика.