Сайтът „Миротворец“ съществува от 2014 г. До 11 юли 2023 г. обаче съобщенията за него в българските медии са по-скоро изключение.

Сайтът бегло се споменава през 2015 г. и получава малко повече внимание следващата година, когато публикува имената на множество журналисти, в това число и български кореспонденти в Русия. Популярен става случаят с българина Георги Близнаков, който е част от спецотряд на сепаратисти в самопровъзгласилата се Донецка народна република. Споменава се, че Близнаков също е част от списъците на „Миротворец“. По същия повод в материал на Би Ти Ви се разказва и за още четирима българи, регистрирани в сайта, сред които тогавашната депутатка от „Атака“ Магдалена Ташева.

През 2018 г. редица български граждани са добавени към списъците на „Миротворец“, без да се забелязва особен медиен интерес към темата. Сред тях са президентът Георги Първанов (2002-2012), бившият депутат от БСП Иво Христов, историкът и бивш член на БСП и настоящ член на партия „Русофили за възраждане на Отечеството“ Валентин Вацев, журналистката и настоящ евродепутат Елена Йончева, журналистката Велислава Дърева, лидерът на партия „Атака“ Волен Сидеров, бившата депутатка от БСП Ваня Добрева, журналистката Велиана Христова, главният редактор на „Поглед.инфо“ Румен Петков и Светлозар Лазаров, бивш главен секретар на МВР и национален координатор на партия „Атака“ до октомври 2018 г.

Причината за появата на тези лица в сайта са публикации, според които те са присъствали или са били поканени да участват в международната конференция „Крим в съвременния международен контекст“, провела се в началото на ноември 2017 г. в Ялта. В рамките на конференцията е създадена асоциация „Приятели на Крим“, представяна като „неформален клуб на политици, парламентаристи и обществени дейци от различни страни по света“.

През 2022 г. в списъка е добавен и народният представител от БСП и заместник-председател на Народното събрание Кристиан Вигенин, който е на същата позиция и в настоящия парламент. Но въпреки наличието на толкова много български граждани в сайта години наред, „Миротворец“ става водеща новина за българските медии и институции едва през юли 2023 г.

На 11 юли 2023 г. Диляна Гайтанджиева публикува в сайта си „Обективно“ текст със заглавие „СБУ добави журналиста Диляна Гайтанджиева в списъка с цели за ликвидиране на украинския „Миротворец“.

Два дни по-късно, на 13 юли, е публикувано интервю на Мартин Карбовски с говорителката на руското външно министерство Мария Захарова. Въпреки че е запитана за опасността от ядрен удар в контекста на войната срещу Украйна, Захарова сама повдига въпроса за „Миротворец“. Ето точен цитат от изказването ѝ:

„Вие прекрасно знаете, че по отношение на руските държавни и политически деятели, общественици и журналисти се провежда истински лов. Тях ги убиват и това започна много преди 2022 г. На територията на Украйна, с подкрепата на САЩ, под неподсредственото им куратоство, действа сайт „Миротворец“. Той има прекрасно име, но всъщност това, което произвежда, е точно обратното. Това е списък на хора, огромно количество, сред тях има всякакви – и журналисти, и обществени деятели, и хора, които се занимават с хуманитарната ситуация, в това число има и деца, които украинските националисти са обявили за хора, подлежащи на унищожение. Представяте ли си? А вие говорите за риторика. Независимо от нашите многобройни дългогодишни призиви, в това число към американците да прекратят поддръжката си за този сайт и нашите апели към международната общност, на международната арена, този сайт и досега работи. И когато хората биват убити по този списък, поставят отметка, че човекът е ликвидиран.“

На 17 юли 2023 Съюзът на българските журналисти (СБЖ) публикува позиция, в която „изисква от властта защита на българските журналисти от списъка на „Миротворец“. В позицията се съобщава, че „печално известният украински сайт“ е включил в списъка си с „врагове на Украйна” Диляна Гайтанджиева и се припомня, че „в зловещата листа на „Миротворец“ от 2018 г. фигурират и още български журналисти“.

На 18 юли политическата формация „Възраждане“ заявява „Пълна подкрепа за Диляна Гайтанджиева и всички набелязани за ликвидиране!“.

