Избори №5 за по-малко от 4 г. в Израел: кой може да обърне вота и да даде шанс за правителство

Александра Маркарян Последна промяна на 01 ноември 2022 в 07:00 1395 0

Израелски войник гласува предсрочно в армейска база край израелския кибуц Керем Шалом, близо до границата с Ивицата Газа, понеделник, 31 октомври 2022 г. На 1 ноември 2022 г. Израел ще проведе петите си парламентарни избори за по-малко от четири години.

Снимка БТА/АП

Израелски войник гласува предсрочно в армейска база край израелския кибуц Керем Шалом, близо до границата с Ивицата Газа, понеделник, 31 октомври 2022 г. На 1 ноември 2022 г. Израел ще проведе петите си парламентарни избори за по-малко от четири години.

Днес израеците отиват на парламентарни избори за пети път през последните три години и половина.

На 1 ноември имащите право на глас 6 799 804 души ще определят състава на 25-ия Кнесет на Израел. За вота им се борят не две, пет или десет, а 40 партии. Но линията на разлома е една: „за“ или „против“ връщането на власт на най-дълго управлявалия Израел министър-председател (12 години) Бенямин Нетаняху, сега обвиняем за корупция.

Лагерите са два: „Само Биби“ и „Всеки (друг), но не и Биби“ – описва ситуацията Jerusalem Post. „Биби“ местните хора наричат лидера на „Ликуд“ Нетаняху.

Социолозите дават именно на него най-големия шанс за мнозинство, макар и крехко, в 120-членния Кнесет и, съответно, за съставяне на правителство.

Десните и религиозни партии в блока на Нетаняху, ръководен от „Ликуд“, включват крайнодясната религиозна ционистка партия (Religious Zionism), оглавявана от Безалел Смотрих, и двете партии на ултраортодоксални евреи (хареди) - “Обединен юдаизъм Тора” (United Torah Judaism) и “Шас” (Shas).

Блокът срещу Нетаняху е съставен от партията "Йеш Атид" (Yesh Atid) - "Има бъдеще" - на министър-председателя Яир Лапид, “Партия на националното единство” (National Unity Party) на министъра на отбраната Бени Ганц, "Израел Бейтену" (Yisrael Beitenu) - „Израел – наш дом“ на министъра на финансите Авигдор Либерман, двете леви партии "Мерец" (Meretz) и "Труд" (Labor Party) и "Обединена арабска листа" (Ra'am) на Мансур Абас.

Социолозите, цитирани от Jerusalem Post, прогнозират 59 или 60 места в Кнесета за блока на Нетаняху, с едно или две под необходимите за мнозинство. Те дават 56 или 57 места за противниковия лагер. Останалите четири места вероятно ще отидат при арабската партия Hadash-Ta'al, пише JPost.

Прагът за влизане в парламента е 3,25% вот и той осигурява 4 места в Кнесета.

Арабски партии

Две арабски партии се борят да преминат този праг. Очаква се те да спечелят осем места в 120-членния парламент при 15 места през 2020 г., сочат социологическите проучвания. Но ако някоя от тях не успее, това ще е добра новина за Нетаняху. Ще даде шанс на блока му за крехко мнозинство в Кнесета.

“Обединената арабска листа” беше част от отиващото си правителство – първата арабска партия в правителство на Израел. Очаква се тя да спечели 4 места. Позицията на "Хадаш-Таал" е по-несигурна и съдбата на листата ѝ може да зависи от избирателната активност на израелските араби, която традиционно е по-ниска от тази на еврейските избиратели. (Трета арабска партия, по-радикалната "Балад", се отдели от "Хадаш-Таал" в началото на кампанията и е доста под прага.)

Участието на избирателите в последните избори в арабското общество достигна исторически минимум от едва 46,5%, което представлява спад от 20% в рамките на една година. Година по-рано избирателната му активност беше 65%.

Това едва ли е изненадващо – хората са уморени от безкрайния цикъл на избори, следвани от политическа безизходица, коментира Jerusalem Post.

