Първи коментари на ректорите за сливането на университетите

Как ръководствата на висшите училища в България възприемат намерението на министъра на образованието акад. Николай Денков за окрупняване на държавни университети? Потърсихме мнението на ректора на УНСС проф. Димитър Димитров, бившия ректор два мандата на Медицинския университет в Плевен проф. Славчо Томов и на ректора на Висшето училище по телекомуникации и пощи проф. Миглена Темелкова.

И тримата потвърдиха, че са чули за тези намерения и изложиха позициите си пред OFFNews.

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС: Малко е изненадващо изведнъж да започне такава реформа

Снимка: в. "24 часа"

Проф. Димитров, какво мислите за намерението на министъра на образованието и науката акад. Николай Денков за обединяване на държавни университети?

Малко е изненадващо изведнъж да започне такава реформа. От доста години се повдига темата и се казва, че висшите учебни заведения са много, но изведнъж толкова рязко поставен въпросът, и то не систематично... Нормалното е да има концепция за тази реформа и за основите, на които ще бъде извършвана, ако бъде извършвана изобщо такава реформа с идея за принципните ползи за цялото общество и висшето образование, които ще бъдат постигнати чрез такова сливане на висши училища, някои от които са с много голяма традиция, самостоятелност, създадени по различен начин.

Има и страшно много организационно-управленски въпроси, трудово-правни въпроси, международни проекти, акредитации. Не е толкова лесно да слеете два ВУЗ-а, камо ли три или четири в едно. Възникват веднага хиляда въпроса, така че сме силно изненадани от подобно развитие, и то толкова скорошно да се извърши. Това го обсъждахме и на Съвета на ректорите.

Обсъждалите го на базата на Ваш разговор с министъра, на база информация от Ваши колеги ректори?

Лично не съм говорил, но е разговаряно с няколко колеги и тази информация беше споделена, така че се разбра за това нещо. Обсъждано е, доколкото разбрах, и в комисия в Народното събрание, така че няма смисъл и не е правилно от обществена гледна точка това да бъде скривано по някакъв начин, защото става въпрос за сериозни институции с многогодишна история и традиции. Тези стъпки би трябвало да се направят по прозрачен, открит и принципен начин. Добре е да се покажат основите за подобна реформа и да се изведат ясно ползите от едно подобно сливане.

Как то се отразило на УНСС?

В първите варианти нас не ни брояха като че ли, че ще се сливаме с някой. Във вторите виждам сливане със Свищов и Икономически университет - Варна. Ние сме достатъчно големи и не се притесняваме от това нещо, но пак - каква да бъде ползата? Всички трябва да бъдат убедени, академичните общности в тези университети и съответните общности около тези университети, завършилите. Каква ще бъде ползата за висшето образование и за обществото от това сливане? Ако трябва да махнем един ректор или една ректорска заплата, ако това е само ползата, за мен това е безсмислено.

Как би се управлявала такава мегаструктура, която да включи сегашните университети в София, Свищов и Варна?

Много, много сложно от управленска и икономическа гледна точка. Аз и сега нямам достатъчно време, камо ли някой от ректорите да ходи във Варна или Свищов, или където и да е, за да решава там проблеми. Съответната организационна култура не е такава. Могат да се търсят по-меки форми. Имаше такава посока и стимулиране на подобно сътрудничество. Но това е дългосрочен процес, не става за един ден.

Възникват и други въпроси - студентите, които са приети тази есен как ще завършат? Влезли са в един университет, завършват втори, кога ще влезе в действие това нещо, хиляди и хиляди неща, които не знам как ще бъдат решени.

Сега Законът за висшето образование не позволява принудително сливане на университети. Той изисква решения на общите събрания...

Това е една от възможностите. Иначе ако парламентът каже: "Закриваме този ВУЗ и създаваме този и този, и този", ние сме държавни университети, но все пак има автономия, добре е да се чуе мнението и на академичните общности и да се видят критериите, по които това нещо ще става и, пак казвам, ползите за обществото и за висшето образование.

Ние участваме в мрежа от европейски университети - ENGAGE.EU - и перспективната цел е създаването на европейски университет или функционирането на такъв. Проектът е за 3 години, ще се финансира за още три години, има общи дейности. Не са от днес за утре нещата, защото между тези водещи икономически университети на Берлин, Виена, Берген, Тулуза, Манхайм. Не може веднага да стане такова нещо, искат се и разбиране, и споделяне на това, което става, и разбиране на общата академична култура и обща, между отделните държави. Не се пришпорва този процес. Европа финансира подобно сътрудничество, опознаване и споделяне на ресурси, но не и толкова силово - за един ден или за половин година. Просто е различен подходът. И при нас се появяват в рамките на европейския проект много въпроси, които трудно намират решение и даже не знам кога ще намерят решение, а тук... прибързаните решения не са добри.

