Ексклузивно Ива Митева от Има такъв народ е новият председател на парламента (допълнена)

По-лесно ли е да си българин през 19-и, отколкото през 21-и век?

Коментар на Георги Лозанов за събитията от изминалата седмица

Доц. Георги Лозанов Последна промяна на 27 ноември 2017 в 09:06 4649 4

Снимка Bulgaria ON AIR

Георги Лозанов

След първоначалното въодушевление от готовността на Македонската църква да признае нашата за своя „майка”, започнаха да надделяват скептичните гласове. Каква би ни била ползата, ако се съгласим? Само ще влезем в излишен конфликт със Сръбската църква, която претендира, че ако Македонската въобще има майката, то това е именно тя. А и с Руската, която пък се държи като майка на всички православни църкви. И като се има предвид дълбоката й обвързаност с държавата – конфликтът ни ще е направо с Кремъл. И т.н.

Но тъкмо такива аргументи показват каква ще ни е ползата. Ще се види, че сме способни да водим последователна политика, а не само да прибираме гилзите от „македонската стрелба”, която на Балканите така и никога не спира. Тази политика по отношение на Македония е предопределена от признаването й през януари 1992-а. Както е известно, ние го направихме първи. След държавата сега се очаква да направим горе-долу същото и с Църквата. В случая работата трябва да свърши Светият синод. Той има редкия шанс с решението си да защити обикновено пренебрегваното съчетание на историческа правда и доброволен избор.

Каквито и политически и канонични доводи днес да се изказват, никой не оспорва генеалогичната свързаност на МПЦ с Охридската архиепископия, която от 971-а съществува като българска. А че изборът е доброволен, личи от самия факт, че искането БПЦ да бъде призната за майка на МПЦ идва не от българска, а от македонска страна. Личи и от факта, че СПЦ никога не постига влияние в македонското общество въпреки изразените иначе сърбомански настроения на немалка част от него.

Майката по това ще я познаеш – че няма кой да й попречи да изпълни желанията на детето си.

За десетина дни „Възвишение” стана най-гледания филм у нас. Напоследък обаче все по-често чувам: стига с това „Възвишение”, и хладилника да отвориш, и оттам ще се появи. Включително и буквално – с кадър върху етикета на прясното мляко.

Но то тъкмо затова си заслужава да се говори за него – как един филм успя да привлече такова внимание, а и да влезе трайно в медийния дневен ред, което досега не е ставало.

Агресивната рекламна кампания сигурно помага, но не непременно. По-претенциозните дори откриха нещо отблъскващо в подобно комерсиално лансиране на произведение на изкуството. Някъде другаде трябва да се търси отговорът, най-вероятно в народната душа...

Коментарите вървяха по две, като че ли противоречащи си линии. Според първата, екранизацията е опростила и схематизирала внушението на романа, лишила го е от по-дълбоките му послания. Според втората, това е най-добрият български филм за всички времена.

Всъщност, ефектът се получи тъкмо от пресичането на двете линии, от това, че те се оказваха една и съща. Киното е измъкнало образите от многозначителността и иронията на думите в романа и в последна сметка ги представя като поредния героически епос на народоосвободителната ни борба от 19 век. С типичните за нея възвишени саможертви и травматични предателства, които безотказно разпалват национални страсти с днешна дата. И и те пренасят назад във времето, където можеш да се почувстваш истински българин така, както днес не можеш. Причината за успеха на филма е, че всяко следващо поколение явно има нуждата на свой ред – с нови герои и перипетии, да се идентифицира с този епос. И така да защити националната си идентичност, която по същността си си остава възрожденска. Принадлежи на онази епоха и не може да излезе оттам.

Възрожденска, разбира се, е красива дума, но е и добро обяснение защо нашето общество все не може да се интегрира към модерния свят. Предпочита патриархалния уют, братовчедите, връзките, келипира, корупцията... Любовта към коня се оказва по-силна от любовта към героите и заради нея можеш да ги предадеш, както става в романа. Но във филма за радост на по-патриотично настроените зрители това не личи толкова.

Изложбата „България – друга гледна точка” на австрийския фотограф Бруно Кломфар, която се откри тази седмица, успява да ни каже нещо, което ние самите така и не успяваме. Да разграничи без предразсъдъци красивото от грозното в архитектурата на соца. Ние не успяваме, защото въобще избягваме оценката на онова време. Люшкаме се между вината, че сме го допуснали и носталгията по него. И затова не смеем да кажем на глас, нито че нещо оттогава ни харесва, нито че нещо просто трябва да се разруши.

В резултат оставихме да изчезнат сгради като кино „Сердика”, ресторант „Ропотамо” или „Феята” в София, а построеното от новобогаташите през прехода възпроизведе някои от най-лошите черти на градската среда през бившия режим.

*Коментарът на Георги Лозанов е от предаването му "Необичайните заподозрени" по телевизия Bulgaria ON AIR.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

2900

4

Johannes Marx

27.02 2018 в 08:49

В резултат оставихме да изчезнат сгради като кино „Сердика”, ресторант „Ропотамо” или „Феята” в София, а построеното от новобогаташите през прехода възпроизведе някои от най-лошите черти на градската среда през бившия режим.""
Добре хубавое написано, обаче кои нови сгради възпроизвеждат "лошите черти на градската среда през бившия режим". като изключим панелките българските архитекти винаги са се старали да имитират западните тенденции. Вземете сградата на министерството на транспорта и я сравнете с кулата в Монпарнас в Париж. На запад беше модерен небоядисания бетон (летището Дьо Гол, например) и нашите направиха зала "Фестивална" така и др. сгради по морето. На Запад излязоха стъклените сгради и нашите направиха "Интерпред' - това всичко по време на соца. Даже и така наречената Сталинска архетектура -
ЦУМ, хотел Балкан, в САЩ е пълно с такива сгради отпреди 1955г. .Той архитектът на Сталин оттам е взел идеите си. Построеното от новобогаташите няма нищо общо със соц архитектурата.

7671

3

Hissarion

27.11 2017 в 17:55

Интересен огледален ефект е, че в България изтънчените "независими" интелектуалци се изживяват точно като десни със срамежлив фашизоиден отенък.

22092

2

Стефан

27.11 2017 в 12:46

Тоя изживява себе си не като "десен", в твоето фашизоидно понятие за това, ами като изтънчен, независим интелектуалец.

3447

1

MeduimShark

27.11 2017 в 10:13

Ех Георги (или Гого), колко съм те проклетисвал докато си изкара безметежно ония десетина години като шеф на оная комисия. Къде беше бе човек? Та ти си идеологът на дясното. Казвам го съвсем сериозно и не се ебавам. Истински говорител на дясното стана откак се освободи от страха на чиновника. Няма кой друг да говори нещата по-право от теб. Дано има кой да слуша и разбира.