Веднъж или два пъти в живота се случва този "шанс" - да ходиш по дъното на язовир. Тъжно, но уникално преживяване е да вървиш по дъното на язовир "Студена". В топлата за декември неделя го направиха десетки хора - нищо чудно този ден това да е била най-посетената "туристическа дестинация".
Гледката наистина е шокираща. Вода няма. Водната повърхност е много по-малка, отколкото изглежда и на най-страшните снимки в медиите. Просто язовирът всеки ден се свива. Ако го видите утре, ще е видимо по-малък от днес.
Потопените села
Строежът на язовир "Студена" започва през 1953 г. и продължава до 1959 г. Заради него са изселени две села. По ирония на съдбата в тях са родени най-големите съвременни български поети - Константин Павлов и Борис Христов.
Константин Павлов е от село, което до 1887 г. се е наричало Сръбски Самоков, защото през 12. век византийският император заселил там пленената армия в една от многото войни. След Освобождението поп Марко написал до властите колко е обидно такова чисто българско село да носи сръбско име, а те без особено въображение го прекръстили и официално го записали в регистрите като Попмарковото село. С течение на времето името на Марко отпаднало и селото започнало да се нарича Попово. След 9 септември на комунистите това им се видяло лошо и го прекръстили на Витошко, но с това име селото просъществувало само 8 години. През 1953 г. всички хора били изселени в новостроящия се квартал "Изток" в Перник и в село Църква, което малко по-късно също става квартал на Перник.
Още през 1953 г. всички къщи са съборени и изравнени със земята. Но когато язовирът се напълва, се оказва, че всички къщи са щели да останат над водата. На мястото им изниква една от най-емблематичните резиденции на Тодор Живков ДДС (Държавно дивечовъдно стопанство) "Витошко". Сега земята на хората от Витошко е върната, но те нямат право да строят на нея и са поставили фургони в имотите. Затова наричат Витошко "селото на фургоните".
Най-лесният подход до язовир "Студена" е именно откъм бившото село Витошко. Асфалтовият път стига почти до чашата на язовира.
Двата празни ръкава
Язовир Студена прилича на птица, разперила криле. Крилото откъм село Витошко е малко по-късо и по-плитко от другото, но, за сметка на това, е много по-широко. В момента е пресъхнало напълно.
В този ръкав се вливат три от петте реки, които се вливат в язовира.
Към момента "река" е твърде силно казано. Става въпрос за поточе, което се прескача с една крачка, без скок или усилие. Тази "река" на снимката долу е най-кратката, но и "най-буйната" от трите в тази част на язовира.
Другите две са с още по-малко вода. В продължение на над километър се процеждат бавно, преди да достигнат водната повърхност.
В този ръкав на язовира водата се е отдръпнала толкова отдавна, че дъното е изсъхнало и почти не е кално. Заформил се е нещо като път, по който без проблем минават джипове, а дори и леки коли.
По-нататък се виждат уникални неща - извори, които би трябвало да са под нивото на язовира, но сега са на километър от водата в него.
В скалите в дерето на една от реките се вижда около 20-метрова прокопана изкуствено пещера, която вероятно е била склад за динамит по време на строежа. При нормални води би трябвало да остава далеч под дъното на язовира, но вече е напълно суха.
Последната вода
Последната вода е точно при стената на язовира, където е най-дълбоко.
Според последните известни данни обемът ѝ е около 4,7 милиона кубически метра, но те са от края на ноември. Сега вероятно са останали не повече от 4 млн. куб. метра вода, а може би и по-малко. Около 2,4 млн. куб. метра от тях са мъртъв обем, от който не може да се черпи вода. Т.е. за перничани са останали около милион и малко куб. метра вода, които трябва да им стигнат до пролетта.
Целият полезен обем на язовира е 25,2 млн. куб. метра.
Едва ли има по-благословено място от Перник откъм вода. В яз. "Студена" се влива толкова много, че всяка пролет Министерството на екологията издава заповед да се поддържа обем около 21 млн. куб. метра, за да не залее Струма Перник.