“Най-доброто, на което блокът срещу Нетаняху може да се надява, е да блокира връщането му на власт, докато Яир Лапид остава служебен министър-председател“, допълва изданието.

Кой е Яир Лапид

Лапид е бивш журналист, син на известен журналист и политик, който през 1948 г. имигрира от днешна Сърбия в новосъздадената държава Израел. Влиза в политиката през 2012 г. със създаването на партията "Йеш Атид". Като част от коалиционното споразумение с "Ямина", Лапид трябваше да се редува като министър-председател с лидера на "Ямина" Нафтали Бенет, като вторият изпълняваше длъжността 2 години, последван от първия в продължение на 2 години. След като коалицията се разпадна през юни 2022 г., Бенет подаде оставка и Лапид стана министър-председател в очакване на резултатите от вота през ноември 2022 г.

Според JPost лявоцентристкият блок няма път към съставяне на правителство без подкрепата на „Хадаш-Таал“. Лапид се въздържа да изключи публично вариант за правителство с тяхна подкрепа, но Бени Ганц - другата силна фигура в блока - обеща това да не се случи. „Партията на националното единство“ няма да се присъедини към такова правителство, дори ако то бъде съставено от Яир Лапид“ - ясно заяви министърът на отбраната Ганц.

И Лапид, и Ганц са възприемани като възможния бъдещ министър-председател.

Кой е Бени Ганц

Бени Ганц е генерал в оставка, министър на отбраната (2021 г.), зам. министър-председател (2021 г.), бивш зам. министър-председател (2020-2021 г.) и бивш началник на Генералния щаб на израелската армия (2011-2015 г.). Оглавяваната от него "Партия на националното единство", която спечели 14 места в Кнесета през 2021 г., включва дясноцентристката партия "Синьо и бяло" на Ганц (8 места в Кнесета) и крайнодясната "Нова надежда", ръководена от дългогодишния висш служител в партията на Нетаняху "Ликуд" и съперник на Нетаняху Гидеон Саар. "Синьо и бяло" беше ключов партньор в коалиционното правителство на Нетаняху от април 2020 г. до юни 2021 г. Ганц беше зам. министър-председател и министър на отбраната.

През май 2020 г. Ганц се присъединява към коалиционното правителство, ръководено от Нетаняху. Предвиждаше се двамата да се сменят на ротационен принцип като министър-председатели, като Нетаняху служи 18 месеца, а Ганц - като министър на отбраната и заместник министър-председател, след което щеше да се смени за още 18 месеца. Коалицията се разпадна, преди Ганц да стане министър-председател.

По време на кампанията за 2020 г. Ганц заяви, че няма да участва в коалиционно правителство с включва араби и че ще работи само с "всеки, който е евреин и ционист". През 2021 г. партията му в крайна сметка се присъедини към коалиция, която включваше малка арабска партия - Обединена арабска листа (Ра'ам), за да отстрани Нетаняху.

Победител от предизборната кампания

Най-значимият резултат от предизборната кампания е рязкото нарастване на подкрепата за радикалния Итамар Бен-Гвир, ръководител на крайнодясната партия Otzma Yehudit („Еврейска сила“), и №2 две в листата на Религиозно-ционистката партия. Социолозите ѝ отреждат 14 места, което я прави третата по големина партия след „Ликуд“ и „Йеш Атид“.

Бен-Гвир – някога смятан за екстремист отвъд пределите на страната, ще може да поиска ключов министерски пост, ако Нетаняху получи мандат за съставяне на коалиция.

През 1995 г., няколко седмици преди убийството на министър-председателя Ицхак Рабин, той се появява по телевизията с емблемата на "Кадилак", открадната от колата на Рабин, и заявява: "Стигнахме до колата му и ще стигнем и до него".

Срещу Бен-Гвир са повдигани повече от 50 обвинения, най-вече за нарушаване на обществения ред, но повечето са отхвърлени от съда. Непрекъснатите съдебни битки го подтикват да стане адвокат.

