Много ли са университетите в България?

Последна промяна на 05 ноември 2012 в 11:35 9153 5

Софийският университет  Снимка: БГНЕС

 

Когато се заговори за образование и образователна система, много често се спекулира - от политиците, от медиите и дори от обикновените хора. Когато се предприеме една реформа, политиците казват, че е гениална, медиите я осмиват, а хората я опропастяват с наивното си черногледство. Но ако един средно интелигентен човек излезе от злободневните скандали и погледне нещата отстрани, като страничен наблюдател, нещата стават много по-различни. Те добиват вид на истинска гротеска, защото в крайна сметка се оказва, че нито политиците, нито медиите разбират какво е образователна система, как функционира тя, коя система трябва да следваме и защо именно нея следваме.

Аз не мога да кажа, че съм специалист в областта на науката и образованието. Затова не мога да ви дам рецепта "кой модел да следваме", нито да правя съпоставки за качество. Вместо това мога да ви дам тема за размисъл, пък вие преценете какво са ви говорили политиците, какво са ви говорили медиите и на чия въдица евентуално сте се хванали самите вие (ха дано не сте).

Много ли са университетите в България?

В България има 52 университета и колежи. По последно преброяване, населението ни е 7 364 570 души. Това прави по един ВУЗ на 141 626 човека. И масовото мнение е, че това е много. Прекалено много. Направете анкета и ще видите безспорни резултати, че това е именно общественото мнение.

В същия момент обаче политици и медии охотно дават примери със Съединените американски щати. Медиите съпоставят с "вижте тук как е зле, а там как е добре", а от там и политиците обичат да обещават "ще направим и ние като американците". Да видим какво е положението в САЩ тогава. По данни на Уикипедия в САЩ има 4 495 университета, колежа и "младши колежи" (последните отговарящи най-добре на нашенските колежи - две години професионална подготовка след средно образование). Пак според същия източник населението към 2012 година е 314 667 000 души. Което прави по... един ВУЗ на 70 003 човека.

И какво стана - за да станем както е в САЩ, ние трябва да имаме два пъти повече ВУЗ-ове, отколкото сега! Господа журналисти и господа читатели - не изпадайте в подобни парадокси. Хем там е хубаво, хем тяхната стратегия не е хубава. Как става така?

Подобно е положението в Швейцария - ако броим всичко заедно с техните "fine arts" университети, там се пада по един университет на 89 887 души. Значи ако искаме да сме "Швейцария на Балканите" трябва да увеличим университетите си двойно! Пак проблем, нали?

Обаче в този момент моментално ще се включи опозиция на това мое мнение. Ще се изнесат нови данни от други държави:

- Великобритания - 91 университета и 133 висши учебни заведения (неакредитирани да се назоват "университет", т.е. по аналогия - колежи). Население 62 262 000 души. Това прави по един ВУЗ на 277 955 души. За да стигнем Великобритания, трябва да намалим университетите си наполовина.

- Германия - 70 университета и колежи (като както при нас всъщност колежи почти няма), население 81 799 600 души, което прави по един ВУЗ на 1 168 565 човека. За да станем както в Германия, трябва да намалим университетите си цели 8 пъти.

- Италия - 83 университета и колежи, население 60 813 326 души, което прави по един университет на 732 690 човека. Трябва да намалим университетите си 5 пъти, ако искаме да станем като в Италия.

- Испания - 73 университета, 47 190 493 души или един ВУЗ на 646 445 души. Или трябва да си намалим университетите 4-5 пъти, за да станем като в Испания.

- Русия - 445 университета, 143 200 000 души или един ВУЗ на 321 797 души. За да станем както в Русия, трябва да си намалим университетите два пъти.

Ако продължите с големите икономики, ще видите подобни числа.

Виждаме, че нещата все пак се накланят към това, че САЩ и Швейцария са някакво изключение и в България наистина има прекалено много ВУЗ-ове. Защо ги има тези две изключения с толкова много университети? Ще елементаризирам отговора - просто могат да си го позволят, т.е. имат ресурса да го направят. Наличието на много университети не е порок и не е нещо лошо, ако можеш да си го позволиш. Някои ще кажат, че по този начин се губи време - ще се окаже, че много хора  учат, вместо да работят, а от ученето се оказва, че не са получили кой знае какво, за да подобрят свои професионални знания и умения. И ще бъдат прави! Но, от друга страна, същото може да се каже за пенсионерите - много от тях все още са с всичкия си акъл, имат и физическа сила за упражняване на някои по-леки професии - защо тогава да им плащаме пенсии и да не работят нищо (почти безсмислено от икономическа гледна точка съществуване)?

