Матеуш Моравецки: Независима Полша – основа на сигурността на Запада

Текстът на полския министър-председател Матеуш Моравецки е предоставен специално за OFFNews от посолството на Република Полша в София по повод националния празник на страната, Денят на независимостта, честван на 11 ноември. Статията е публикувана съвместно с полското месечно издание „Всичко най-важно“ в исторически проект с Института за национална памет и Полската национална фондация.

Матеуш Моравецки, премиер на Република Полша от 2017 г., е бил и член на екипа, преговарящ за условията за присъединяване на Полша към Европейския съюз. Завършил е история във Вроцлавския университет, следвал е бизнес администрация във Вроцлавския технологичен университет и в Държавния университет в Централен Кънектикът.

Осъзнаването на заплахите е развило у поляците специфичното геополитическо чувство предпазливост, което ни позволява да видим по-добре предстоящите предизвикателства и заплахи. През вековете сме се научили да бъдем бдителни.

На 11 ноември 1918 г. Полша си възвръща независимостта. 123 години по-рано Първа Жечпосполита престава да съществува в резултат на споразумение между трите сили – Русия, Прусия и Австрия. Полша я няма на географските карти 123 години, но съществува в сърцата на поляците. В продължение на 123 години поляците се опитват по различни начини да изградят своята автономия в робство, борят се за свободата си, участвайки в многобройни въстания, но едва Първата световна война създава геополитически условия за възстановяването на тази независима, суверенна държава.

Историята на падането и възраждането на Полша след 123 години е нещо, което знае всеки поляк. За съжаление, на Запад съвсем малко се знае за това. А все пак става дума за унищожаването на една от най-големите държави на континента. Жечпосполита – Държава на двата народа (полския и литовския), тъй като това е името на държавата, е нападната и ликвидирана от своите съседи. Поробени са не само полският, но и литовският, и украинският народ.

Първа Жечпосполита е първият републикански проект, разработен по такъв начин в Европа. Докато западният опит за модерност се базира на развитието на силна, централизирана държава, Полша иска да бъде по-децентрализирана страна, с повече свобода за своите граждани. Този проект не е без недостатъци и в крайна сметка бива унищожен в конфронтация с грубата сила на нашествениците. В същото време амбициите му да създаде пространство за съжителство на много народи и култури остават актуални до днес. Тази алтернативна пътека към модерността може да бъде вдъхновение за днешния ЕС.

В Полша празнуваме възстановяването на независимостта на 11 ноември. На 10 ноември 1918 г. Юзеф Пилсудски – човекът, допринесъл най-много за освобождението на страната, пристига във Варшава. На следващия ден приключва Първата световна война. За Полша обаче това всъщност е само началото на борбата.

През следващите две години младата държава трябваше да се пребори с опасности, както от изток, така и от запад. Нито революционна Русия, нито Германия приемат независимостта на Полша. Още през 1920 г. Червената армия стои пред вратите на Варшава. В същото време според германската пропаганда Полша е само временна държава. Съдбата на Втора Жечпосполита изглежда предрешена. И все пак се случва друго. Армията на Пилсудски отблъсква болшевишкия натиск и спасява не само Полша, но и цяла Европа.

В историята на полската борба за независимост има поразителна прилика с борбата между Украйна и Русия. Пропагандата на Путин също се опитва да докаже, че Украйна като независима държава няма право на съществуване и че самият украински народ де факто не съществува. През февруари, когато Русия нахлу в Украйна, никой не допускаше, че втората може да победи. Съдбата ѝ изглеждаше предрешена. И все пак се оказа друго.

Съдбата на Полша и Украйна доказва, че историята не е капан, от който не може да се измъкнеш и че дори най-могъщата сила трябва да се съобразява със силата на един народ, който силно желае свободата. Нашата история многократно доказва, че твърдението на всички привърженици на историческия дарвинизъм е невярно.

Има хора, които смятат, че мястото на Полша на световната карта е проклятие. Вместо проклятие обаче бих предпочел да говоря за благословия. Осъзнаването на заплахите е развило у поляците специфичното геополитическо чувство предпазливост, което ни позволява да видим по-добре предстоящите предизвикателства и заплахи. Не случайно Полша първа предупреди за възраждането на руския империализъм. През вековете сме се научили да бъдем бдителни.

Тази бдителност също ни кара да се отнасяме към независимостта като към постоянна задача за решаване. Ето защо в най-близко бъдеще ще отделим 3 процента от БВП за сигурност. Ето защо изградихме тръбопровода Baltic Pipe, алтернатива на Северен поток, в противовес с руските интереси. Ето защо ние инвестираме в изграждането на атомни електроцентрали. Въпросът за независимостта днес се решава на много фронтове и охраната на границата е само един от тях. Ние се грижим за полската независимост не само с чувство за отговорност към бъдещите поколения поляци. Като лидер на източния фланг на НАТО, ние защитаваме целия алианс. Както преди сто години, така и сега Западът може да разчита на Полша.

Следете новините ни в GoogleNews