В медийното пространство се откроиха три основни версии за атаката с дронове срещу Кремъл:

- Дръзка атака на украинските въоръжени сили;

- Акция на противниците на режима на Путин вътре в Русия;

- Провокация на руските специални служби.

Ключ за достоверното интерпретиране на инцидента може да даде „патента“ на царската тайна полиция - “Охранката“ от периода на имперското величие на Русия: „Охранката“ е всемогъща и всепроникваща сила за защита на императорската власт защото съумява да играе еднакво ефективно и „лошото“ и „доброто ченге“. Тоест - при всяко развитие на обстановката разполага с лостове да контролира и да влияе, независимо за кои сили се очертава превес или побеждават.

Този похват най-релефно се илюстрира чрез натрапчивото публично присъствие на Валери Соловей (енигматична фигура на руската пропагандистка сцена, широко спекулиращ с достъпа си до инсайдърска информация от Кремъл и от „Кантората“ – вътрешно-ведомствен жаргон за въждесъщата Федерална служба за безопасност).

Тринадесет дни преди атаката с дронове срещу Кремъл, на 21-и април пред YouTube канала „Ищем вихода“ Валери Соловей внесе нови елементи в темата за „отхода на Путин от властта“ (транзита на властта в Кремъл), с която Солвей активно манипулира вече трета година:

„Миналата година Путин даде обещание на секретаря на Съвета за сигурност на Руската Федерация Николай Патрушев, че ще стартира процеса на преход на властта. Но през март т.г., след издадения ордер за арест от Международния съд в Хага е ясно, че Путин няма да предаде властта в други ръце доброволно. Това обаче не означава, че Патрушев се е отказал от тази идея.

Обсъждат се възможни сценарии, но никой не знае как конкретно ще се реализира това. Необходими са две предварителни условия:

Военна катастрофа или чувствително поражение, защото то легитимира пред обществото всякакви действия за търсене на отговорност.

Това може да бъде провал на фронта; овладяване от Украйна на рубежите от преди руското нахлуване, в това число до административните граници на Крим и дори настъпление в самия Крим.

Такова развитие би било възприето като не само военно, но и като военно-политическо поражение.

Подвариант на този сценарий е евентуалното овладяване от украински сили на районен център в приграничните с Украйна области (с „побиването“ на украинското знаме на сградата на районната администрация). Това се заснема и се показва на „целия свят“, а след няколко часа тези сили се оттеглят.

Към този сценарий се отнася и „появата на дронове над Кремъл“. Което е много вероятно. Технически това е лесно осъществимо.

Важни в случая са не военните цели. Досегашните удари на Украйна с дронове по обекти на територията на Русия, колкото и да са били чувствителни имат ограничено военно значение. Но поразяването на „символични цели“ би имало колосално вътрешнополитическо значение.

Това би означавало, че войната е предрешена окончателно в полза на Украйна.

В този случай не е важно как ще реагира обществото, даже не „сърдитите патриоти“, които атакуват Путин от крайни националистически позиции. А на първо място руският истеблишмент. Напълно справедливо от там ще заявят:„Путин, ти ни доведе до тази безизходност, и ние сме заставени да търсим решение, дори само за твоя сметка“. Тоест, някой в крайна сметка трябва да понесе отговорността. При това официално може да бъде обявено, че да речем Путин е непоправимо болен, или е „полудял“…

Вторият сценарий е когато за истеблишмента стане ясно, че Путин повече не е в състояние да изпълнява своите публични задължения:

Путин все по-често среща сериозни проблеми при своите публични изяви поради критични здравословни проблеми. Все по-често тези функции се изпълняват от негови двойници.

Но кога посочените по-горе сценарии ще се развият или ще се слеят е трудно да се прогнозира. Но времето, което остава е малко“, обобщава Валери Соловей.

В друго интервю Валери Соловей разяснява казуса с „двойниците“ на Путин:

„Тази тема се обсъжда, кога с по-голяма степен на интензивност, кога затихващо, но тя все по-активно присъства в общественото пространство.

Това означава, че твърденията за двойници на Путин са се превърнали в реалност. И въобще вече не е важно дали те съществуват като физическо присъствие. Налице е ярка медийна „реалност“, със собствено отражение върху обществените възприятия. И то предопределя и влияе на отношението и на поведението без връзка с реалните факти. Това е социологическа аксиома.

