Изборите пред Русия са като пред болшевиките в началото на ХХ век

Саморазрушаването на системата

За голямо разочарование на Владимир Владимирович (Путин бел. ред.) се оказва, че него са го лъгали всички в онзи момент, когато са му поднасяли информация за условията за нахлуване в Украйна. Когато са му разказвали, че украинското общество ще го посрещне с хляб и сол, с песни и танци; че вложените скришно десетки милиони долари за подкупване на украинския истаблишмент и за създаването на структури за поддръжка на Русия са дали впечатляващи резултати. Всичко това се оказва лъжа. Не по-малка лъжа за Путин се оказват и резултатите от вложените във въоръжените сили колосални средства.

Спекулациите по повод здравословното състояние на Сергей Шойгу имат единствената цел да отложат тежкия и драматичен разговор с Путин. Слуховете за арести на генерали, „генщабисти” не са верни. Има задържани офицери от Главното управление на ГЩ (разузнавателното - бел. пр). Това обаче е само началото. По указания лично на Путин всичко е отложено за „след завършването на специалната операция”. Проблемът е, че никой не знае кога ще завърши тя. Във „вялотекущ” режим, докато стигнем до ръзвръзката, може да отнеме доста време. Всъщност „вялотекущата“ фаза може да се окаже достатъчно време за разбор и за изясяване на „заслугите” на всеки. За „разкриване и наказване на невиновните и за награждаване на непричастните”, както става обикновено.

Всичко това поражда много сериозно напрежение в силовите структури. Никой точно не знае чии глави ще литнат, по какви критерии ще летят, но най-страшното е, че тези генерали и офицери виждат как този път, в Украйна, късметът е напуснал Путин. А досега дяволски му вървеше. И сред обкръжението му към него лично имаше „полурелигиозно” или „напълно религиозно” отношение.

Затова се усилват търсенията на други стратегии, не свързани с Путин. Тези стратегии не са много. Що се отнася до деловата бизнес част на обкръжението на Путин, не на силовото обкръжение, по отношение на идеите „да се евакуираме” на Запад се оказва, че Западът повече не е майка, а мащеха. И след заявлението на Джак Съливан (съветник по националната сигурност на президента на САЩ – бел. пр.), че активите на руските олигарси ще бъдат конфискувани, именно това е формулировката - конфискувани, внезапно възниква пълна пустота и хаос в главите на олигарсите.

Избор като пред болшевиките в началото на ХХ век

Черешката на тортата е динамичното обсъждане на възможното развитие оттук напред. Доминират най-общо две концепции за бъдещата икономическа политика. И както е типично за критични моменти, тези концепции са пределно прости и напомнят избора, пред който се оказаха болшевиките в началото на ХХ век.

Има привърженици на т.нар. мобилизационна икономика и те твърдо настояват за национализация на всички крупни корпорации. И има привърженици на идеята, която условно може да бъде наречена „Нова икономическа политика” по примера на обявената от Ленин през 1923 г., но грубо отменена от Сталин през 1927-29 г. стратегия за преодоляване на разрухата в СССР след гражданската война.

Засега Путин клони към втората концепция. Проблемът е че привържениците на първата са преди всичко сред силовите структури: „Защо трябва да мислим за „тази плесен” – олигарсите, да се вълнуваме за техните доходи? Те мислеха ли досега за Родината? Какво изобщо дадоха те на Родината?”.

На въпроса към привръжениците на национализацията: „А вие ще можете ли да управлявате икономиката поне както болшевиките? Болшевиките управляваха мизерно, но поне изградиха някаква система с огън и кръв“, унилият отговор е: "Не, няма да можем". Тоест нещата вероятно ще се ограничат в „отрязване” на по-лакомите късове от икономиката в полза на Родината.

Като цяло, обстановката е много обезпокоителна. Острото чувство на тревожност преобладава сред истаблишмента. Той осъзнава, че нещата вървят „на кестерме”, че развръзката е неизбежна. Те не знаят каква ще бъде развръзката. Но за тях лично най-вероятно ще бъде печална.

Това засега не води до изкристализирането на някакви фракции сред елита. Има настроения, проявява се откъслечна полемика на отделни фактори. Но липсват обединяващи личности и стратегии. Още повече, че елитът се държи опортюнистически. Това е класическата руска позиция: може би всичко ще се разреши по някакъв начин от само себе си.

Сегашната обстановка е такава, че този път няма да имат възможност да изплуват, както в много други подобни случаи в миналото. И това е защото след като руските войски се оттеглиха от Киевска област, се разкриха някои неща, които повече не позволяват кълбото да се намотае обратно.

Ожесточението в бойните действия ще нараства, ще нараства и ескалацията, в това число и заплахата от използване на оръжие за масово поразяване. И то не само на ядрено. От страна на руското командване и от страна на самопровъзгласилите се в Украйна републики постоянно се говори за възможни провокации от страна на украинските въоръжени сили с използването на химически бойни отровни вещества.

Вероятността от вътрешна завера в „бункера или около него”.

Напълно логичен въпрос: Може ли всичко да се реши с чужди ръце и без наше участие?

Никаква заплаха от заговор в момента не съществува, но тя може да стане „не нулева” в момента, когато започне радикалната чистка на силовите структури. И то не просто чистка, а чистка с неизбежната дилема: „Къде да се подслоним и кого да подкрепим - "Дзержински” (евфемизъм за Федералната служба за безопасност – бел.пр.) или „Жуков” (Главното управление на ГЩ, то и разузнавателно – бел. пр.)?", когато стане ясно, че залогът не е просто да те лишат от звание или длъжност, не дори да те изолират под домашен арест, а от него зависи и физическото оцеляване.

Това няма да възникне непосредствено сега. И не може да се прогнозира в каква точно форма ще се изрази този неизбежен процес. Още повече личностите, които ще бъдат засегнати от събитията, категорично си нямат доверие един на друг. Ако трима се съберат в момента, може да бъдем сигурни, че и тримата ще напишат доноси срещу останалите двама. Но когато балансът между рисковете и съзнанието, че повече няма какво да се губи, се промени, ще се създаде почва за доверие и възможно единодействие.

Преход от „Путин и путинизма към нещо друго”

С висока доза увереност може да предположим, че първоначално ще бъде установен модел на „колективна” форма на управление – Държавен съвет, който ще дойде като смяна на Путин. При формално жив Путин. Жив, но не в състояние да изпълнява своите конституционни задължения като президент.

Има достатъчно големи шансове формирането на Държавния съвет да бъде факт най-късно през есента. Държавният съвет ще представлява съчетание на представители на силовите служби, те по разбираеми причини ще свирят първа цигулка, плюс прагматици от сегашното правителство. Прагматици-технократи, които, разбира се, не са никакви либерали или, опази Боже, демократи. Но без тях е невъзможно да бъде управлявана икономиката.

При цялата досегашна критика към провежданата в момента икономическа политика, трябва откровено да се признае, че министърът на финансите Силуанов, че гуверньорът на Националната банка Набиулина и ред други актуални министри, действат достатъчно ефективно. Като спасяват остатъците от руската икономика.

А след това ще започне достатъчно интересен процес. Путин е този гръбнак, около който е изградена цялата сегашна система. Персоналният путинистки режим. Ако Путин започне да губи сили, ако в един момент се окаже, че изчезва, режимът ще започва да се разпада. И никакво колективно ръководство не може да го съхрани. Още повече, че в колективното ръководство ще се проявят много силни конфликти.

В един момент конфликтите ще докажат необходимостта да се премине от „путинизъм”, не към „путинизъм без Путин”, а от „путинизъм към нещо ново”. И ще се наложи да се връщаме, ако трябва и с пълзене, в това число и на колене, в този свят, от който, докато трае войната нас ни изхвърлиха. Тогава ще се появи необходимостта да се мобилизира общественото мнение.

Общественото мнение винаги се мобилизира чрез публичните интелектуалци. Това могат да бъдат личности от най-различен характер. И такива, които в момента се намират извън пределите на Русия. И такива, които остават тук и са способни да преживеят. А тук ще бъде много трудно. Най-трудното е все още пред нас. За тези които заемат проактивна позиция. Но именно заради това ще бъдат положени усилия такива личности да бъдат включени в процеса.

Във всички случаи трансформацията ще започне не като транформация в демократично направление. Тя може да приеме подобна насоченост ако в делото се включат публични интелектуалци. Представители на онази част на обществото, което се бори да не се повторят грешктите от началото на 90-ти години на миналия век.

Множество шокиращи разкрития

Без някои радикални институционални промени, ние сме обречени да повторим това, което преживяваме в момента. Такива промени са не само залог за демокрацията, а по-скоро залог за здравото и прагматично развитие на Русия.
Като имаме предвид процесите по демаскирането на ЩАЗИ, нас ни очакват множество шокиращи разкрития. Свързани с ролята и на някои обществени лидери на днешна Русия. Но ако не постигнем и отстоим пълна обществена гласност по тези въпроси, отново ще формираме вътрешни рискове за нашето развитие.

Новото правителство, независимо как ще се налича, ще бъде заето на първо място с възстановяването на икономиката. Сили за имперски амбиции, за водене на хибридни войни, за различни попълзновения спрямо съседите, просто няма да му останат.

Западът затова въвежда такива твърди и всеобхватни санкции, които още предстои да ожесточава. За да подкопава руската икономика. Така, че за което и да било правителство, единствената алтернатива да бъде строго и само възстановяването на икономиката. И върху което възстановяване изцяло да се фокусира. За формирането и за следването на траектория на дългосрочно устойчиво развитие.

Тази задача е напълно решима. И то по-бързо, отколкото изглежда. Следователно, такива цели като строителството на демокрация в Русия, изглеждат на този фон като изтеглени в един по-далечен хоризонт.

Вярата в демокрацията остава и ще има условия за борба бъдещата Русия да бъде свободна. По-важно преминаването от диктатурата към някакъв колективен орган с ясни правила в играта. За да няма повече „беспредел” (беззаконие). Преход, но с контролиране на процеса. И главното – за да няма повече война.

Визиите за бъдещето на Русия са базирани на интервюто на Валерий Соловей с Аркадий Янковский:

Следете новините ни в GoogleNews