Хайде стига вече, всички сметки дотук бяха криви! Защо? Защото няма нищо общо между образователната система на една голяма и богата държава с образователната система на една малка и сравнително бедна такава! Целите на образователната система в такива държави е коренно различна. Нека се сравняваме с някой, който е сравним с нас. Ще взема някои държави със сходна на нашата история, но минали вече няколко крачки напред. Географията също е важна! Например:

- Чехия - 72 ВУЗ, 10 512 208 души или един ВУЗ на 146 002 души. Хм, позната пропорция, а?

- Словакия - 34 ВУЗ, 5 445 324 души или един ВУЗ на 160 156 души. Отново пропорцията не е толкова далеч от нашата.

- Унгария - 74 ВУЗ, 9 942 000 души или един ВУЗ на 134 351 души. Ами пак позната пропорция!

- Гърция - 74 ВУЗ, 10 787 690 души или един ВУЗ на 145 779 души. И пак позната пропорция!

- Австрия - 56 ВУЗ, 8 414 638 души или един ВУЗ на 150 261 души. Еее, пак позната пропорция!

- Румъния - 114 ВУЗ, 21848504 души или един ВУЗ на 191 653 души. Е, тук имаме съществена разлика, но и държавата е съществено по-голяма от нашата.

Защо се получава така, че малките и по-бедните държави имат повече университети, отколкото тези, които са големи и икономически по-добре? Отново ще се наложи да елементаризирам отговора. Големите държави и богатите икономики могат да си позволят т.нар. "аутсорсинг", също така могат да си позволят внос на качествени кадри. Малките държави и особено бедните държави не могат да си позволят да внасят готови кадри, следователно единственият им шанс е да си произведат сами такива. И понеже много от произведените кадри биват привлечени от големите, на малките им се налага да произвеждат повече. Съответно и техните бюджети са доста по-различни - дава се много повече за образование, а се пести от много други неща като здравеопазване, инфраструктура, сигурност и др.

Заключение: Ами НЕ, висшите учебни заведения в България НЕ са много! Напротив - гледайки практиката от близките до нас държави, те са точно толкова, колкото трябва!

И все пак дойде моментът и не мога да се стърпя да не кажа друго важно нещо - броенето на университети и колежи изначало е глупост! То дава някаква статистика, дава някаква гледна точка, но само по себе си то не казва нищо съществено. Защото, внимание - ще го напиша с главни букви:

НЕ Е ВАЖНО КОЛКО СА УНИВЕРСИТЕТИТЕ, ВАЖНО Е КОЛКО СА СТУДЕНТИТЕ И КАКВО КАЧЕСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕ ПОЛУЧАВАТ ТЕ!

Дали ще ги обучаваме в две различни сгради, в които ще се помещават два университета, или пък ще се обучават в същите две сгради, които ще са под шапката на един университет, няма никаква разлика за процеса на обучение и за знанията които ще получат. Разликата е чисто фискална - окрупняването на университетите намалява административните разходи и облекчава бюджета. За сметка на това обаче се намалява конкуренцията.

Образованието е стремеж за бедните, абсолютна необходимост за богатите и оптимизационна задача за дълготрайно развитие, която е с множество параметри. Не може с лека ръка да отсичате "много са университетите, трябва да ги затваряме!". Преди това трябва да премислите много, ама много други неща. Аз лично не се смятам за компетентен да го направя. Затова лично аз ще оставя компетентните хора да си свършат работата. Важно е вие да направите същото. Това, срещу което наистина трябва да се борим заедно е популизма на политиците и изкривената информация в медиите. Те обикновено са взаимно свързани.

П.П. В статията съм използвал само данни от Уикипедия. Не гарантирам за тяхната достоверност. И осъзнавам, че не съм отделил университети от колежи, от академии и др, което също си е вид манипулация от моя страна. Но това е красотата на науката "Статистика" - в зависимост от това как броиш, получаваш едни или други резултати.

