„Голямата ми молба към вас е да се освободите от страха. Ние живеем в свободен демократичен свят. Защитете го!“
Това са финалните думи от последното отворено писмо на Почетния председател на ДПС д-р Ахмед Доган, в което той призовава за оставката на единия от председателите на партията – Делян Пеевски, и на още няколко личности на ръководни позиции. Писмото на Сокола ясно открои, че в партията е налице дълбока криза.
ДПС и културата на страха
В интерес на истината след настъпването на демократичните промени турската малцинствена група и мюсюлманската общност, голяма част от която гласуваше за ДПС, не успя да осмисли себе си като пълноценен субект на гражданското общество, чиито права и свободи са гарантирани от Конституцията. При все това България ратифицира Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Корените на страха обаче са много дълбоки в паметта, съзнанието и душата на българските турци и мюсюлмани.
„Не можете да си представите колко неизживяна e травмата от това, което те са преживели. Защото те не са го преживели само по време на „възродителния процес“. Те са го преживели през 70-те години, дори и преди Първата световна война“, отбелязва по този повод д-р Антонина Желязкова, един от най-изтъкнатите български специалисти по проблемите на малцинствата (Глас в пустиня, ИК „Гутенберг“, София, 2022, с. 687–88).
Този страх се запази и след промените. Принос към неговото затвърждаване имаха и редица събития от рода на паленето на молитвени килимчета пред Софийската джамия, протестите срещу новините на майчин език и т.н. Той се използваше като ефикасен политически инструмент. Голяма част от членовете на малцинствената група имаха доверие само на хората от своя етнос, които ги представляваха там горе – в парламента и във властта. Отговорност за това, разбира се, носят и другите партии, които не положиха достатъчно усилия, за да спечелят доверието на своите съграждани мюсюлмани. Така те се доверяваха само на един лидер и преследваха една кауза – каузата ДПС! В тази кауза преобладаващото мнозинство от българските турци и мюсюлмани виждаше опазването на своите граждански права и свободи, както и на своята етнокултурна и етнорелигиозна идентичност. Така за тях Ахмед Доган и ДПС станаха по-важни от Конституцията.
Как идеалът беше победен от капитала?
С настъпването на промените след 10 ноември 1989 година мюсюлманите в България бяха амбицирани да си възстановят всички граждански права и свободи начело с рождените имена, които бяха насилствено сменени от тоталитарния режим. В този ключов за съдбата на България и на българските турци и мюсюлмани момент се появи Движението за права и свободи с лидер Ахмед Доган. В началото той ги убеждаваше, че те трябва да си търсят правата като равнопоставени граждани. Но в общи линии българските турци и мюсюлмани останаха земеделска общност още дълго време, с тенденция към обедняване и попадане в икономическа зависимост. Така електоратът на ДПС беше оплетен в мрежа от социални зависимости от партийните номенклатурчици по места. Сега по-модерна стана думата деребеи, с която ги назовават. Това също пораждаше страх. „Каузата ДПС“ не помогна на българските турци да осмислят себе си като равноправен партньор в общуването с народотворческия елемент. Затова каузата яваш-яваш повяхна.
В интерес на истината Ахмед Доган беше този, който организира около себе си партията, той се наложи като неин лидер, с други думи – той утвърди марката ДПС. За разлика от това, останалите политици около него се утвърдиха през марката ДПС и затова останаха в неговата сянка. Той е лидерът, който чрез ръководената от него партия и отстояваната принципна и последователна политика не допусна сблъсък на малцинствената група с държавата. Партията винаги се управляваше еднолично. Силата на Ахмед Доган се крепеше главно на три стълба. Първо, това е травматичната памет, наследена от „възродителния процес“, и страхът, който тази травма продължаваше да генерира. Електоратът на ДПС вярваше, че Движението е гарант, че това няма да се повтори отново. Второ, това беше образът на Доган като борец срещу тоталитарната власт за правата и свободите на хората. Този ореол никога няма да изчезне напълно, винаги ще има симпатизанти, поддръжници и последователи на Ахмед Доган, които ще почитат митичния му образ. Трето, това бяха обръчите от фирми, за които Доган открито говореше. Срастването с капитала започна да избутва идеала на заден план.
