Причина за трагедията в Баренцово море не би била грешка на екипажа, твърдят експерти пред руския „Известия“ по повод инцидента с подводницата на Северния флот от 1 юли, при който загинаха 14 офицери от военно-морския флот.

Двама от тях са носители на званието „Герой на Русия“, а 7 – капитани първи ранг, посочи президентът Владимир Путин по време на срещата си с министъра на отбраната. По негово разпореждане Сергей Шойгу спешно излетя за Североморск, за да организира разследването. Сформирана е комисия, която да установи причините за пожара. Заради трагедията Путин отмени планираното за 2 юли вечерта участие във форума „Реките на Русия“ в Тверская област и изиска от Шойгу щателно разследване.

„Това не е обикновен съд, а научно-изследователски апарат с високо професионален екипаж. Това е голяма загуба за флота и изобщо за армията“, подчерта президентът.

Инцидентът е от 1 юли, но министерството на отбраната съобщи за него едва на следващия ден. Според данните на военното ведомство, трагедията е станала в руските териториални води на Баренцово море. В момента корабът се намира във военно-морската база в Североморск. Научно-изследователската подводница е провеждала батиметрични измервания /подводният еквивалент на топографията/ - дейности по изследвания на морското дъно, теченията и дълбочината. Техните резултати се използват главно за осигуряване на повърхностната и подводната навигация, но имат и широко научно приложение.

Вечерта на 2 юли чуждестранните медии се позоваха на Норвежката агенция за радиационна и ядрена безопасност, и съобщиха, че руските власти са информирали норвежката страна за взрив на газ на подводница в района на Баренцово море. Но в руското министерство на отбраната опровергаха това, като заявиха, че до норвежката страна не са изпращани никакви уведомления за руския научно-изследователски дълбоководен апарат.

Произшествието в Баренцово море предизвиква редица въпроси сред експертите. Борбата за оцеляване е едно от основните направления в подготовката на хидронавтите и е невъзможно да се повярва, че те биха могли да направят грешка, казва военният историк Дмитрий Болтенков. „От самото начало тях ги учат, че под водата могат да разчитат единствено на себе си. Те са обучавани за това, че при извънредна ситуация никой няма да се яви на помощ – в такива условия дори и космонавтите не работят. Всеки член на екипажа постоянно е с дихателен апарат, подводницата е оборудвана със специална система за подаване на въздух“, коментира той.

В същото време от министерството на отбраната заявиха, че моряците са загинали от отравяне с изгорели газове. Тайната остава на дъното на морето, разследването е засекретено.

Според експертите, трагедията е възможно да се е случила на атомната дълбоководна станция АС-12 „Лошарик“ – една от най-засекретените военно-морски разработки на Русия. Официално за нейното съществуване преди не се споменаваше. Единственото известно е, че вътрешният корпус на апарата се състои от взаимно-съединени титанови сферични отсеци, оттам е и названието. Експертите предполагат, че „Лошарик“ може да се потапя на дълбочина от няколко километра.

АС-12 е способна да изпълнява широк кръг от задачи – както научно-изследователски, така и военни. Счита се, че със съществуващите сега средства е невъзможно този кораб да бъде открит. Апаратът е собственост на Главното управление на дълбоководните изследвания при Министерството на отбраната – структура, подчинена пряко на ръководството на военното ведомство, уточнява главният редактор на портала MilitaryRussia Дмитрий Корнев.

„Според спомените на ветерани от дълбоководния флот, особеност на атомните дълбоководни станции са безпрецедентните мерки за безопасност. Техните екипажи се комплектоват само от офицери, най-добрите подводничари, обучавани в Ленинград. Офицерите не живеели в подводницата, тя е била обслужвана от технически екипаж. Подводничарите пристигали непосредствено преди отплаването. Поради това не е имало нито една авария с подобни апарати в СССР и в Русия. Съдейки по всичко, това е първата аварийна ситуация“, твърди Корнев.

В. „Коммерсантъ“ обаче опровергава това твърдение и изброява 8 смъртоносни инцидента. Първият е от 15-16 декември 1952 г. с дизело-електрическата подводница С-117, готвеща се за учения в състава на Тихоокеанския флот и катастрофирала в Японско море. Причината и мястото, където е потънала, до момента са неизвестни. Всички 58 души на борда са загинали.

На 27 януари 1961 г. в Баренцово море аварира дизеловата подводница С-80. Два часа след началото на рейса пропада връзката с нея, всички 68 души на борда намират смъртта си. На 11 януари 1962 г. дизеловата подводница Б-37 избухва в района на военно-морската база на Северния флот в град Полярний, взривът отнема живота на 122 души.

На 8 септември 1967 г. избухва пожар на първата съветска атомна подводница К-3 „Лениниски комсомол“. Това става при завръщането й под вода от бойна служба в Средиземно море. Загиват 39 членове на екипажа, спасени са 65 души.

На 8 март 1968 г. по време на бойна служба недалеч от Хавайските острови потъва дизело-електрическата ракетна подводница К-129 от състава на Тихоокеанския флот. Точната причина за катастрофата не е установена. Всички 98 души на борда умират.

На 12 април 1970 г. на борда на подводницата К-8 избухва силен пожар, тя потъва на дълбочина 4 000 метра. Част от екипажа успява да се качи на пристигналия на помощ кораб „Касимов“. Смъртта си намират 52 от моряците, 73 са спасените.

На 7 април 1989 г. подводницата К-278 „Комсомолец“ потъва при завръщането си от бойна служба в Норвежко море в района на остров Медвежий. В два отсека възниква пожар, който разрушава система от цистерни, умират 42 души, 27 са спасени.

На 12 август 2000 г. по време на военно-морски учения на Северния флот в Баренцово море потъва атомният подводен ракетоносач „Курск“. Всички 118 члена на екипажа загиват. Дълго време причината за катастрофата остава неизвестна. През юли 2002 г. генералната прокуратура на Русия установява, че причина за аварията е взрив на учебно торпедо, повлякъл експлозиите и в останалите торпеда.