Мащабен рейд или завоюване на плацдарм? Предварителни оценки за украинското настъпление в Курска област

Под маскировката, че подготвя отбранителни рубежи за отразяване на евентуално руско настъпление в Сумска област, Украйна успя скрито да съсредоточи боеспособна тактическа групировка и на шести август внезапно настъпи в Курска област в участъка на районния център Суджа.

Украинските войски овладяха и устойчиво удържат полоса по протежение на руско-украинската граница от около 40 километра и с дълбочина от 15 до 25 километра.

Най-дълбоко проникване се очертава северно от Суджа и западно по направление на другия районен център в този участък Корeнево.

Въпреки че Суджа не беше овладян в началото на украинското настъпление, украинските войски постепенно налагат своя контрол, като отделни руски подразделения за прикритие на границата продължават да оказват съпротива изолирани от собствените войски.

Украинското настъпление беше пълна изненада за руското Оперативно командване „Север“, което е ангажирано и с настъпателните действия в района на Харков.

През първите дни на настъплението руското противодействие беше изразено основно с удари на тактическата авиация, защото в Курска област не беше развърната пълноценна отбранителна групировка и липсваха свободни резерви.

В тази зона бяха дислоцирани отделни непълноценни „специални“ полкове за прикритие на границата, комплектувани основно от срочнослужещи, подразделения на гранични войски, които са в състава на Федералната служба за безопасност на Русия и сили на Руската гвардия - по същество вътрешни войски - без тежки въоръжения.

Нито по състав, нито по бойни възможности тези сили не бяха разчетени за противодействие на настъпление от такъв мащаб, за което свидетелства значителния брой руски пленници.

Темповете за настъпление в последните дни постепенно се снижават. Украинските войски подвеждат резерви, тилово осигуряване, прехвърлят на руска територия артилерия и средства за усилване, в това число и инженерна техника за оборудване на отбранителни рубежи.

На най-застрашените направления руската страна ускорено прехвърля от други неактивни участъци отделни разнородни подразделения, но основно от състава на Оперативното командване „Север“. Изключение представляват подразделенията на 810-та бригада морска пехота, активно ангажирана досега на Запорожкото направление.

Данните за тактическата обстановка по места и особено за състава, силите и средствата на украинската настъпателна групировка са непълни и противоречиви. Главно защото украинското командване успешно провежда „информационно затъмнение“ за целите на операцията, за ангажираната групировка и за постигнатите до момента резултати.

Според военния експерт на руското издание „Медуза“ Дмитрий Кузнец:

Украинските сили в Курска област в момента включвали 3-4 сред най-боеспособните украински бригади от състава на сухопътните войски; средства за усилване от поне една артилерийска бригада; подразделения на Силите за специални операции, сили за противовъздушна защита и най-малко един полк Безпилотни системи.

Полкът развръщал няколко крупни отряди оператори на дронове със съответни възможности за едновременен пуск и управление на стотици тактически безпилотни апарати.

Допълнително украинската настъпателна групировка била поддържана от сили от състава на една украинска бригада тактически ракетни системи въоръжени със системите HIMARS.

Общата численост на настъпващата украинска групировка възлизала на около 10000-15000 военнослужещи. Като се счита, че все още всички ангажирани сили и средства не били въведени в бой.

Като цяло това били относително свежи съединения и части, които били изведени предварително за докомплектуване и подготовка.

Според Дмитрий Кузнец, крайният замисъл на настъплението в Курска област все още не бил очевиден:

Възможно било това да е отвличащ вниманието удар за провеждане на настъпление на друг участък на фронта защото украинското командване запазвало в стратегически резерв още няколко пълноценни бригади на сухопътните войски.

Към подобен замисъл можело да бъдат отнесени: парирането на руското настъпление в Херсонска област; активизирането на фронта в Запорожка област; блокирането на настъпващата руска групировка в Донбас чрез флангови удари и преди всичко сриване и неутрализиране на руското настъпление в Харковска област.

Евентуален украински успех в района на Харков можело да доведе до освобождаване на силите на 8 – 10 украински бригади за последващ удар срещу руската групировка в Донбас.

Дмитрий Кузнец подчертава, че руското командване все още не било в състояние да стабилизира обстановката в зоната за настъпление на украинските войски.

Независимо от забавяне на темповете за настъпление поради необходимостта от изнасяне напред на обектите и средствата за логистично осигуряване и в резултат на прехвърлянето на руски резерви, настъпващите запазвали възможности за разширяване на зоната под техен контрол с цел осигуряване на фланговете и увеличаване на дълбочината на завладения плацдарм и за осигуряване на условия за неговото продължително удържане.