Отношение към възможните сценарии за „прехода на властта“, както ги формулира Валери Соловей имат и данните изнесени на 4-май от създадения от Силите за специални операции на Украйна Център за национална съпротива:

„Повече от 300 руски военнослужещи от отряда „Щорм“ се подготвят за провокации в Брянска и в Курска област.

Отрядът „Щорм“ е комплектуван от бойци от състава на 13-и танков полк и на 1-и мотострелкови полк от състава на Първа гвардейска танкова армия. С украински униформи и въоръжение те се подготвят за терористически акции на руска територия. Всеки отряд наброява по 150 военнослужещи“.

В интервю за канала „Пряк ефир“ на 4-и май Абас Галямов (политолог, социолог, работил определено време в Администрацията на президента на Русия - в екипа, който подготвя публичните слова на Путин, по настоящем в емиграция в Израел) отбелязва:

„Изключвам версията, че цел на тази провокация е мобилизация на общественото мнение за ескалация на войната в Украйна. Кремъл няма потребност от допълнителни стимули за още по-жестоки бомбардировки срещу мирното население и срещу граждански обекти.

Главен резултат от гледна точка на обществените настроения ще бъде деморализацията и объркването сред провластния лагер. Оказва се, че ако „вражеските дронове“ вече долитат до Кремъл, то в европейската част вече няма нито един защитен обект. Очевидните реакции ще бъдат: Ако руското ПВО не може да защити Кремъл, как може да бъде спечелена войната.

От гледна точка на т.нар. ястреби (кланът на Патрушев) обаче нещата имат друго измерение. Този инцидент им дава шанс да окажат натиск върху Путин за въвеждане под някаква форма на военно положение. И да отмени предвижданите за септември регионални и местни избори и президентските избори през март 2024 г. Засега Путин, след обръщението си към федералните органи през февруари, не е отменил курса за провеждане на тези избори.

А това пречи на „ястребите“ да установят пълен контрол над обстановката в страната. Защото с приближаването на изборите, ролята на гражданско-политическия апарат при президента нараства. На тези, които отговарят за икономиката, за пропагандата, за общественото мнение, особено по кадровите въпроси.

Ако бъдат отменени изборите, всички тези „кремълски плъхове“ ще се окажат напълно ненужни за Путин, а управлението на политическите процеси ще бъде поето от представителите на силовите служби и от Патрушев лично“, завършва Галямов.

В редовната си рубрика „Безрасъдствата на Кремъл“ от 4-и май видният руски икономист и социолог Владислав Иноземцев отбелязва:

„Независимо дали ударът срещу Кремъл „дойде“ от Киев или от Лубянка (Централата на Федералната служба за сигурност), този инцидент лесно може да бъде използван за по-нататъшно затягане на „гайките“ и за въвеждане на елементи от военно положение. То обаче би представлявал радикален „форс-мажор“, който ще „занули“ целия масив от механизми, които в условията на войната в Украйна и на санкциите, засега все още крепят руската икономика. Истерията в медиите в момента е в разгара си.

Лакмус за това, кой всъщност стои зад атаката с дронове срещу Кремъл ще бъде дали и какви кадрови решения ще последват. Случаят напомня как германският, тогава младеж, Матиус Рус приземи лекия си транспортен самолет на Червения площад през май 1987 г. Този инцидент даде повод на тогавашния генерален секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов да извърши кардинална чистка сред върха на тогавашното военно ръководство, което беше противник на курса за „гласност“ и „преустройство. В това число беше отстранен и министърът на отбраната“, заключава Владислав Иноземцев.

В синхрон с критиките към режима във връзка с инцидента в Кремъл, на 4-и май, в най-груба форма и ненормативна лексика скандалният лидер на Частната военна компания „Вагнер“ Евгени Пригожин поднови нападките си лично против министъра на отбраната Шойгу и срещу началника на ГЩ Герасимов за саботиране доставките на боеприпаси за наемническите формирования на Пригожин.

От развръзката на тази многопластова криза, особено в навечерието на „сакралния“ празник на „Победата“ на 9-и май може да се съди доколко все още Путин запазва контрол върху управляемостта на системата на неговата лична власт. И дали атаката с дронове срещу Кремъл не е репетиция на един от възможните сценарии за стартиране на „прехода на властта в Кремъл“.