От парламентарната трибуна председателят на формацията Костадин Костадинов казва:

„Пореден българин е включен в един много зловещ списък. И този списък не е на корумпирани политици, а е списък на хора, които имат различно мнение. Списък на хора за премахване. Списък в един сайт, който носи циничното име „Миротворец“. Една страница, която формално претендира да е украинска, но е регистрирана в САЩ, в един от американските щати Вирджиния. Една страница, в която периодично се обновяват имената вътре в нея като се добавят нови и се премахват стари. Премахват се, защото чисто и просто физически са премахнати. Иначе казано, убиват се хората в този списък… Бихме могли да хвърлим много сериозно обвинение срещу правителството на САЩ, защото в крайна сметка този сайт е регистриран в Съединените щати.“ Костадинов неколкократно повтаря, че става дума за „отправени смъртни заплахи към български журналисти“, „говорим за смъртни заплахи“.

На 19 юли президентът Румен Радев „изразява очакване правителството да реагира на сигналите, свързани със заплахи за живота и сигурността на български граждани, включени в списъка на сайта „Миротворец“. На 20 юли със случая вече се занимават държавните институции.

„Списък за убийства“ ли е “Миротворец“

„Списък с цели за ликвидиране“, „списък на хора за премахване“, „списъка на осъдените на смърт“, „нацистка терористична организация“, „Цифрово Гестапо“ – тези определения за сайта „Миротворец“ се съдържат в изказванията по темата в последните дни. Има ли обаче зад тези експресивни определения реални факти и доказателства?

Украинският уебсайт „Миротворец“ е публичната платформа на неправителствена организация, създадена да разследва „признаци на престъпления“ срещу украинската национална сигурност, мира, човечеството и международното право. В рубриката „Чистилище” на сайта всеки потребител може да добави лице, което отговаря на критериите за „враг на Украйна“.

Има много подробни инструкции как се извършва добавянето на лица, каква информация да се предостави и какви доказателства за дейността на лицето. Изрично е уточнено, че за лица извън Русия, Украйна и Беларус правилата за подаване на адрес не са толкова строги.

Голяма част от хората, чиято информация може да бъде открита на сайта, са военни, които са участвали във въоръжените нападения срещу Украйна – най-често сепаратисти и руски войници. Списъкът обаче включва и публични фигури, популярни политици (включително чуждестранни), както и журналисти, за които на платформата се твърди, че са свързани с въоръжени групировки или „тероризъм“.

Има няколко случая на влиятелни хора, убити скоро след като имената и адресите им са се появили на сайта „Миротворец“. Именно въз основа на тези случаи се гради разказа за „списъка за убийства“.

През април 2015 г. в Киев са застреляни депутатът от „Партията на регионите“ Олег Калашников и журналистът Олес Бузина. Първият е близък до избягалия в Русия президент на Украйна Виктор Янукович и организатор на „Антимайдана“ (контрапротестите срещу Евромайдана). Вторият застъпва проруски позиции. Застреляни са по сходен начин с един ден разлика. Часове след убийството на Бузина руският президент Владимир Путин го определя като поредното „политическо убийство“ в Украйна.

Други случаи, цитирани в български уеб сайтове като резултат от публикации в „Миротворец“, са атентатите срещу руския военен блогър Владлен Татарски и Даря Дугина – дъщеря на пропагандиста Александър Дугин. Тези случаи се цитират от Кремъл като доказателство, че сайтът е „списък за убийства“.

Като аргумент за връзка между сайта и убийствата Москва изтъква още, че върху снимките на тези лица в сайта се поставя надпис „Ликвидиран“. Не е доказана обаче нито връзка между публикуването на имена в сайта и убийствата на тези хора, нито някакво участие на самия сайт в извършването им. Както показа проверката, такъв надпис има както на снимката на Даря Дугина, така и на тази на бившия италиански премиер Силвио Берлускони.

Разказът за „черния списък“ отдавна е обект на анализи и опровержения в различни държави, например в Румъния и Косово. „С определянето на „Миротворец“ като „списък за ликвидиране“ руските държавни медии се стремят да подкопаят доверието на западния свят в организацията. Това описание има за цел да шокира и разгневи западните правозащитни групи, като ги накара да повярват, че украинското правителство насърчава насилието срещу лицата и групите, включени в списъка. Това не е така“, пише DisinfoWatch.

Връзки с украинската власт и САЩ?