Моля читателите за извинение за евентуалните правописни грешки, които съм допуснал (и предвид късния час и многото бира, предполагам, че са много).

Поздрави,

Филип Петров

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

07.11 2012 в 22:22

Много ли са осемхилядниците в РБ?

Ами в огромните САЩ, Русия, Канада, Европейски съюз, Африка и т.н.
Ами в неголемия по площ Непал.

А колко от РБ са ги изкачвали,
и колко от изброените по горе...

06.11 2012 в 12:04

Има грешен линк в статията.

05.11 2012 в 20:28

Количеството на приетите студенти се увеличава (главно заради стратегия "Европа 2020", а и не само). Това, в комбинация с поколенията от демографска криза (90те), води до заблудата, че качеството на обучение се понижава. Аз не съм съгласен с този извод, защото отново ще стигнем до "зависи как се мери".

Ако мерите общото ниво на студентите (абсолютен среден успех спрямо това, което е било преди - да кажем в "соца" и през 90те), тогава да - качеството несъмнено е паднало. Но това е грешен аршин за мерене! Защото ако в България имахме само един университет със само един единствен студент учещ в него, то общото ниво щеше със сигурност да е перфектно - пълен отличен 6.

Виж, ако мерим броя на завършилите специалисти, които са излезли и са се реализирали на пазара на труда СПОРЕД ПОСТАВЕНИТЕ ЦЕЛИ от МОМН, тогава мерките стават съвсем различни. Качеството трябва да се мери на принципа "до колко изпълнихме поставените цели".

Е, няма да скрия, че поне в сферата, в която работя - информатика, ИТ - има много какво да се желае. Непрестанно завършват нови и нови студенти, а недостиг на квалифицирана работна ръка има перманентно. Така, че поне в тази област мога да си позволя да твърдя, че все още целите не са постигнати, т.е. има какво да се желае от качеството. Но в никакъв случай не твърдя, че то спада!

05.11 2012 в 18:25

Бе, университети ... Абсурда започва още от "университет по ...". Все пак "Университет", или все пак "по", което значи че вече може да е каквото иска, само не е университет. Профанизацията продължава с прелетните преподаватели, и че това в крайна сметка са търговски кантори, с единствена цел - печалба. Значи лавки за дипломи.
Всичките са само по разните лаладжийски специалности, както им казваха някога, и никъде няма нищо от природните науки, понеже те искат голяма и чудовищно скъпа база. И така младежите вземат двайсетина изпита, за което в добрия случай прочитат по един тъничък, и обикновенно повърхностен учебник, и вече "имат вишо" На повечето и силни им личи че за цял живот са прочели двайсетина книги, и нищо повече.

05.11 2012 в 13:10

Г-н Петров,
поздрави и признание за отделеното време, ровенето и систематизирането на информацията. И най-вече за извода /поантата, ха-ха/, че е важно качеството на образование, което получават студентите.
Но точно поради - вярвам, ще се съгласите малко глобално - наблюдението, че у нас тъкмо това качество все повече пада, ми се струва, че и ВУЗ-овете идват в повечко. Какво ще кажете за тези в Перник, Правец или мерака на Видинчани да си открият...
Ами то, ако на шега размисля, Гоцеделчевчани имат вече футболен отбор /професионален/ в А-група. Значи плачат за филиал на ВИФ, най-малкото. Треньорски профил, спортна журналистика, рехабилитация и възстановяване, такива специалности.
И сега има мастити титулувани люде, които преподават на по 4-5 места, както и пръкнали се новозавършили преподаватели /които да речем, си знаят, че не стават за друго/ - запълващи места и картината на заниженото откъм качество образование.
Въпреки кризата /или точно заради нея, макар изказването ми да идва някак "нехуманно"/, ВУЗ-овете се множат. А в по-малко - биха преподавали и по-малко /вероятно по-качествени тогава/ преподаватели на по-ниска бройка студенти, но поне с повече желание да учат /защото избора им на заведение ще е стеснен/.
И все пак, бих разширил Вашето изречение-извод: когато държавната система има ясна програма какво й е нужно и качеството на учебния процес и по-добро, за броя на университетите няма да се дискутира толкова.