Какво се случва в Южна Африка?

През последните няколко дни светът насочи очи към Южна Африка и най-вече към Йоханесбург, където бяха извършени множество нападения срещу чужденци или хора, родени в Южна Африка, чиито родители са били имигранти, опожарявания на техните магазини и разрушаване на собствеността им. До момента минимум десет души са убити, стотици са ранени, а щетите върху бизнесите, които са унищожени тепърва ще бъдат изчислявани.

Тази ескалация на напрежението за много медии изглежда като изненадващ конфликт, но подобни проблеми тлеят от години под повърхността на южноафриканското общество. Нужно е само да припомним убийството на 21 сомалийци през 2006 г., ксенофобските бунтове през 2008 г., когато бяха убити 60 човека, убийствата на 14 чужденци през 2017 г. На практика няма година, в която в Южна Африка да не са извършвани множество атаки, в които са атакувани здравето, живота и собствеността единствено и само на чужденци, основно от Нигерия, Замбия, Сомалия и Малави, но не липсват атаки и срещу собственици на магазини от Пакистан, Бангладеш и Гана, както и срещу граждани на самата Южна Африка, които обаче имат различен от местния етнически произход.

Именно това постоянно напрежение мотивира външния министър на Нигерия Джефри Ониама да излезе с официална позиция, завършваща с категоричното

“Enough is enough”

Ако има нещо положително, което може да се изтъкне в контекста на напрежението в една от най-богатите африкански страни, то е по-сериозното внимание на световните медии. Африка ще има все по-голямо политическо и икономическо влияние в бъдеще и познаването на отделните райони, историята, проблемите, конфликтите, успешните и неуспешните примери ще бъде от полза за всички, включително и за западния свят, който често, в моменти на арогантно умопомрачение от военна и финансова преднина пред останалия свят, не се съобразява с миналото на африканските народи и отношенията помежду им, което води до необмислени намеси, илюзорни политически действия и допълнително дестабилизиране на целия континент. Континент, който има нужда точно от стабилност, за да разкрие и развие потенциала, с който разполага.

Какво и защо се случва в Южна Африка?

Основният въпрос, който се задава, е дали атаките и нападенията срещу мигранти са ксенофобски или икономически мотивирани. Истината е, че и двете твърдения са верни и се подсилват взаимно. Голяма част от африканските държави изживяват период на осезаемо икономическо развитие спрямо базата, на която стъпват. 15 от 30-те най-бързо развиващи се икономики за 2018 година са държави в Африка. Средният растеж на БВП на континента за миналата година е 3,6%, а в Южна Африка растежът е едва около 0,7%, което отрежда на страната място сред най-слабо представителите се африкански държави. Негативна тенденция за слаб растеж, от която страна не успява да излезе вече 7 години.

Слабият растеж, комбиниран с изключително високата безработица от 29% (най-високата в страната, откакто е измервана), поставя Южна Африка в Топ 3 на държавите на континента по този негативен показател. Той и все по-засилващите се във времето ксенофобски нагласи срещу чужденците гарантират бруталните инциденти, на които ставаме свидетели. Въпреки реакцията на полицията и бурно изразения протест на много африкански лидери, подкрепени от улични протести срещу нападенията над техни сънародници в много държави на континента, подобни атаки срещу чернокожи чужденци в Южна Африка ще продължават да избухват през известно време, тъй като, подобно на почти всяка друга държава в света при лоша или влошаваща се икономическа ситуация, отделни социални групи, които се чувстват застрашени от изключване от пазара на труда, обръщат гнева си към имигрантите в страната. Обвиняват ги, че крадат работните места на местните и се превръщат в допълнителни конкуренти за и без това ограничените възможности за работа и професионално развитие.

Ограничени инциденти или тенденция с бъдеще?

Вълните от нападения срещу чужденци от други африкански страни в големите южноафрикански градски центрове ще се влияят основно от икономическите успехи или провали на правителството, както и от способността му да гарантира сигурност на чуждестранните работници и инвеститори, бидейки поставено под огромен натиск от политическите лидери на почти всички останали африкански държави - много от които вече бойкотираха различни събития и инициативи, свързани с Южна Африка в знак на протест срещу случващото се в една от най-влиятелните страни на континента.

Президентът на Южноафриканската република Сирил Рамафоса

Събитията в Южна Африка ще подложат на допълнителен натиск управляващата партия Африкански национален конгрес и президента на Южноафриканската република Сирил Рамафоса, които продължават да губят обществено доверие, неуспявайки напълно да се отърсят от тежкото наследство на президента Джейкъб Зума, който управлява страната в продължение на близо 10 години до февруари 2019 г., и чието управление беше изпълнено с десетки обвинения в корупция, скандали и икономически проблеми.

Следете новините ни в GoogleNews