18 сантиметра!

Толкова е висок купът с учебници, учебни тетрадки (в комплект с учебника, но се купуват отделно), помагала, сборници със задачи или упражнения на 8-годишната ми дъщеря Миша - ученичка в трети клас в централно и относително престижно районно варненско училище.

Височината се разпределя между общо 37 броя отделни единици, от които само десет са под формата на класическите, тип А5 малки тетрадки от по 40 или 60 листа, според предпочитанията на учителите.

Общото им тегло надвишава теглото на моята раница, когато нося в нея и лаптопа си – произведен в Япония, с алуминиев капак, почти три кила и приблизително на годините ѝ.

Миша е около 130 см и няма 30 кг. По всички правила теглото на училищната ѝ раница с все хартия, химикали, шишето с вода и пр. би следвало да тежи не повече от 8-10% от нея. На практика е два пъти повече (дори ако случайно реша да я оставя гладна и жадна). И то не само, защото учебниците ѝ са направени от гланцирана офсетова хартия с тегло около 70 г/кв.м и корици от плътен гланциран картон с лаково покритие и грамаж поне 180 г/кв.м А и защото трябва да носи впечатляващо много неща.

В престижното централно варненско училище от тази учебна година използват голямата гордост на образователното министерство – „Дигитална раница“, хем с цел дигитализация, хем с цел олекотяване на ученическите раници и превенция на заболяванията на опорно-двигателния апарат на децата. Звучи красиво, но истината е, че олекотяване на раниците, подобно на олекотяване на учебния материал за учениците (може би с изключение на по няколко реда тук и там), няма.

В удивителен синхрон и с леки вариации отговорът на въпроса защо да разхождаме учебници всеки ден - от учителката ѝ, РУО на МОН и пресцентъра на ведомството гласеше: "Преценка на преподавателя е дали да се носят хартиени учебници или не".

Миша е сред децата, които волно или неволно сами "олекотяват" раниците си, забравяйки домашни, учебници или помагала вкъщи. Затова и броят на забележките ѝ за "без помагало" е правопропорционален на ищаха ѝ да носи по-лека раница.

За вече общо 11 години в капана на българското средно образование нито едно от трите ми деца не попадна на преподавател, който да прецени, че с цел превенция на здравето и при наличие на дигитален учебник или ресурс, някак си може да си спестим физическото му разхождане.

Хартията у нас е вечна! Както и Янка Такева като синдикален лидер още от моите гимназиални години.

Изненадващо за мен самата, учебникарският куп на най-голямата ми дъщеря се оказа само 19 см. Най-тънкият ѝ учебник (част от комплект от три от модула ѝ по физика) е 74 страници без кориците, струва 15 лв. втора ръка. Тя обаче предпочита този на студентите от Физическия факултет на СУ – дигитално сканиран, библиографска рядкост, над 600 страници в две части и неколкократно по-евтин в съпоставка с броя страници на този по експериментална физика за 11. клас.

Почти 22 см е висок купът с учебници и тетрадки на средната ми дъщеря Виктория, която тази година е в сакралния за българската образователна система 7-и клас. Последните 4 см от купа включват 14 помагала, учебни тетрадки и сборници „по преценка на учителя“ с обща сума за доплащане от 130 лв. Да съм честна – с няколко лева по-евтино от 6-ия клас. Тогава през първият учебен срок, в ден петък, ѝ се налагаше да носи 17 помагала и учебници по шест предмета. Отделно бяха обикновените тетрадки към тях. Първата ѝ реакция беше: "Може ли да се гръмна?".

Многото допълнителни помагала и натоварване обаче така и не се отразиха на мотивацията за учене на класа. Малко преди края на учебната 2022/23 г. на специална родителска среща със слайдове ни беше демонстрирано как успехът на децата... пада. Нищо, че за да успее да се вмести в изискванията за многото домашни, а понякога и проекти, Виктория често пишеше и след полунощ. Налага ѝ се и понастоящем. Все пак е 7-и клас, нали? Еманацията на учителските амбиции. Как така няма да товарим децата до припадък?

Всяка от последните 11 учебни години, които наблюдавам като родител, започва с "уж" повече е-образование, неясен или променен план на учебните програми и "черешката на тортата" – промени в изпитите или обещания за такива (включително и последните от 4 декември). Всичко това често на фона на осигуреното от държавата увеличение на учителските заплати и обратно пропорционално на функционалната грамотност на 15-годишните български ученици според поредните доклади на PISA – най-мащабното и подробно стандартизирано изследване в света на образователната система.

