Ще влязат ли САЩ във война с Иран?

Последна промяна на 13 май 2019 в 18:30 5806 4

Мохамед Халаф.

Въпросът на деня е: дали, след като през изминалите четири десетилетия, през които бяхме свидетели на множеството кризи в отношенията САЩ-Иран, днешните закани от двете страни не предвещават истинска война? Отправна точка при отговора на този въпрос е досегашното поведение на Техеран и констатацията, че въпреки конфронтацията, Иран все пак съумя да избегне фронтален сблъсък с Америка.

В течение на 40 години наблюдавахме как в Техеран се налага зловеща идеология, която тласка страната към ръба на пропастта, но все пак не прекрачва границата. Днес нещата изглеждат по-различно. Американската администрация е тази, която тласка Иран към пропастта. Това е безпрецедентна опасност за революционно-теократичния режим от идването му на власт в края на седемдесетте години. В самия Иран сме свидетели на постоянни демонстрации и стачки, изразяващи засилващото се народно недоволство от все по-трудния живот. С налагането на американските санкции върху износа на петрол, както и върху другия ирански експорт, страната е изправена пред извънредно труден избор. По такъв начин самият режим е застрашен.

Едната възможност е да упорства в избора си с надеждата Вашингтон да смекчи позицията си или да дочака нов президент в Белия дом. Това обаче би означавало страната да издържи още година и половина, с което рисковете от вътрешна ерозия на режима ще се увеличат. Другият избор е да се съгласи на преговори и отстъпки, което обаче би било удар срещу принципите и авторитета на страната, като същевременно би означавало край на амбициозната ядрена програма на Техеран. Съществува и опцията на военен конфликт, чрез който Иран да наложи волята си над Америка и съюзници.

През всичките тези години Иран на айатолласите се специализира в провокациите, но никога не понесе наказание за тях. Такива провокации бяха разпалените от Техеран войни. Първата подобна провокация бе организираната и проведената от негови привърженици атака срещу седалището на американските морски пехотинци в Бейрут през 1983 г. Тя бе последвана от операции по отвличане на западни и арабски граждани в Бейрут, извършвани от създадената от Техеран през 80-те години организация „Хизбулла“.

Когато говорим пък за американските заплахи, трябва да погледнем към близката история и на съседен Ирак. Тогавашният иракски президент Саддам Хюсейн не повярва на сериозността на американските предупреждения, че ако не се изтегли от Кувейт, страната му ще бъде наказана жестоко от САЩ. Вашингтон направи последен опит да убеди диктатора на срещата между иракския външен министър Тарик Азиз и американския му колега Джеймс Бейкър в Швейцария, която се проведе само дни преди започването на военните действия, т.е. пет месеца преди окупацията на Кувейт.

Днес сме изправени пред сходен сценарий – многобройни са предупрежденията към Техеран, че упорството му ще бъде наказано с разрушителна война. Американската страна постоянно повтаря, че няма намерение да води война, но същевременно налага изтощителни икономически санкции на режима. По такъв начин може и да се стигне до неговото сваляне без един изстрел. От своя страна Техеран също не желае война, защото добре разбира на какъв риск тя би изложила страната. Това обаче не пречи на режима да играе опасна игра, чрез която се надява да заобиколи икономическата блокада.

Може би в Техеран си правят сметки да предприемат ограничени акции чрез застрашаване на саудитските петролни интереси. Айятолласите може би се надяват, че ако приложат тактиката на съюзника си „Хизбулла“ срещу Израел, предприемайки демонстративни военни действия с ограничен обхват, ще ускорят постигането на някакво споразумение с Америка. Но това би било високорискова авантюра, която в крайна сметка може да доведе до истинска война и до сгромолясването на страната в пропастта. В полза на подобен, макар и на пръв поглед малко вероятен сценарий, е увеличената американска военна мощ в Залива, както и в прилежащите акватории. Това не са просто военни игри, а демонстрация за готовност за битка в очакване на заповед от Белия дом. Всъщност, това е последното предупреждение от страна на Вашингтон. Трябва да си спомним, че САЩ са огромна сила и често са оприличавани на слон в стъкларски магазин. От подобен сблъсък Америка би получила драскотини, докато иранският режим рискува съдбата на Саддам Хюсейн в двете си унищожителни за Ирак войни, както и тази на талибаните, прогонени от Кабул след терористичните атаки от 11 септември.

Мнозина се питат, при положение че САЩ разполагат с такава превъзхождаща мощ, защо не я използваха нито веднъж при десетките провокации срещу Америка и нейните съюзници. Привържениците на теорията на конспирацията дори виждат в това доказателство за някакъв таен съюз между Вашингтон и Техеран. Трябва обаче да се има предвид, че иранският режим е страхлив и двуличен – в провокациите си той никога не преминава през „червената линия“ – както в Залива, така и в по-широкия контекст. Вместо това, режимът предпочита да използва своите протежета за да му вършат „мръсната работа“. По такъв начин Техеран никога не дава достатъчно основание на Белия дом да го атакува директно, за което е нужно и решение на Конгреса на САЩ. Всичките провокации на Иран са внимателно премислени и остават впечатлението, че са били планирани от експерти по международно право.

От своя страна, наред с изключително болезнените за Техеран икономически санкции, досега Вашингтон също предпочиташе подмолната война. За целта се провеждат секретни операции срещу Иран и нейните интереси, като за целта се използва арсенала на ЦРУ, както и този на американските съюзници. С други думи, в Белия дом също се надяват Иран да промени позицията си и да премине в лагера на съюзниците на САЩ. Или поне американците не желаят да тласкат Техеран в ръцете на Русия и Китай, които си остават главните съперници на САЩ. Защото при такава хипотеза може да се допусне, че една от тези две велики сили ще се намеси, за да спаси режима на айатолласите – поне такава е логиката в глобалната шахматна партия между големите играчи.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

15177

4

Стефан

13.05 2019 в 20:26

Естествено, че няма. Иран просто не е Ирак. И там живеят не араби:) А с Персите разговорът е някак по-друг:)

1000

3

Deciver

13.05 2019 в 20:15

"От подобен сблъсък Америка би получила драскотини, докато иранският режим рискува съдбата на Саддам Хюсейн в двете си унищожителни за Ирак войни, както и тази на талибаните, прогонени от Кабул след терористичните атаки от 11 септември."

Това определено внушава някакви големи успехи но... Към днешна дата загубите от войната с талибаните на САЩ и съюзници (10 000 НАТО + 50 000 Местни убити) са надхвърлили тези на СССР (12 000 СССР + 18 000 местни убити) и се търсят начини да се преговаря с тях и за изтегляне от Афганистан, де факто предаването му обратно на талибаните с условия.

Втората война в Ирак е ясно ,че беше много тежка и се появиха Ислямски държави победени не без сериозна помощ от Иран и Русия. В Ирак без Иран можеше да влязат в Багдат и да се разпадне цялата страна.

САЩ да нападнат или ли да окупират Иран са пълни фантасмагории, не вярвам американците да са толкова тъпи и да се самоубият по този начин.

15177

2

Стефан

13.05 2019 в 19:56

Ако това е едностранчив пасквил, то аз сигурно съм балерина.
Отличен преглед, точно за незапознати с проблемът.

922

1

AnderXale

13.05 2019 в 18:46

Аман от едностранчиви пасквили...