Очевидно Еманюел Макрон няма да бъде държавата така, както създалия абсолютната монархия френски крал Луи 14-ти през 17-ти и 18-ти век. Има обаче прилика и тя е в пълномощията, които му дава Франция – и на президентските, и на парламентарните избори. Именно те му развързват ръцете да направи онова, което поиска и обеща. Доказателството - резултатите от първия тур на изборите за Национално събрание, които явно ще бъдат затвърдени и на втория в неделя. На практика Макрон не се нуждае от съюзници. Няма и как да се формира нещо като съюз срещу неговата партия „Република, напред”, като се имат предвид нищожните резултати на неговите опоненти – от центристите вляво и вдясно до ултралевите и ултрадесните на двата полюса. 

Самото име на партията – „Република, напред”, звучи като опит на новия президент и неговият екип да мобилизират французите и да ги извадят от пътя без изход, очертал се през последните години. Макрон обаче е изправен пред една недоволна и до голяма степен апатична Франция, загубила надежда, че ситуацията може да бъде различна. Предстои му да опровергава недоверието на онези, които предпочетоха да берат гъби миналата неделя и вероятно ще направят същото този уикенд. А това са над половината френски граждани – хора, които не са му казали „не”, но не са му казали и „да”.

След Батаклан и Ница, а и по-малко мащабните атаки, Франция е ударена така, че болката да не спира. Нищо не показва, че подобни трагедии няма да се случват и в бъдеще. Потвърждение за дебнещата заплаха остава и имигрантската вълна, насочваща се именно към държави като Страната на петлите, и неинтегрираните чужденци, затворени в цели квартали около Париж и други големи градове. И, не дай боже, но нова масова трагедия, която да посрещне с едно цинично и мрачно „добре дошли” новия държавен глава и неговите депутати, никак не е изключена.

„Първо трябва да оправим собствената си къща”, казва един от кандидат-депутатите на „Република, напред”. Да, домът определено плаче за основен ремонт – безработицата, бюджетния дефицит, тежките държавни структури и още много проблеми чакат решението си. Но нас ни интересува повече друг въпрос – какво ще направи Франция, за да реформира Европейския съюз като основател на този дом, който прилича на жена в напреднала възраст, оставена на себе си, без необходимите лекарски грижи.

„Оправи себе си, преди да оправяш другите” е фраза, която често чуваме и не е възможно да отхвърлим логиката в това съждение. В същото време другите, а и ние в това число, придобиваме усещането, че за известно време ще бъдем оставени изцяло на себе си, докато трае слагането в ред на дома на един от създателите на Европейския съюз. Ситуация, която изцяло развързва ръцете на политиците ни, които и без това нямат особени скрупули. В тяхна полза е и апатията, доста по-силна, впрочем, по нашите ширини.

Иначе, Европейският съюз е далеч и в хронологичен, и в конструктивен дух от създадената в следвоенните години Общност за въглища и стомана, както и от съюза, който ни прие за негов член през 2007-ма година. Нищо не подсказваше това, което се случи по-късно в Сирия и Либия, още по-малко, че бежанци ще нахлуят в Европа 15 години след началото на 21-ви век. В момента Европейският съюз прилича на оркестър, в който музикантите настройват инструментите си и изглежда застинал на този етап. Концертът, по време на който те ще засвирят в хармония, не се очаква скоро. И докато това настройване продължава, в залата се промъкват такива, които правят всичко възможно да няма концерт. Тези, които успешно осъществиха терористичните атаки именно в столицата на ЕС Брюксел.

Общност, в която разузнаването на държавите е последното, което може да се нарече интегрирано. Взаимодействието между службите е почти никакво по причини, за които можем само да гадаем. Тъжен факт, обещаващ до голяма степен успех и на други терористични атаки, след като движението в Шенген е свободно или пък се ограничава епизодично.
И сега в задачата се пита - къде са големите и по-точно основателите на общността, които в името на собствената си безопасност трябва да се справят с този тежък проблем? Как ще накарат страните да бъдат по-отзивчиви в споделянето на важна информация с останалите страни-членки? Въпросът е сериозен, като се има предвид, че потенциалната опасност от терористичен акт не е една и съща за страни като Франция, Германия, Белгия от една страна и България, Литва, Латвия, Полша, Чехия и Словакия от друга.

На такъв камък може да удари и идеята за европейска армия, която Франция поддържа. Защо да правим паралелна структура, щом вече има НАТО, би попитал практичният човек. Не всички членки на ЕС са и членки на НАТО, но не би ли излязло по-разумно, погледнато отвсякъде, те да се присъединят към тази колективна отбрана за сигурност? Защо да се отделят допълнителни средства за нова структура, след като вече има изградена?

Оптимистичната нотка - Брекзитът засега не дава сигнали, че ще повлече крак. Песимистичната – че ЕС вероятно ще бъде оставен на автопилот, докато новият френски президент, кабинет и Национално събрание пооправят собствения си дом.
Светът през 2017-та година е повече от разпокъсан – големите като че ли се затварят в себе си, а съюзниците им са размити, неясни и съответно също разхвърляни между неясните пространства, останали след затварянето на големите. Тази ситуация не подминава и Европейският съюз, един от чиито мотори се оттегля за основен ремонт.

Още по темата

11/06/2017

Свят

Съкрушителна победа за Макрон. Може да спечели 430 от 577 депутати