Сайтът твърди, че предоставя информация на правоприлагащите органи и специалните служби за „проруски терористи, сепаратисти, наемници, военнопрестъпници и убийци“. Няма доказателства за връзки на сайта с украинската държава. На 20 юли 2023 година Украинското посолство в България разпространи изявление, в което се разграничава от действията на „Миротворец“.

Властите в Киев също са правили това многократно, включително Държавната служба за сигурност на Украйна започва разследване на дейността на уебсайта през 2016 г., което обаче не достига до резултат. Украинската полиция също проучва операциите на „Миротворец“ по искане на правозащитници. Някои официални лица в Украйна, като бившия министър на вътрешните работи Аваков, защитават дейността на „Миротворец“.

Според медийни разследвания сайтът е основан и поддържан от служител на Министерството на вътрешните работи на Украйна, който очевидно има тесни връзки с Украинската служба за сигурност, известен с псевдонима „Роман Зайцев“. На профила на Зайцев във Фейсбук, където лицето му е закрито, е обявено, че той работи като началник на „Миротворец“. Обявено е още, че предходната му месторабота е била именно в СБУ. Зайцев е давал и интервюта в украински медии по повод платформата. Истинската самоличност на Зайцев не е известна. На запитване от Радио Свободна Европа, направено през 2016 г., тогавашният началник на щаба на СБУ Олександър Ткачук казва, че „Службата за сигурност на Украйна няма никакво отношение към създаването на уебсайта „Миротворец“ и не си сътрудничи с лица, свързани с неговото функциониране“.

Твърди се още, че бившият съветник на украинския министър на вътрешните работи между 2014 и 2021 г. Арсен Аваков – Антон Герашченко участва в управлението на „Миротворец“. Пред „Ал Джазира“ през 2019 г. Герашченко потвърждава обвързаността си с уебсайта, като коментира, че „Миротворец“ не е наказателен орган, а служба за разследване“.

Няма доказателства „Миротворец“ да е свързан по някакъв начин със Съединените щати. В горния десен ъгъл на уебсайта има изписани два „адреса“ – Langley, VA, USA (градът, в който се намира централното управление на американското ЦРУ) и Warsaw, Poland. Не може да се твърди обаче, че тези локации дават реална информация за сайта. Проверка с инструмента Wayback Machine показва, че до 7 декември 2021 година на мястото на адреса в горния десен ъгъл на уебсайта пише Украйна, Киев.

Профилите на потребителите, публикували информация в „Чистилището“, носят имена на разузнавателни служби и организации – CIA, MI5, SBU, NSA, NATO и пр.

Няма доказателства за твърденията, че САЩ поддържат и ръководят сайта. Държавният департамент на САЩ всъщност е критикувал открито „Миротворец“ в свой доклад за състоянието на човешките права в Украйна от 2016 година. В изданието на доклада за 2022 г. за „Миротворец“ се твърди, че поддържа връзки със службите на Украйна.

Проверката на Factcheck.bg показва, че домейнът е регистриран в Тайланд.

Критики към „Миротворец“

В годините след създаването си уебсайтът многократно е обект на сериозна международна критика.

На 7 май 2016 г. в сайта „Миротворец“ е публикуван списък с личните данни на около 4000 журналисти, които в даден момент са получили „акредитация“ в ДНР. Данните са получени чрез пробив в системата на т.нар. Министерство на вътрешните работи на сепаратистката република. Журналистите, чиито данни са публикувани в „Миротворец“, са обявени за сътрудници на сепаратистите. Мнозина впоследствие получават смъртни заплахи. Това предизвиква реакция от редица международни организации и медии.

Правозащитната организация „Хюман Райтс Уоч“ осъжда действията на сайта и коментира, че „подобни безотговорни коментари и действия застрашават сигурността на журналистите и правозащитниците и нарушават правото им на личен живот“.

В доклада за състоянието на правата на човека в Украйна на Съвет на ООН по правата на човека от 16 май до 15 август 2017 г. украинските власти са призовани да проведат бързо и ефективно разследване на предполагаемите нарушения и да премахнат личните данни от „Миротворец“. През 2021 г.

Европейският парламент в своя резолюция от 2021 г. призовава властите в Киев „да осъдят категорично и да забранят операциите на екстремистки и стимулиращи омраза групи и уебсайтове, например „Миротворец“, които подклаждат напрежението в обществото и злоупотребяват с личните данни на стотици хора, включително журналисти, политици и членове на малцинствени групи“.