Психологическата война. Средства за лична защита. Как да не допуснем 'изкълчване' на главния мозък

Иля Шепелин определя себе си като „временно бивш журналист” от популярната московска телевизията „Дождь”, която преди войната беше класифицирана от Медийния регулатор като „чуждестранен агент”. И която на втория ден от нахлуването беше свалена от ефир и от всички кабеларки в Русия. Но самият Шепелин, неизвестно от къде, продължи да води чрез YouTube канал, най-популярната програма на „Дождь” от предвоенния период – „Fake news”.

На директния въпрос на зрител на неговия канал: „Има ли инструмент, може ли да бъде разпознато от пръв поглед дали дадена новина е фейк, или не?”, Шепелин също така директно отговаря: „Не може!”.

Според него единственият съвет е: „Подлагайте на съмнение всичко”.

Но Шепелин напомня и съобщение на Министерството на образованието на Русия, цитирано от в. "Коммерсанть", за разпратена преди дни нарочна методика по темата. В нея се посочвало, че всички деца, в това число от малките класове, трябвало да бъдат обучавани да развиват „критическо мислене”. Методиката обяснявала и термина „критическо мислене“. Това било, „когато вие безусловно вярвате на прессъобщението на Министерството на отбраната”. Всичко останало не било „критическо мислене”.

Пак според Шепелин трябвало да се изхожда от предпоставката, че „нас” могат да ни лъжат и двете страни в тази война. Формално имаме „внезапно и вероломно” нападение над съседна държава, в резултат на което гинат хора и наблюдаваме мащабното и безразборно несвързано с чисто военните цели разрушаване на граждански обекти.

Противниковата страна, естествено, се стремяла да поддържа моралния дух и да привлече международна поддръжка за собствената си кауза.Там също работела нормалната за военно време военна пропаганда.

Тоест правилният подход би трябвало да бъде: „Всичко, което ни залива като информация може да бъде неистина”.

А след това трябвало да се помъчим да мислим критично и логично. Така постепенно след време можело да стигнем до „коефициент на достоверност” за всяка от страните, който умножен спрямо постъпващите данни, можел приблизително да ни ориентира.

На основата на собствения си опит Шепелин счита, че съобщенията на Министерството на отбраната на Русия в повечето случаи следва да бъдат умножавани по „един процент вероятност”.

За украинската страна били отбелязани случаи, при които техният „коефициент „също се движи в тези параметри”. Например прогнозите, че към 8-и март Русия ще бъде принудена да започне масова мобилизация, за да може да продължи настъплението. По същия начин следвало да се оценява и фейк прогнозата в Украйна, че на 17-и март ще бъде изключен компактно целият интернет в Русия, докато фактите показали, че пострада единствено Фейсбук, и то едва на 18-и март.

Преимущество на украинската страна било това, че не се налага да търсят аргументи и обяснения как се е стигнало до картината, показвана ни от световните телевизии всеки ден. За разрушенията и страданията на собственото си население.

На Украйна не се налагало и да наема специално пропагандистки апарат. Достатъчно било да се включват „онлайн” конкретни стационарни външни камери за контрол на трафика.

„Ако преди три седмици ние живеехме в съвсем друг свят, сега сме в абсолютно объркано положение. Времето, с което разполагаме да се ориентираме, е изключително ограничено. Средно на всеки 58 секунди нас ни връхлитат нови съобщение. И това, което вълнуваше хората само преди три дни, например „разбомбирането” на центъра на „столицата” на т. нар. Донецката народна република, град Донецк, с „украински тактически ракети Точка М“, не вълнува повече никого, освен руската пропаганда.

И тъй като със „завоюването на Победата” не се получи бързо, наложи се спешно да съчиняваме поводи защо всъщност „започнахме тази война”.

И това, което се оказа „под ръка”, бяха някакви дребни „Casus belli”- та, (термин от римското право, валиден и понастоящем – причина за обявяване на война), като „химическите и бактеорологическите лаборатории на Пентагона и на ЦРУ в Украйна”, където се разработват „бойни Pinworms” (което на цивилен български си е просто „глисти”). Те обаче били конструирани да поразяват само рускоезичното население в Украйна и наоколо.

Това въздейства безотказно върху човешките емоции и дава убедителна аргументация, ако някой не знае какво точно „търси” Русия в Украйна.”

Посочените по-горе от Шепелин подходи и наблюдения по оста „пропаганда - fake news” са достъпни и могат да се прилагат и за медийната обстановка и среда у нас. И то, в условията на война, с която обаче не граничим непосредствено.

Водещо начало би следвало да бъде „опората на здравия разум” (кой колкото е съхранил от него) и теорията на „гностицизма“ (помага и на агностици, и на илитерати) - да подлагаме всичко на съмнение, включително и популярния у нас физическия закон, че "слънцето винаги изгрява от Изток”.

Ако например носите със себе си, но на скришно място знака „Z”, можете да го използвате не само за самоиндентификация в конфликтни ситуации. Подходящо е и за ваша ориентация по отношение на лица, чиито възгледи не са ви известни или будят подозрение. Но действайте внезапно, като атакувате подозрителния ви субект „право в челото” с този знак. Само така можете да провокирате съдържателна реакция.