Как реагират студентите?

Да, и студентите ще имат много въпроси. Ние сега сливаме администрации и преподаватели, но специалности: кой къде учи, как се комбинират тези неща не знам. Това не е обсъждано изобщо. Ако нещо има на масата, за да се мисли върху него, но такова чисто механично сливане не е добре.

С Ваши колеги ректори обмисляте ли да поискате среща с министъра? Редно е да чуете от първа ръка какви са намеренията, а не от мен, не от журналистите.

Да, разбира се. Ние призовахме колегите, ако имат подобни разговори, да се обръщат към Управителния съвет на Съвета на ректорите. Това беше написал и проф. Герджиков - Вие сте публикували чата. На 22-ри сме свикали Общо събрание на Съвета на ректорите, където ще се обсъждат тези въпроси. Ние ще поканим и министъра, и министъра на финансите, защото идеята първоначално беше да коментираме бюджетите, но изведнъж изникна тази тема, която не знам дали изобщо е в дневния ред.

Тоест очаквате разискване там, а не на отделна среща?

Не знам доколко ще ескалират нещата, защото чувам и противоположни сигнали - че сега бил даден заден ход, че само се обмисляла идеята. Не знам, но без документ, върху който да мислим, да го разглеждаме, как академичната общност да приеме това и доброволно да каже: "Да, ние се сливаме с този и този?", като не сме видели нищо написано? Само разговори.

Нормалното е винаги да се публикуват намеренията и да се изложат, и да се намери форум, да има обсъждане, да се включат повече хора в това обсъждане и тогава да се случат нещата. Иначе много, така, става на тъмно.

Проф. Славчо Томов: В медицинските университети е съсредоточен финансов ресурс, който боде очите на много хора

Проф. Томов беше ректор на Медицинския университет в Плевен два мандата, понастоящем в Сдружението на медицинските университети в България

До мен достигна информация за това, че се предвижда окрупняване и преструктуриране на системата на висшето образование в България, която никой не знае все още - поне аз не знам - на какъв принцип ще бъде базирано това окрупняване. Цитира се докладът на Люк Соте, който е от преди няколко години като база, върху която може би ще се стъпи, но според мен трябва да бъде направен анализ на структурата на висшето образование, на предизвикателствата, SWOT анализ, и то от хора, които разбират и познават добре системата, който трябва да включи всички промени, които предизвикаха кризите. Картата на висшето образование е направена на базата на брилянтен анализ, но той е до кризата от 2020-а - не само коронакризата, но и икономическата, и социалната, и всякакви други видове криза, които знаете какво отражение дадоха на всички сфери на икономическия и политическия живот в страната ни. Според мен, за да се тръгне на ново преструктуриране на системата на висшето образование, трябва да се стъпи върху нов анализ, който да отчете ефектите, непосредствените ефекти на всички тези кризи върху висшето образование.

Една от сферите в обществено-икономическия, политическия и социалния живот в България, която въпреки всички критики работи добре, е системата на висшето образование, колкото и да Ви звучи невероятно и странно, но аз смятам, че познавам тази система отдавна. През последните 8 години като ректор я познавам отвътре и това е една много премерено и плавно преструктурирана система, започната от предишните министри и Министерство на образованието и науката. С промените в Закона за висшето образование, които са една много сериозна база, тези структурни промени текат от няколко години, не от сега и те започнаха да дават своите първи положителни резултати.

Да, голям е броят на университетите в България може би на първо четене, но системата е хетерогенна и има университети и професионални направления, които стоят изключително добре, стабилно и които са лицето на висшето образование на България пред Европа и пред света.

Как би се отразило подобно окрупняване, ако то предвижда всички медицински университети да станат един медицински университет с обща "шапка"?

Груба грешка ще бъде. Груба грешка ще бъде! В момента България има най-големият дял на чуждестранни студенти по медицина в сравнение с всички останали европейски държави като относителен дял. Тоест висшето медицинско образование в България се намесва на европейския пазар с много висока степен на конкурентост. Ние се намесваме в нечии икономически интереси и аз смятам, че не е твърде в интерес на европейската система на висше образование - казвам го съвсем отговорно - тази намеса в този пазар.

Четирите медицински университета в България в момента стоят изключително стабилно и са лицето на България пред света и пред Европа. Те дават един много добър, конвертируем образователен продукт и това е категоричен факт. Иначе нямаше да ни търсят чуждестранните студенти. Ще бъде груба грешка това. Един път ще наруши системата, една добре работеща до момента система, доказала предимствата си. Просто ще се наруши и това ще бъде грешка, категорично ще бъде грешка.

Защо му е на министъра, който е университетски човек, да тръгва в тази посока?

