Сводка е проект на двама журналисти от авторитетното френско издание Курие Интернасионал (Courrier International, част от групата на Le Monde), Александър Леви и Катрин Гишар. Има за цел осветляването на войната в Украйна и нейните последици за Европа. Публикува се в Телеграм на френски език и от началото на 2023 г. на български (линк тук).

Защо не трябва да се подценява руската армия? В последния си доклад британският мозъчен тръст Royal United Services Institute for Defence and Security Studies (RUSI) разглежда реалното състояние на руската армия, която вече повече от година участва във войната в Украйна. Противно на някои разпространени баналности за нейната дезорганизираност и неефективност в бойните действия, британските анализатори смятат, че руските въоръжени сили и най-вече тяхното командване са си взели поука от първите си провали и са направили необходимите промени. По-добро използване на бронетехниката, по-мобилна и ефективна артилерия, различни категории пехотинци (запазвайки опитните си бойци за сметка на бившите пленници и мобилизираните войници, използвани като пушечно месо), както и подобрени системи за противоракетна отбрана, които са станали по-ефективни дори срещу HIMARS. Използването на бомби с GPS насочване (модернизирани Fab-500) също даде определено предимство на руските военновъздушни сили, които и без това бяха много предпазливи в украинското небе. Но най-впечатляващият напредък бе постигнат от военните инженери, чиито части успяха за рекордно кратко време да изградят сложни отбранителни линии и укрепления за защита на завладените територии. Почти по същото време ръководителят на германското външно разузнаване (BND) Бруно Кал заяви на конференция по сигурността в Берлин, че руската армия е "напълно способна да води дълга война". И че при липса на масирана и непрекъсната подкрепа за Украйна стратегията ѝ за изтощаване на противника, благодарение на материалното и численото ѝ превъзходство, може да се окаже печеливша.

Шефът на германското външно разузнаване не вижда "пукнатина в системата на Путин". Бруно Кал, който оглавява БНД от 2016 г. насам, също заяви в понеделник пред Федералната академия за политика на сигурност (BAKS), че властта в Москва няма да се "разклати" в близко бъдеще. Според Кал Русия е в състояние да продължи войната дълго време. Това не изключва "тя да се взриви още утре", заяви шефът на БНД. Кал предупреди и за нарастващото влияние на Китай в Германия. Той изтъкна, че 40 000 китайски студенти в страната може би са принудени да работят за разузнавателните служби на родината си. "Водещата роля на знанието" е "решаващ" елемент за Китай, който има за цел да се превърне във "водеща световна сила до 2049 г.". Ръководителят на БНД също така предупреди: "Не изключваме използването на въоръжена сила, дори и с Китай."

Латвия и Естония ще закупят съвместно германската система за противовъздушна отбрана IRIS-T SLM, за да защитят територията си. Това обявиха на 21 май латвийският министър на отбраната Инара Мурниеце и естонският ѝ колега Хано Певкур. Според Мурниеце това ще бъде най-голямата латвийска инвестиция в оръжейния сектор от независимостта на страната през 1991 г. насам. Системата, произведена от германската оръжейна компания Diehl Defence, може да бъде доставена от 2025 г. нататък. Германия е предложила на Украйна четири системи IRIS-T SLM. Първата е доставена през октомври 2022 г., а втората - в средата на април. Другите две единици в момента са в процес на производство. Системата се състои от три превозни средства: монтирана на камион пускова установка, която може да носи осем ракети, радарна машина и команден пункт. Германската армия не разполага с такава, но министърът на отбраната възнамерява да поръча осем единици. На срещата на върха на НАТО в Мадрид през юни 2022 г. Естония и Латвия подписаха писмо за намерения за съвместно закупуване на система за противовъздушна отбрана.

Френски президент (за първи път) в Монголия. "Двама души солидарни помежду си са силни като стомана, двадесет души в изолация са крехки като хартия" - тази мъдрост на потомците на Чингиз хан превръщам в девиз на общата ни борба с Монголия, написа Еманюел Макрон в своя акаунт в Twitter по повод посещението си в Монголия на 21 май. Това беше първото посещение на френски президент в тази граничеща с Китай и Русия страна, три пъти по-голяма от Франция, с население от едва 3,4 млн. души и чиито минерални ресурси са обект на голям интерес. След участието си в срещата на върха на Г-7 в Япония Еманюел Макрон обсъди ситуацията в Украйна със своя монголски колега Ухнаа Хурелсух в Улан Батор и заяви, че "споделя" неговата "решимост да подкрепи една нападната държава" и "целта му за връщане на мира на европейския континент в съответствие с международното право". Монголският президент, чиято страна е избрала неутралитет от началото на конфликта, направи обръщение към пресата в полза на "поддържането на мира и сигурността в света". Макрон дойде да говори и за енергетиката. Френската група Orano, бивша Areva, специализирана в ядрената енергетика, е кандидат за проект за добив на уран в Монголия, който очаква зелена светлина от монголските власти. Това е жизненоважна стока за френската ядрена индустрия.

Линк телеграм-канала на към Svodka на френски език

Линк към телеграм канала на български език

Можете да подкрепите проекта "Сводка" тук