Не се препоръчва обаче да рискувате с такива проверки, като ползвате лепенки или други графични средства върху вашия автомобил например. Освен ако нямате двойна, а най-добре тройна, застраховка "Автокаско".

Има и други практични, неизискващи военна квалификация и неангажиращи много време способи за проверка на надежността на източника. Това е т.нар. „ортографичен” метод, който още не е патентован у нас. Ако срещнете изписването на малкото име на основния кандидат за Нобелова награда 2022 за мир - Зеленски като Володимир – с „О” между „В” и „л”, веднага си отбележете „едно на ум”. За разлика от медиите, които все още се придържат към старата правописна норма. Тоест, както се изписват Владимир Владимирович... или Владимир Илич.

Същото важи и за Петро Кулеба (дори ако първоначално си мислите, че става дума за брата-близнак на Кличко), и традиционното - Пьотр Кулеба.

Не е доказано, но се твърди, че именно с „Петро” неотдавна фамилиарно се е обърнал Джо Байдън към акуалния външен министър на Украйна по време на подготовката си за последните видео преговори с Путин. За споменатата по-горе първо възникнала асоциация „Кличко”, имам предвид сегашния кмет на Киев, който е много добре запомнен от нашата „железна Кобра” - Кубрат Пулев, дори когато бърка малкото му име.

За военните от запаса с ранг от младши сержант-командир на стрелково отделение нагоре не би представлявало никаква трудност да намерят истината във връзка с кадрите за предали се в плен бойци от елитната парадна Кантимировска дивизия. По-точно от състава на „Четвърта гвардейска, Кантимировска, носителка на ордените „Ленин” и „Червено знаме” танкова дивизия“. Пълният титул на дивизията включва и „пазителка-хранителница на личния щандар-пряпор по руски” на някогашния председател на КГБ и за кратко генерален секретар на КПСС Юрий Андропов.

Та, за разкриването на истината във връзка с горните пленници е достатъчно внимателният „faсe recognition” на колоните на дивизията в параден марш на Червения площад през 2020 и 2021 г. Ако липсват съвпадения със снимковия материал за пленниците, значи някой се опитва да ви пробута обикновина „деза” (дезинформация) на ЦРУ.

Следва да се проявява изключителна бдителност към видеоматериалите, потенциално поддържащи пропагандни внушения. Няма да анализам „предосмомартенската” среща на Путин със стюардеси от гражданската авиацияна Русия.

Пресни примери бяха отбелязани и на тържествата по случай Осмата годишните от „присъединяването” на Крим, в „родното пристанище” - „Московия”. Нямам предвид вече широко отбелязаното „прекъсване” по „причина на монтажа” на словото на Путин.

Бдителна домакиня от Москва разкри, че елитна група руски спортисти, заснети като фон на Путин, които върху гърдите на екипите си имали обозначението Z, в следващ момент ги имало на фото без този знак. И оттам обоснованото предположение, че знакът на кадрите с масовката зад Путин е бил обработен с фотошоп.

Още по-подозрително следва да бъде отношението към аудио материалите, съдържащи „комуникациите” на руски бойци, все още воюващи, загубили се в степте или вече успели „да попаднат в плен”, с техни най-близки в дълбокия тил, в Русия.

Феноменално е как и двете страни успяват „кодирано”, с няколко фрази или термини от руската Кама Сутра, да изразят целия обем от емоции и възгледи за войната. При това, една и съща лексика се използва и като глагол, и като съществително, и като прилагателно, и като „удивително” или „пожелателно”.

По-правдоподобно звучене в подобни диалози има единствено обсъждането на битови детайли: наличие на храна в откритата степ, външните атмосферни условия и най-вече колебанията в размера на дневните командировъчни във валута, на специалните добавки към постоянната заплата в рубли, на сроковете за завършване на „командировката” и пр.

Подозрителното обаче е това, че в нито едно аудио няма и намек или следи от „творчествата” на Пушкин, на Лермонтов, на Достоевнски, на Висоцки или в краен случай на Любе. Това е най-черната пропаганда, на която може да се върже човек.

Накрая, нека бъдем позитивни: „веселата част” тепърва предстои. Когато в Русия достигне вестта, че пролетта е „пукнала” и по централната телевизия на Първи канал пуснат „Едерлези”, но не в изпълнение на "Ку Ку Бенд", а на Есма Реджепова в Северомакедонската писмена норма (а Redzepovic в сръбската), тогава ще можем да наблюдаваме по TV 7/8 шоуто „Преобуване на гащи в полет, с пирует на 180 градуса”. Който успее да го изпълни.

А за другите, пропаднали на кастинга, ще остане валиден мемът: „Заедно вървяхме – заедно ще висим”.

Това са думи, приписвани на райхсминистъра по пропагандата Гьобелс, казани мигове преди падането на Райхсканцеларията пред група висши привърженици и последователи на знака „пречупен кръст” (в клавиатурата нямам такава буква, и всякакви исторически аналогии са прибързани). Та те, след като се питали сами себе си безутешно, накрая се обърнали директно към самия Гьобелс: ”И сега какво???..”

В нашия конкретен случай, разбира се, контекстът е друг. Може ли терминът „катарзис” да се приложи и този път, па макар и със задължително индивидуално тълкуване под черта.

Не става дума за бесене. Не.

Следете новините ни в GoogleNews