В ДПС никога не се утвърди демократична култура,
но авторитарното лидерство не се възприемаше като дефект от електората, по-скоро в тази еднопосочна комуникация електоралното тяло виждаше стабилност, която крепи стройната и дисциплинирана партийна организация. В очите на симпатизантите и поддръжниците на Движението Доган беше ефикасен лидер и те знаеха, че трябва да го следват, без да умуват много. Те му приписваха някаква пророческа мъдрост. И затова в негово отсъствие членовете на Движението не знаеха как да продължат по-нататък. Точно това му изигра най-лошата шега в историята на партията. Доган нарече Пеевски „феномен“ и го предложи за председател, никой не оспори това предложение, а местните организации се състезаваха кой пръв да го номинира. Но Пеевски също е лидер, който иска да управлява с твърда ръка. Може би той дълго време се е готвил за този пост. Пеевски всява страхопочитание, иска да командва и думата му да се слуша. Най-вероятно и подкрепя финансово партията. Самочувствие му дава и фактът, че при неговото председателство ДПС за пръв път в историята си стана втора политическа сила. Той сигурно разчита на по-младите членове на ДПС, които не са обременени от „възродителния процес“, и това може да е предпоставка за някакви промени.
Кризата: новото мото на ДПС
Има един филм с участието на Сандра Бълок под заглавие „Нашето мото е криза“ (Our Brand Is Crisis). В него Бълок е в ролята на Джейн Бодийн – Бедствието, която е наета да работи за кампанията на един кандидат за президент на Боливия като политически консултант. Филмът дава на зрителите вътрешен поглед към най-високите етажи в света на политиката и показва как може да се манипулират предизборни кампании. Зрителите виждат колко далече са един от друг моралът и политиката. Казано с други думи, когато някой започне да вреди на останалите в името на спечелването на власт и богатство, той вече е в играта, наречена политика.
Сега Доган за пръв път почувства страха на гърба си. Той се притесни да не загуби пълната власт в партията и имиджът му на могъщ лидер да не пострада. И реши да се обърне срещу човека, на когото самият той е дал път на развитие и го е издигнал в партията си. Поиска оставката му, но той не я подаде. Времето ще покаже дали ще посърне, или не, митът за могъщия Ахмед Доган в ДПС. Особено, ако крилото, което го подкрепя, се яви на изборите самостоятелно, това ще бъде лакмусът доколко още е жива каузата в сърцата на хората. На този етап те обикалят смесените региони и постват снимки във Фейсбук от срещите си с хората. Това е тънък намек, че традиционните избиратели на партията са на тяхна страна. С това те казват: „Не ни подценявайте.“ По-дълбокият смисъл на посланието е, че те си играят на криеница зад етническата карта. Но факт е, че голямото ДПС вече е разцепено. Кризата в ДПС вкара качествено нова криза в българския политически живот.
Ако Движението иска да се докаже като защитник на либерално-демократичните ценности, етническата толерантност и „заедността“, партията трябва да изживее и този конфликт, да извърви трънливия път на страданието, за да дойде просветлението. Така те ще излязат с по-изстрадан опит от тази вътрешна криза.
България има нужда от опитни и разумни политици с демократично мислене, които да покажат на Европейския съюз, че религиозните и етническите малцинства не трябва да пораждат безпокойство, а трябва да се оценяват като фактор за стабилност и като гарант за вътрешна и външна сигурност.
Б. ред. - Мехмед Юмер е журналист и външнополитически анализатор. Издател е на сайта obzornews.bg. Статията му е написана специално за OFFNews. Други статии от Мехмед Юмер можете да прочетете тук.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
510
1
15.08 2024 в 13:04
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
САЩ повдигнаха обвинение на индийски милиардер за подкупи на стойност 265 млн. долара