Какъв е спорът между Руската и Украинската църква и кой е прав в него

Зам.-деканът на Богословския факултет доц. Светослав Риболов гостува в студиото на OFFNews.

Освен темата за огромната разлика межди истинското православие и идеологията "Руский мир", която вече разказахме тук, в разговора стана дума и за един друг проблем, който често се споменава в медиите, но почти никога не се обяснява какъв е генезисът на проблема. А именно какъв е спорът между Руската и Украинската църква и защо Московската патриаршия все още е окупирала много от храмовете в Украйна.

Извадихме някои акценти от разговора ни по този въпрос.

Цялото интервю можете да видите тук:

Почти половината енории на Руската църква се намират в Украйна. Руската църква до голяма степен разчита на вярващите украинци.

Със загубата на Украйна и предоставянето на автокефалия на църквата в Украйна през 2019 г., Русия губи огромен финансов и огромен човешки ресурс. В съветската епоха 2/3 от епископата на Руската църква всъщност са украинци. Това е куриозно, но не е изненадващо. След съветския терор с първата му фаза при Ленин и втората при Сталин, практически Руската църква е разбита. От 54 000 енории, остават да функционират едва около 3000-3300. Ликвидирани са свещениците, дяконите, обслужващия персонал. Самият синод на Руската православна църква не може да функционира, защото няма ясен състав. Митрополитите им служат като обикновени свещеници в най-обикновени енории. Руската църква е направо разбита от революцията и терора след нея.

Но какво се случва след поделянето на Полша между Германия и Съветския съюз?

Изведнъж на съветска територия попадат още 3500 православни енории, които са били на територията на Полша. Тези земи сега са не територията на Украйна и Беларус. Така Съветския съюз се сдобива освен със своите 3300 енории, с още 3500 нови енории. По тази причина броят на православните в СССР се увеличава драстично в 1940 г. Това ще окаже особено влияние на Руската църква в последващия етап след войната, когато Сталин я търси като съюзник в идеологическата си война срещу Запада. И съответно тези монаси и свещеници ще се включчат в йерархията на Руската църква. Това обяснява защо толкова голям брой украинци съставляват клира на Руската църква в периода между 1950-1988 г. 

Как се формира украинската църква?

Историята на Украйна е дълга, сложна и заплетена. Църквата с център Киев е дело на византийска мисия по времето на император Василий II Българоубиец, който става покровител на княжеското семейство, което приема христянството в Киев. Киевската митрополия става 90-ата митрополия на Вселенската патриаршия и функционира като такава много дълго време - практически до втората половина на XVIII век. 

Княз Владимир, който през 988 г према християнството - руснак или украинец е бил?

Той със сигурност той се е казвал Валдемар и е бил немец.

С думата "рос"  по това време наричат военната аристокрация на варягите, скандинавските племена, които идват от Швеция и създават държава, която се чуди около кога да гравитира и постепенно се ориентира към Византия. Днешната руска държава е по-скоро последствие от развитието на княжеството в Москва и неслучайно на печатите на Петър Първи пише Московия, а не Русия. 

Защо църковният център се премества от Киев към Москва?

Защото тогава Московското княжество воюва с Полско-Литовската държава, а Киев е на границата. Има едно писмо на Вселенския патриарх от 1763 г., с което предоставя правото на Московския патриарх той да ръкополага Киевският митрополит, тъй като поради военния конфликт Вселенският патриарх няма възможност той да ръкоположи новия митрополит на Киев. 

Оттогава Русия смята цяла Украйна за своя канонична територия.

В православието обаче единствената църква, която има не само правото, но и задължението да решава канонични спорове е

Вселенската патриаршия.

И още след Първата Световна война украински свещеници внясят такава жалба за арбитражно дело, но тогава нещата не се случват.

През 90-те години Украйна отново внася жалба за такова арбитражно дело за пореден път. Вселенската патриаршия бавеше решаването му, но в крайна сметка делото беше решено в полза на украинците и те получиха през 2019 г. томос за автокефалия на базата на това, че те все пак са си били отделна митрополия към Вселенската патриаршия и съответно Църквата на Украйна е продължител на оная митрополия, а не на Руската църква. Така че изобщо не се искаше становището на Руската църква по този въпрос. Тя се опита всячески да спре този процес, именно заради огромните ресурси, които имаше в Украйна.

Руската църква прие това изключително остро и прекрати общение, низвергна Вселенската патриаршия и нейния клир. Да прекратиш общение със Вселенската патриаршия, която има централна роля в Православието и задължението да арбитрира споровете в поместните църкви, е тежка канонична диагноза. Това се случва на Руската църква не за пръв път - тя започва съществуването си с тежка десетгодишна схизма в едни ранни средновековни времена. И това продължава през цялата история. През 19 век, макар руската държава да го играе защитник на християните в Османската империя, тя по всякакъв начин се опитва да подрива авторитета на Вселенската патриаршия. Защо? Защото още тогава Руската църква смята, че тя трябва да е вселенска патриаршия и тази работа с Константиновол е твърде старомодна.  

Абонирайте се за канала на OFFNews в YouTube за още такива видеа!

Следете новините ни в GoogleNews