През 2010 г. 24-годишният австрийски политик Себастиан Курц се изстреля към славата от задната част на черен джип „Хъмви“, с който обикаля улиците на Виена преди местните избори, раздава презервативи и повтаря, че черният цвят – цветът на Австрийската народна партия (АНП), е „секси“.

Гласуването беше същинско бедствие за партията, но кариерата на Курц вече беше готова.

Сега, на 31 години, младоликият Курц по всяка вероятност ще стане най-младият правителствен лидер в Европа. Той ще бъде първият милениъл (поколението Y - хора, родени между 80-те и средата на 90-те, бел. ред.), застанал начело на страна от Европейския съюз. Относителната младост на Курц върви ръка за ръка с друг много важен факт за него –австрийската политика и нейните младежки звена се обърнаха рязко към дясното заради икономическата стагнация и продължаващата мигрантска криза.

Смелият стил и хладнокръвен консервативизъм на Курц внесоха елемент на въодушевление в някога предвидимата австрийска политика. Той дори успя да вдъхне нов живот и на упадащата партия на статуквото, вливайки нови идеи от крайното дясно, с което предизвика тревога у либералите в цяла Европа.

Допреди да стане външен министър на 27 години, политическата дейност на Курц беше фокусирана предимно към спечелването на младите хора на страната на АНП чрез ръководството му на младежкото й крило.

През по-голяма част от следвоенния период на Австрия АНП и лявоцентристката Социалдемократическа партия на Австрия (СДПА) са управлявали заедно в широка коалиция. За разлика от Германия, където подобно обединение беше непопулярно изключение от правилото, австрийците по-скоро предпочитат големи коалиции като начин за увеличаване на представителството в правителството. Този консенсус обаче отстъпи път през последните години. Политическата безизходица, икономическата стагнация и понижаващия се стандарт на живот отчуждиха избирателите от двете основни центристки партии. Общото им управление започна все повече да се възприема като неефективно и безсилно що се отнася до тези проблеми.

В продължение на години значителен процент от избирателите се прехвърлиха към Партията на свободата – дясна националистическа партия, основана през 50-те. Миналата година, за първи път от 1945 г. насам, австрийците избраха президент, който не е издигнат от двете основни партии.

Младите австрийци най-вече не вярват в това, че големите партии са интересуват от техните тревоги. Нивото на безработица в Австрия е притеснително високо (7,5%) и младите са непропорционално засегнати от него. От всички хора под 25 години 11,6% са безработни. Платформата на Партията на свободата, която обвинява за тези беди склерозиралия ЕС, имигрантите и политическите елити, допада на младите австрийци. Това важи с особена сила за младите мъже – на президентските избори през 2016 г. 58% от мъжете под 29 години гласуват за кандидата на Партията на свободата.

От началото на своята кариера Курц се доказа като по-опитен от своите колеги по отношение на борбата с тревогите на австрийците. За добро или за лошо, това се дължи отчасти на факта, че той се чувства по-малко обвързан с политическите традиции на страната и е далеч по-готов да настрои своя прагматизъм спрямо нейните променящи се политически ветрове.

Неговата първа кандидатура за държавна служба е от 2008 г., когато е едва на 21 години. Тогава АНП поставя името му в списък с кандидати за парламента, състезаващи се във Виена – град, в който партията традиционно има трудности. Кандидатурата на Курц е рискована, тя е облог от страна на партията му и на самия него за това дали добродетелите му на коренен виенчанин и крещящата му младост ще привлекат интереса на гласоподавателите.

Този облог се оказва успешен, но публичната му кампания с джипа и презервативите две години по-късно му дава национална популярност. Въпреки това, вече като държавен секретар по въпросите на миграцията, му трябват години, за да даде нов облик на репутацията си на сериозен политик, а не на политически провокатор.

Малцина в Австрия, включително и в рамките на собствената му партия, разбират колко надълбоко неговите политически странности са свързани с амбициите му. През май Курц пое контрола върху АНП, след като по-големият от него с четири десетилетия Райнхолд Митерленер се оттегли като председател. Подобаващо, една от първите стъпки на Курц като лидер беше опитът за ребрандиране – той промени името на партията на Листата на Себастиан Курц-Нова Народна партия и промени правилата за избор на нейни кандидати.