С влизането си в политиката той започва да твърди, че е смекчил някои от по-крайните си възгледи. Например призова поддръжниците си да спрат да скандират "Смърт на арабите" и предложи "Смърт на терористите" като по-подходящо.

Вече се чуват гласове от Демократическата партия на САЩ, че евентуалното включване на Бен-Гвир в бъдещо правителство може да навреди на отношенията между Вашингтон и Израел.

Проблеми пред Израел

Повишението на цените, неспокойната ситуация по отношение на сигурността, споразумението за морската граница с Ливан, зависимостта на Лапид и Ганц от подкрепата на арабските партии – това бяха опорните теми за „Ликуд“ по време на кампанията. Но нито един от тези въпроси не е повлиял съществено върху социологическите нагласи – е видно от резултатите от проучванията.

Блокът „Анти Биби“ се съсредоточи върху предполагаеми опасности от „екстремисткото“ правителство на Нетаняху и Бен-Гвир и заплахата за израелската демокрация. В центъра на кампанията беше твърдението, че правителство на Нетаняху ще подкопае независимостта на съдебната система, което ще позволи обвиненията в корупция срещу Нетаняху да бъдат отменени.

Нетаняху е обвинен в измама и злоупотреба с доверие по три отделни дела за подкуп. Той отрича всички обвинения и твърди, че е жертва на лов на вещици, организиран от левицата, медиите, съдебната система и правоприлагащите органи с цел да го държат далеч от властта.

Ограничаването на правомощията на съдебната власт беше централна политическа платформа на лагера в подкрепа на Нетаняху по време на кампанията. В средата на октомври лидерът на Религиозно-ционистката партия Безалел Смотрих и неговият колега член на Кнесета Симха Ротман представиха плана на партията за реформиране на съдебната система "Право и справедливост".

Двамата изтъкнаха, че тя притежава прекомерна власт. Планът им включва редица мерки, които ще прехвърлят баланса на властта в ръцете на законодателната и изпълнителната власт. Това включва лишаване на Върховния съд от по-голямата част от правомощията му и предоставяне на Кнесета на правомощието да отменя решения на Върховния съд с мнозинство; съставът на Комитета за подбор на съдии да бъде променен и контролиран от министъра на правосъдието; правомощията на главния прокурор да бъдат поделени между три отделни лица и, което е критично, престъпленията измама и злоупотреба с доверие да бъдат отменени.

Религиозно-ционистката партия твърди, че реформите няма да се прилагат със задна дата за Нетаняху, а "Ликуд" - че това "няма да повлияе" на неговия процес. Но ако предполагаемите прегрешения на Нетаняху бъдат декриминализирани, е трудно да се види как процесът му би могъл да продължи.

Нетаняху обещава при мнозинство от 61 места в Кнесета да оглави стабилно правителство, което да управлява 4 години. Но дори и да е победител и да си осигури мнозинство с едно или две места, той със сигурност няма да бъде министър-председател на стабилно правителство, а ще бъде изправен пред ново предизвикателство – доминиращия си коалиционен партньор в лицето на Религиозно-ционистката партия, коментира Jpost и хвърля съмнение върху надеждите, че днешните избори най-накрая ще сложат край на хроничната политическа нестабилност в Израел.

Нестабилност, чиито нива Израелският институт за демокрация нарича "тревожни" и отбелязва, че страната се е превърнала в парламентарната демокрация с най-голямата честота на изборите.

Според Associated Press гласовете на палестинските граждани на Израел, които съставляват 1/5 от населението, могат да „обърнат“ вота. „Те – пише новинарската агенция – може да се окажат ключът към излизане от закостенялата политическа безизходица.“ Висока избирателна активност сред тях може да обърне вота в полза на противниците на Нетаняху, а ниска – да проправи пътя за завръщането му.

Дали това ще се случи, или страната ще се отправи към шести парламентарни избори в началото на 2023 година? Развръзката предстои.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови