ЕС и Съединените щати се договориха да се договорят

На 27 юли т.г. Урсула фон дер Лайен и Доналд Тръмп обявиха сключването на търговско споразумение. Двете страни не са се разбрали за името му, не са се разбрали за ясните му стойности, няма международен механизъм, който да налага наказания при нарушаването му, като неясни са и сроковете по него. Двете страни се разбраха и сега предстои всяка да обясни на собствената си публика за какво точно са се съгласили. Споразумението не е търговска сделка като НАФТА, а политическо съгласие за бъдещи икономически действия. В САЩ го наричат Споразумение за сътрудничество за взаимна, справедлива и балансирана търговия (Cooperation Agreement on Reciprocal, Fair and Balanced Trade), по комюнике на Белия дом, докато за ЕС то е по-скоро Рамково търговско споразумение, за публиката популярното название е Търговска сделка между ЕС и САЩ.

След като дори и името е неясно, то има много неща, които тепърва ще се уточняват. Ето какво знаем до момента.

От страна на ЕС преговаря комисарят по търговия и икономическа сигурност Марош Шефчович, а от страна на САЩ на масата са търговският представител Джеймисън Гриър и секретарят по търговия Хауърд Лутник. САЩ налагат 15% вносни мита на почти всички стоки, идващи от ЕС – автомобили, авточасти, хранителни продукти, изделия на лукса. ЕС няма да налага реципрочни вносни мита на съответните американски стоки. Европейските стомана, алуминий и мед остават засега на нива от 50% вносни мита. Допълнително, ЕС се задължава до края на 2029 г. да инвестира 600 млрд. долара в американската икономика, както и да закупи американски въглеводороди на стойност 750 млрд. долара в следващите 3 години (или до края на 2028 г., тези елементи се уточняват). Накрая, ЕС се задължава да увеличи стойността на покупките си на американско оръжие.

Важните уточнения – почти всички стоки са в списък, който се уточнява към момента. Лекарствата остават извън обхвата на сделката и вероятно няма да бъдат включени, за тях остават нулеви мита. Очаква се това да важи също за авиационните елементи, чиповете, химикалите, генеричните лекарства, някои земеделски стоки. Германия, в лицето на финансовия министър Ларс Клингбайл, се бори за определени количества алуминий и стомана, за които да не важи 50% мито. Брюксел е отказал да обсъжда промени в политиката си на забрана на храни и хранителни продукти – пилешко и хормонално третирано говеждо месо, ГМО обработен храни, млечни и захарни изделия от САЩ. Тук позицията на ЕС остава твърда.

Обещаните финансови инвестиции са доста разтегливи – ЕС е заявил, че ще ги направи в някакъв период, че заплахата е Тръмп да върне обратно тарифи от 30-50 или 800%, според настроението си. Отделно, ЕС може да опита да направи инвестиции в американски фирми на своя територия или в европейски фирми на американска. Дали това влиза в обхвата на споразумението, зависи от Търговският департамент на САЩ и Американския търговски представител, което е решение, подвластно на политическия климат. ЕС иска клауза, което да спира „моментално“ връщане на митата, ако американската администрация реши такова нещо. Обсъжда се и езикът на крайното споразумение, в което термините да не са толкова обвързващи. В началото на август трябва да има съвместно изявление, а изготвянето на юридическите документи би отнело от няколко седмици до няколко месеца. В зависимост от резултата, Европейската комисия може да потърси одобрение на крайния документ на ниво лидери на държави или дори от Европейския парламент, което може да отнеме още време.

И сега да стигнем до реалната икономика. За последните три години ЕС е закупил от САЩ горива (вкл. нефт, природен газ, въглища и ядрено гориво) на стойност 157.3 млрд. долара, около 74 млрд. през 2024 г. Дори и с рязкото покачване на търсенето на горива след началото на войната в Украйна, договорената с американската администрация сума е непосилна.

Немного по-различна е картината по отношение на сумите за инвестиции – общите външни инвестиции на ЕС се изчисляват на ок. 147 млрд. долара за 2022 г., 54 млрд. долара за 2023 г., показвайки значителен спад. Остава съмнително как ЕС ще изсипе между два и три годишни бюджета за инвестиции само в икономиката на САЩ. Засега е сигурно, че Европа ще продължи да закупува американско оръжие, дори пряко исканията на отделни страни, като Франция, търсещи независимост в тази сфера. Това е обусловено от превъоръжаването на ЕС, както и от безспорния факт, че повечето страни-членки са част от НАТО и ползват американски технически платформи. Тъжната реалност е, че към момента Европа няма капацитета да произвежда сама такова оборудване.

Остава отворен важният въпрос как ще се договорят предпазните клаузи по споразумението. Добре е да се отбележи, че дори настоящата администрация във Вашингтон да реши в бъдещ момент налагането на тежки мита, това едва ли ще се случи. Първо, защото сериозните мита удрят пряко и американските потребители, което вреди на самата администрация. И второ, стокооборотът между САЩ и ЕС е на стойност 2 трлн. долара за 2024 г., това са двете най-големи икономики в света. Една агресивна политика на високи мита би значела, че Вашингтон гони основния си клиент. Истина е, че обещаните суми са големи, но докато стигнем до реализацията им, Европа остава под американска закрила, с американски оръжия и осигурен източник на въглеводороди, което е важно, предвид международните рискове.

Безспорно евроскептиците ще обявят и разтръбят, как ЕС е навел глава и е бил подчинен от САЩ. Съвсем сигурно е, че подобни изказвания ще има и от другата страна на Атлантика, за това как Доналд Тръмп се е прибрал с лист празни обещания. Тази реторика обаче не променя факта, че финансови затруднения са възможни. Страни като Италия и Франция вече обявиха, че ще търсят компенсаторни механизми, вероятно чрез цялостния бюджет на ЕС, за да опазят свои приоритетни сектори. На другия полюс е Германия, която търси да избегне търговски войни с един от най-големите си клиенти и предпочита приспособяване към новите реалности, оставяйки някаква част от американския пазар отворена.

Проблемът за България е, че никой от политическите лидери, изглежда, няма идея, или интерес, дори да обясни какво се случва и как това ще засегне нашата страна. Едва ли трябва да питаме и каква е позицията ни във външен план: логиката на Бойко Борисов винаги е била да се снишим, да си мълчим, „шефовете“ ще решат. А още по-далеч сме от решения за икономическа реакция на последствията. Политическото лято дойде – някои са на „топло“ в следствения арест, други на топло по морето, пък българският бизнес и българските данъкоплатци ще пият една студена вода и ще чакат Годо. Те са свикнали.

Следете новините ни в GoogleNews