„Курц успешно продава себе си като човека на промяната, независимо от това, че е продукт на статуквото“, смята Антон Пелинка, професор по политология в Централноевропейския университет в Будапеща.

Подновяването на АНП при Курц включва и промяна на партийната платформа. Той никога не е защитавал пламенно антиимиграционни или антиевропейски политики. Но за да помогне за възстановяването на АНП от липсата й на социална и политическа надеждност, той отправи предизвикателство към жизнеспособността на съживилото се австрийско крайнодясно, насочвайки се към мнозинството от австрийски мъже на неговата възраст, които се отдръпват от Партията на свободата.

Самата тя, също като много други десни популистки партии, набрали инерция в Европа от началото на мигрантската криза, се гордее със своите антиимигрантски и антимюсюлмански възгледи. Нейният лидер Хайнц-Кристиан Щрахе призовава за отрицателни нива на имиграция, както и за „забрана на ислямизацията“.

Вижданията на Курц по тези въпроси могат да бъдат определени като по-демократично привлекателна тяхна версия. През 2011 г. Курц е назначен за държавен секретар по въпросите на интеграцията, отговарящ за това новите австрийци да се аклиматизират към живота в държавата. Мнозина от тях разбира се са мюсюлмани и през 2012 г. Курц основава Форум за диалог с исляма, чрез който да общува с мюсюлманските общности. Призовавайки за „ислям с европейски характер“ Курц подкрепя закон от 2015 г., който забранява чуждестранното финансиране за австрийските джамии и изисква имамите да владеят немски. Но освен това този закон дава на мюсюлманите право на обяд с позволена от религията им храна в държавните училища, болници, затвори и във въоръжените сили, както и разрешение на отпуска по време на религиозни празници – правна защита, каквато крайнодясна партия никога няма да предложи.

Курц заема и твърда позиция спрямо имиграцията, отправяйки остри критики към ЕС за това, че не успява да упражни контрол върху притока на хора от 2015 г. насам, както и заради това, че Брюксел оказва прекалено голям натиск върху отделните държави. Той призовава ЕС да спре спасителните мисии в Средиземно море, тъй като според него те само окуражават повече мигранти да предприемат рискованото пътуване. Той дори предлага границата между Австрия и Италия да бъде затворена, освен ако Рим не спре да приема имигранти без документи.

„Вярвам в Европа без вътрешни граници, но това ще работи, само ако успеем да установим функциониращи външни граници“, каза Курц през август.

Неговите предложения за имиграцията са популярни сред консервативните австрийци, включително и сред младежите.

Ако бъде формирана коалиция между АНП на Курц и Партията на свободата, то това няма да е първият път, в който крайнодясна партия е част от националното правителство. През 1999 г. Партията на свободата победи с малко АНП и участва в правителство като част от дясна коалиция. Възможността за крайнодясна партия на власт толкова разтревожи останалата част на ЕС, че бяха наложени дипломатически санкции срещу Австрия, а Израел оттегли посланика си във Виена.

Този път обаче, с възхода на десния популизъм по целия континент е почти невъзможно да си представим, че ЕС ще предприеме подобни наказателни мерки. Крайното дясно стана нещо нормално в умовете на мнозина европейци, или поне на него се гледа като на проблем, който е прекалено голям, за да се реши просто с плясване по китките. Пък и ако Курц не е точно крайнодесен популист, нещата, будещи тревога, стават с едно по-малко. Дори и Партията на свободата да не се присъедини към правителството след изборите, става ясно, че крайнодесният възход е оказал влияние върху Курц и партията му. Но фактът, че точното естество на това влияние остава неясно, е свидетелство за таланта на Курц и неговия неизбежно кратък опит.

Дали Курц прави крайните идеи приемливи за обществена консумация, представяйки „мека, цивилизована версия на крайното дясно“, както Пелинка поставя нещата? Или пък дава пример за другите дясноцентристки партии на континента като привлича недоволни консервативни гласоподаватели към своята твърдо продемократична консервативна партия?

Австрия и светът тепърва ще разберат.

Статията на Бетани Ален-Ебрахимиан е публикувана в списание "Форин полиси". Преводът е на агенция БГНЕС, със съкращения.

Още по темата

16/10/2017

Лица

Кой е Себастиан Курц - бъдещият най-млад държавен лидер в Европа