През изминалата седмица няколко промени в Гражданско процесуалния кодекс привлякоха вниманието на обществени коментатори и организации, въпреки протичащата в страната политическа криза. Една от дискутираните промени е процедурата по събиране на задължения чрез доброволно изпълнение със съдействието на съдебен изпълнител (държавен или частен). Процедурата се коментира от няколко години и през 2019 г. беше включена в списъка на правителството за мерките, целящи да подобрят инвестиционната среда в страната.
Основата линия на положително въздействие на подобна инициатива върху бизнес климата е свързана с претоварването на районните съдилища (особено СРС) от дела с относително малък материален интерес, които се проточват във времето и правят изпълнението на договорите значително по-трудно и по-бавно. Точно ефективното и бързо изпълнение на договорите се смята за основен показател на стопанската среда. Според статистиката на ВСС, делата по чл. 410 и чл. 417 от ГПК са отговаряли за над 1/3 от натовареността на районните съдилища или на 17,8% от натовареността на цялата съдебна система през 2019г. Значителна част от ресурса на системата е зает с решаване на спорове за дребни суми, които за подобрена ефикасност трябва да получат път към по-лесна резолюция. Целта на доброволното изпълнение е възможно най-голям обем от тези казуси да не стигат до съдилища или до изпълнителни листове, а да бъдат разрешавани на много по-ранен етап.
Към разходите за изпълнение, отвъд съдебните, трябва да добавим и тези за съдебен изпълнител. Ефектът върху т.нар. малки вземания от това, че могат преминат през няколкото етапа на съд,съдебно изпълнение, натрупване на законна лихва е сериозен и може неусетно да превърне един относително малък дълг в сериозна сума, която допълнително да затрудни длъжника. По изчисления на ЕКИП средните директни годишни разходи на цялото общество за събиране на вземания в периода 2006-2019 г. са между 292-326 млн. лв. годишно, а прогнозните за периода 2020-2021 г. възлизат на между 800-893 млн. лв. за двете години заедно. Разумно е да се търсят начини за оптимизация на тези числа.
Докато мярката за доброволно изпълнение все още се намираше само в плана за премахване пречките пред инвестициите, тя фигурираше като отнасяща се към т.нар. малки вземания. Базирайки се на тази формулировка, и дефинирайки малки вземания до десет пъти размера на минималната работна заплата, с моите колеги направихме изчисления за това до какви спестявания за цялото общество би довело адаптирането и прилагането на подобна процедура. Т.е. с колко ще спечелим, ако поне за някои дългове се ползва новият по-олекотен подход.
При най-консервативния сценарий, предвиждащ 20% преминаване към доброволно изпълнение, двойно по-висока такса за кредитора от минимално предвидената в приетите на първо четене поправки, отчетени ефекти от настъпилата след развитието на Ковид-19 пандемия стопанска криза, нашите очаквания са за реализирани спестявания за цялото общество в размер на между 137-165 млн. лв. за периода 2020-2021 г. Т.е. спестяванията от 2020 г. и 2021 г. биха могли да достигнат между 0,11%-0,22% от БВП на страната за текущата 2020 г.
С други думи, между 137-165 млн. лв. няма да бъдат похарчени за адвокатски хонорари, съдебни такси, плащания за процедури при съдебни изпълнители, лихви и пр., а ще останат в ръцете на кредитори и длъжници. И тук става въпрос само за директните спестявания, нашият модел не отчита допълнителни резултати отвъд малките вземания, мултиплициращи ефекти, подобрения в стопанския оборот, допълнителен достъп до кредит и т.н. Не е случайно, че доброволно изпълнение присъства и в редица други европейски страни като Франция, Белгия, Литва и др.
Независимо от подмятания в парламента или обвиненията, подхвърляни между различни съсловия от бранша, като адвокати, съдебни изпълнители, колекторски фирми и др., остава факт, че полагането на усилия за доброволно уреждане на взаимоотношенията между кредитори и длъжници, бързо и без тежки и скъпи процедури, може само да облагодетелства участниците в стопанския оборот. Доброволното изпълнение има смисъл не само за подобряване на показател като бизнес климата, но и просто защото всеки един може да се окаже в ситуацията на кредитор или длъжник и да предпочете да мине през по-щадяща пътека. Остава в ръцете на законодателя да реализира тази възможност по най-добрия възможен начин.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
10571
2
30.07 2020 в 10:38
4040
1
27.07 2020 в 23:11
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
САЩ повдигнаха обвинение на индийски милиардер за подкупи на стойност 265 млн. долара
Koel
Банан, залепен с тиксо за стена, се продаде за 6,2 млн. долара