Малко ровене в интернет показва, че на 5 декември 2009 г. (т.е. на почти същата дата като днес) Перник пак е имал драма с язовир "Студена". Но не като днешната - тогава драмата е била как язовирът да не залее града. В него е имало 22 млн. куб. метра вода, а е идвала още и още.
Никога в историята на язовир "Студена" не се е случвало през юни язовирът да не е пълен. Единствено тази година е оставен наполовина - вместо с обичайните 21-25 млн. куб. метра едва с 13,8 млн. куб. метра. Спорът дали това е направено преди или след ремонта е ключов, за да се установи виновникът за кризата. Според министъра на регионалното развитие Петя Аврамова ремонтът е приключил още в края на миналата година, а сега текат само довършителни работи. Кое е ремонт и кое "довършителна работа" след ремонт, е интересен въпрос.
Село Крапец
В по-дългия, по-дълбок, но по-тесен ръкав на язовира е било село Крапец, където е роден поетът Борис Христов. За разлика от Витошко, всичките му къщи са останали под водата. Над язовира е останала само църквата, от която още могат да се видят руини. Оттеглянето на водата е разкрило моста над Струма, по който някога е вървял пътят от Крапец към Студена.
В продължение на стотици метри се вижда и укрепеният с камъни път.
За разлика от ръкава откъм Витошко, от който водата се е оттеглила отдавна и дъното е заприличало на поляна, в ръкава откъм Крапец доскоро е имало вода. Влажната пръст се е нацепила на големи парчета, наподобяващи гигантска, на места плесенясала мозайка.
В нея в ново, току-що пробито в тинята корито тече най-голямата река, която се влива в язовира.
Бихме могли условно да я наречем Струма, но в този карстов район реките са леко условно понятие. Надземната река Струма потъва в земята в губилища на около 7 километра нагоре по пътя между селата Боснек и Чуйпетлово. По-голямата част от водите ѝ излизат през пещерата Врелото, която е почти на брега на язовира. По-малката част от водите, заедно с водите от пещерата Попов извор, се появяват в коритото на Струма недалеч от язовира.
Ако язовирът е пълен, това са 2 отделни притока. В момента те се събират на дъното му и като обща река меандрират още километър, преди да достигнат водната повърхност.
Прави впечатление, че реката от Врелото е много по-пълноводна в началото си, отколкото обединената със Струма, която се влива във вира под стената. Очевидно е, че в напуканата пръст реката губи огромно количество от дебита си.
Без да съм пророк
Без да съм пророк, знам какво ще се случи. В следващите 3 месеца режимът на Перник ще става все по-тежък и по-тежък. Сега градът харчи по около 2 млн. куб. метра месечно, а ще трябва да се справи с около 1,5 млн. куб. метра общо за три месеца.
Дори през това време да завали пороен дъжд, той само ще размъти водата и ще затлачи филтрите и тогава вероятно водата трябва да се спре в продължение на няколко дни. В края на март и началото на април ще започнат да се топят снеговете в ниската част на планината и положението ще почне да се оправя. В началото на юни от бурното снеготопене във високата част на Витоша ще дойде приливна вълна и тя вероятно пак ще запуши филтрите. После язовирът ще се напълни и вероятно ще минат десетилетия, преди на някой да му хрумне да го източи отново.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
23293
4
17.12 2019 в 22:22
Много хубава статия. Само да не беше за нашите краища ...(((
10372
3
17.12 2019 в 21:49
20699
2
17.12 2019 в 21:16
11671
1
17.12 2019 в 18:15
Последни коментари
''Най-доброто предстои!''. Пеевски сменя устава на ДПС в НДК (видео, снимки)
Депутатите ще разгледат Бюджет 2025 на 7 януари
PISA: Българчетата са най-функционално неграмотни в Европа. Къде сме година след теста
Орбан обвини имиграцията за нападението в Магдебург
Коледна проповед: Папа Франциск забрани на служителите на Ватикана да клюкарстват