15 години е възрастта, на която повечето ученици по света са в края на задължителното си училищно образование, затова PISA oценява доколко те са подготвени да се справят с живота.

Най-малко проявяващи уважение към другите, най-нетолератни към мигрантите, не особено любопитни, запознати с глобалните проблеми или ефективни в предложенията за решаването им... Така изглежда малка част от профила на българските ученици според досегашните доклади на PISA.

Следващият такъв ще бъде оповестен днес – 5 декември (заради COVID се забави с една година). Изследването включва четене, математика и природни науки, но акцентът е върху математиката (учебният предмет в НВО и матури с най-ниски резултати у нас). Има и допълнителни модули, свързани с финансовата грамотност и креативното мислене.

През 2018 г., когато основният фокус е бил четивната грамотност, резултатът за българските ученици e 420 точки, под средното ниво от 487 точки за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Изследването тогава сочи 47% функционално неграмотни българчета, през 2010 г. са били 40%.

Илюстрация от прекалено многото допълнителни помагала, стоварени на гърба на българските ученици „по преценка на учителя“, но вероятно и от твърде много учебен материал с усложнен академичен език, неподходящ за различните ученически възрасти.

За влошени резултати се говори и в доклад, публикуван в навечерието на настоящата учебна година от УНИЦЕФ. Данните в доклада на детския фонд на ООН сочат, че резултатите от последното Национално външно оценяване показват влошаване, което задълбочава допълнително образователната бедност. Почти всеки втори ученик (младеж) у нас не притежава основни умения по четене и математика, както и дигитални умения. Увеличава се, за сметка на това, агресията в училище.

Иначе, функционалната неграмотност се свързва от изследователите с липса на трайни и практични знания, на критично мислене, на слаба медийна грамотност, склонност към конспиративни теории и дезинформация, ниска финансова култура и т.н.

Ниските резултати от PISA означават още и ниска степен на задържане и привличане на таланти. Според доклад на Institute for Management Development България по този показател трайно седи около 60-ото място. Съседните ни държави са с 10-15 позиции пред нас, водещите места в класациите са за т.нар. Запад.

Само за пример. Във Финландия, където живее едната ми сестра, нещата са коренно различни - няма допълнителни помагала или сборници, а образованието е безплатно наистина. Финландия все още е позната като лидер в средното образование.

Идентична е ситуацията в Германия, както и във Франция. Допълнителни занятия има само в случай, че искате да се усъвършенствате извън класните стаи, разказва Анета, която живее и преподава там.

Бърз преглед на постове, мнения и съчинения в българския интернет показва, че кой е пълният член е най-малкият проблем. Пунктуация, Й в края на думата, потъмняване на гласни, смятане на проценти – като 9 на сто ДДС в сметка например, изчисляване на пропорция или колко да е наклонът на покрива при ремонт (илюстрация за какво може да ви послужи формулата за синус и косинус) затрудняват осезаемо не само учениците. Думи като функция и сложна лихва вероятно обливат в студена пот половината народонаселение.

И това в държавата, в която „науката е слънце“.

В същото време, гледайки на 11-те си години като родител в българската образователна система (и икономист по образование), не мога да не се възхитя на бизнес модела с допълнителните учебни помагала, сборници, N на брой допълнителни тетрадки, разяснителни книжки, работни листи и др.

Представете си вероятно поне 700 хил. деца - извадила съм онези, които покрай крайната бедност не могат да си купят допълнителните учебни финтифлюшки, сметнете средно поне около 60-70 лв. – често и повече, и ще получите гарантиран икономически и подсигурен държавно пазар с цифри с не малко нули. При това голяма част от помагалата не се ползват 100% не само заради натрупаната умора с напредването на учебната година.

Чудесна картина на изкривяване на реалните данни на пазара. В тези числа не влизат частните школи и уроци, които трябва да докомпенсират недоучването в клас и функционалната неграмотност на българското средно образование като цяло.

Но пък учениците в 9-и клас вече ще имат още едно тестване или поне в училищата, които участват в PISA, a МОН ще подкрепя допълнително само тези от тях, които ще участват в теста през 2025 г. "Не може да бъде променено нещо изведнъж, което години наред работи в образователната система", каза образователният министър Галин Цоков.

Доколко обаче работи българското образование в тази форма и с тази натовареност? Вероятно толкова, колкото отговорът на един от популярните ученически вицове: „Летят две камили – едната рижа, другата наляво. Колко тежи килограм асфалт, ако таралежът е на пет години?“