И тази политическа седмица завърши със скандал и оставка. Падна главата на главата на парламента Главчев. Събитието беше донякъде предизвестено и заради маниера на Бойко Борисов лесно да жертва фигури. Но и защото не можеш да наричаш „обида" критическите реплики, които политиците си разменят помежду си. И на това основание да изгониш от залата шефа на опозицията.

Остана обаче нещо недоизказано в историята с обезглавяването на Главчев. Той приличаше на стар войн, който се хвърля в атака срещу врага, без да знае, че генералните щабове вече са сключили примирие. Над неговата оставка, поискана и получена от БСП, витаеше сянката на възможното обединение на столетницата с ГЕРБ под новия лозунг: „Стабилност по време на председателство".

Трябва да сме наясно, че така ще отпадне последната демократична гаранция при упражняването на властта в страната – партийният плурализъм. В този смисъл зачестилите напоследък политически скандали са добра новина. Лошата ще е, ако тъкмо те прикриват липсата на реален политически сблъсък по познатата логика – няма ляво, няма дясно, няма криво, няма право, има само интереси.

Предложението за удължаване на давността на престъпленията, свързани с приватизацията, фактически е възможност за ревизия на резултатите й с днешна дата, включително и за нова национализация, която пък няма как да не даде още един стимул на БСП за сближаването й с ГЕРБ.

Безспорно е, че начинът, по който приватизацията беше осъществена, е сред главните причина за краха на справедливостта през прехода. За да може обаче тя да бъде възстановена, държавата с нейните институции трябва да получи мандат от хората за подобна намеса в историята; да се произнесат дали законодателната, изпълнителната и съдебната власт в момента има доверието им за такива деликатни мисии. Защото нали отново става дума за съдбата на ресурсите, изработени от тях и от техните родители, които за една нощ се бяха превърнали в празни хартийки като в сеанса по черна магия у Булгаков.

Ето въпрос, по който наистина е необходим референдум, а не колко точно да бъдат депутатите или как точно да бъдат избирани. Без допитване до реалните собственици на приватизираните на времето предприятия и без задължителния публичен дебат, който то предполага, винаги ще стои подозрението за разправа с бизнес кръгове, политически опоненти или неудобни медии. И нищо чудно непопитаните хора като през 2013-а пак да излязат на площада, за да се чуе гласът им.

Обсъжда се и законова забрана на рекламата на храни, вредни за децата. Несъмнено е, че има реклами, от които децата трябва да бъдат предпазени. Мен ако питате, въобще трябва да няма реклами, насочени към деца, защото те не са търговски субекти. Както и реклами с деца, защото това е нелоялно влияние върху мотивите на родителите им, емоционален рекет.

Въпросът обаче е откъде трябва да дойдат нормите в случая – от законодателя или от създателите на реклами, семейството, бизнеса, обществото... Дали не очакваме държавата с административни мерки да компенсира собствените ни липси на етика и култура, което в последна сметка е безнадеждно усилие. Къде-къде по-лесно е да не купиш за свое удобство на детето си хотдог.

Още по темата

13/11/2017

Анализи и Коментари

Може да сме мърша, но дебили не сме

06/11/2017

Анализи и Коментари

Терористът от съседния вход