Ако украинското настъпление не било отвличащо вниманието операция за активизирането на друго оперативно направление, например в Харковска област или на границата между Курска и Белгородска области, всичко щяло да зависи от това доколко руското командване счита Курското направление за стратегически важно. И доколко незабавното изтласкване на украинските войски обратно в Украйна би било критически важно във вътрешно руски политически план.

Ако украинското командване въведе в Курска област всички резерви, за Русия би било трудно да съсредоточи групировка за да възстанови напълно положението отпреди украинското настъпление, заключава Дмитрий Кузнец.

Сражението в Курска област протича в неразривна връзка с изострящата до критична за украинската страна степен, обстановка на Покровското направление в района на Донбас. На този участък продължаващото пети месец руско настъпление бележи редица тактически пробиви криещи риска от срив на украинската отбрана в оперативен мащаб.

Координаторът на украинската платформа „Информационна съпротива“ полковникът от резерва Костянтин Машовец отбелязва:

„През последните дни командването на руската Група войски „Център“ засилва натиска както на Покровското, така и на Торецкото оперативни направления“.

Според Машовец, двете общовойскови армии в състава на Групата войски „Център“ продължавали да настъпват активно, но участъците, в които провеждат щурмови действия постепенно се стеснявали, като те не били в състояние да настъпват едновременно по двете оперативни направления.

Това налагало още по-голяма концентрация на настъпващите сили, но това било възможно единствено чрез постоянното прехвърляне на допълнителни сили на активните участъци.

Прехвърлянето на най-боеспособните батальони и щурмови роти от участък на участък без пълното възстановяване на тяхната боеспособност обаче създавало трудности от логистичен и организационен характер дори за такова мощно оперативно-стратегическо обединения като Групата армии „Център“.

Този процес принудително бил съпроводен от увеличаващи се „паузи“ за докомплектуване на щурмовите подразделения, за съсредоточаването им на нови участъци и за организиране на взаимодействието, а периодите, в които тези подразделения можели реално да атакуват се съкращавали.

По тази причина Машовец е убеден, че руското командване няма да се реши да прехвърля сили и средства от Покровското и от Торецкото направления за да „разреши кризата в Курска област“.

Докато руското командване било убедено, че може едновременно да се локализират последствията от украинското настъпление в района на Курск и да се настъпва във фланг на Покровск, то щяло да продължи да полага максимални усилия и в двата участъка на фронта, или до „последния възможен момент“.

Но това неминуемо щяло да ограничи обсега и размаха на замисъла за руското настъпление през летно-есенния период.

За това и в момента и в близка перспектива първоначално в района на Курск щели да бъдат прехвърляни подкрепления и резерви от второстепенните и неактивните направления като тези от районите на Временское и Курахово. След това от по-важни направления като Купянск и от района на Харков и едва накрая можело да бъде засегната руската настъпателна групировка на основните Покровско и Торецко направления.

Настъплението на украинските войски в района Курск имало сериозен потенциал за „притегляне на резерви“ на противника и на оперативно-стратегическо ниво, но това нямало да повлияе за ограничаване на настъпателния „порив“ на руските войски в най-близко време.

Машовец изразява становището, че операцията в Курска област има потенциала да предизвика криза за руската страна дори в оперативен мащаб, особено ако се развие в югоизточно направление за изолиране на руската настъпваща групировка в Харковска област.

Като едва и само тогава можело да се очаква, че руското командване ще се откаже от „фиксацията“ да овладява никому неизвестни селца в Донецка и в Луганска области и щяло да предприеме решителни действия за ликвидиране на украинския плацдарм в Курска област, като прехвърли мощни сили от считаните в момента за основни Покровско и Торецко направления, заключава Машовец.

От досегашния ход на настъплението в Курска област може да се заключи, че украинската страна успя да проведе мощен рейд на територията на противника, който има реалния потенциал да прерасне в плацдарм за промяна на конфигурацията на фронта и да срине руския замисъл за непрекъснато настъпление по цялата фронтова линия от октомври миналата година досега.

Ходът на сражението в Курска област ще окаже влияние и на целите и на задачите на руската лятно - есенната кампания.

Дори ако руското командване успее да неутрализира и блокира украинското вклиняване в близка перспектива, то ще бъде принудено да изгражда по нов начина и със значително по мощна групировка прикритието на руската държавна граница с Украйна не само в Курска област.

Следете новините ни в GoogleNews