Нямам обяснение. Смятам, че познавам министър Денков като един ерудиран човек. Човек, който е бил и заместник-министър, и служебен министър, а сега и редовен министър на Министерството на образованието и науката. Смятам, че той познава системата отвътре. Нямам обяснение. Ако това произтича от него, нямам обяснение за това.

Какво би се случило на практика с четирите медицински университета - ще се загубят специалности, ще се загубят преподаватели, ще се загубят студенти или нещо друго?

В медицинските университети е съсредоточен един немалък финансов ресурс и това боде очите на много хора, организации, институции и структури. Само че този финансов ресурс е резултат от дългогодишен труд, усилия на ръководствата на тези университети, той не е случаен и за мен това е една от причините може би да се търси някакво подобно решение в тази посока. Винаги където има някакво действие, трябва да се търсят някакви по-сериозни защо не и финансови аргументи. Окрупняването ще съсредоточи целия този финансов ресурс в една структура, която ще може да го управлява. По какъв начин? Аз не съм убеден, че то ще се случи по най-добрия начин, защото медицинските университети като по-малки структури са доказали своята гъвкавост, прагматичност и адаптивност. Вижте резултатите. Просто вижте резултатите! Те са безспорни, налице и никой не може да каже нищо срещу тях. Защо трябва да нарушаваме и разрушаваме нещо, което е работещо, което е доказало през годините си, че наистина е работещо и което дава наистина добри резултати? Аз нямам отговор на този въпрос.

За мен преди да се започне каквато и да било структурна реформа оттук нататък във висшето образование, особено в посока консолидация и обединяване, тя трябва да бъде плавна, тя трябва да бъде постепенна, тя трябва да бъде съобразена с всички участници в този процес, тоест всички в момента действащи налични висши училища и техните академични и студентски структури и трябва да стъпи, без да се разрушава, да се даде сметка кои са позитивните страни и те да бъдат съхранени и да не се тръгва с драстични, груби структурни промени, които наистина ще разрушат нещо работещо.

Ректорът на СУ проф. Герджиков: Каква е целта и какви са критериите кой с кого да се обедини?

Проф. д-р Миглена Темелкова, ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи: Консолидация може да има само на доброволен принцип

"Консолидация на университети може да има само на доброволен принцип и ако е хоризонтална, а не вертикална. Но ако се извърши със средства на принуда и отнемане на самостоятелността, това, първо, нарушава към момента Закона за висшето образование и, второ, би обезличило висши училища и унищожило уникални специалности не само за страната, а и за Балканите", каза пред OFFNews проф. Темелкова.

С нея не са водени лично разговори от страна на министър Денков, но е чула за тях от свои колеги и коментира въпроса принципно.

"В Закона за висшето образование е записано, че всяко сливане и преструктуриране трябва да произлезе от Общото събрание, тоест от целия състав – преподаватели, студенти, администрация. Не вярвам държавата да си позволи с административен подход да не зачете академичната автономия. Нещо повече – аз съм от малкото ректори, които са поръчали анализ с кого и при какви условия на нас би ни било потребно да се консолидираме, но на доброволна, аналитично обоснована основа при запазване на уникалността на образователния ни профил", казва тя и подчертава, че висшето училище е с изключително строга специфика. "Нямаме допир дори с друг университет в България".

Висшето училище по телекомуникации и пощи има 140-годишна история. Но е малка и гъвкава структура и това му позволява да е адаптивно и да се управлява добре. Присъединяването му към мегаструктура не би била в негова полза, ако това не е доброволно, осмислено, базирано на анализ, убедена е проф. Темелкова. „Няма да ми е приятно, ако не знам какво се случва от единия до другия му край. Аз смятам, че консолидация е необходима, но тя трябва да е обоснована от реална потребност и от реално добавяна от нея стойност.“

Връзката с бизнеса сега също е добре работеща, смазана машина. Училището работи с най-големите в телекомуникациите и ИТ сектора. Няма зала или лаборатория, която да не е оборудвана от някоя от тези големи компании. Всички практически занятия се водят от хора от бизнеса. Над 96% от студентите започват работа по специалността си от втори курс и затова дори разписанието на учебните занятия е изтеглено след 14 ч.

Всъщност тези малки, насочени към практиката висши училища, изграждат гръбнака на икономиката и индустрията ни.

„Ние никога не сме имали претенциите да правим фундаментална наука, а практико-приложна, която веднага принажда стойност на нашата икономика, на нашия регион“, казва тя.

Ако чутото от колегите й като намерения на министър Денков е вярно и бъде реализирано, това би накарало бизнеса да се замисли с кого работи или би го прогонило, а това са връзки, градени десетилетия. Би свалило и качеството, защото ще вкара тясно профилираното и практически насочено висше образование в „конвейр“.

Следете новините ни в GoogleNews