Турция. Избори. Доколко е логично да се води неравностойна политическа битка, в която правилата се определят от противника? Поставят се червени линии, които не бива да бъдат прекрачени. Ситуация, в която твоят опонент определя кой да има „честта“ да се изправи срещу него.

Освен това противникът е президент и в това си качество използва целия държавен механизъм за натиск и контрол срещу опозицията. Държавните ресурси са негови.

Всички членове на Висшата избирателна комисия, начело с председателя, са назначени от президента. Кой от тях би имал смелостта да обяви евентуална изборна загуба на държавния глава? Отговорът може би се подразбира от факта, че всички решения на въпросната комисия досега винаги са били "правилни" - неизменно в полза на президента. Едно от последните, непосредствено преди изборите в Турция, гласеше, че Реджеп Тайип Ердоган е в правото си да се кандидатира за президент (за трети мандат). Нищо, че в турската конституция ясно е записано, че максималните президентски мандати са два.

Над 90% от медиите са директно контролирани от управляващите, като 24 телевизионни канала едновременно излъчват директно президента.

За останалите т.нар. "опозиционни медии" са поставени червени линии, да си знаят колко им е позволено да критикуват властта. За опозицията има ограничена свобода в социалните мрежи, но в дните преди балотажа опозиционният кандидат Кемал Кълъчдароглу нямаше свободата за изпраща СМС съобщения на своите симпатизанти. Поради простата причина, че управляващите наложиха тази забрана!

Странностите не приключват с това. Турските избиратели са свидетели на много съмнителни обстоятелства около проведените различни избори през последното десетилетие. Но, така или иначе, не можаха да видят дипломата за завършено висше образование на Ердоган, каквото е изискването според турската конституция. Турското общество не можа да опознае състудентите на Ердоган, за разлика от другите кандидати, които публикуваха снимки от своите студентски години. Но явно това е малка и несъществена подробност за режима!

Като много умен авторитарен лидер Ердоган не си позволяви гръмки изборни победи. През 2014 г. той печели президентските избори с 51,79% подкрепа. На изборите през 2018 г. подкрепата за Ердоган е 52,59%, като на тези избори подкрепата е 52,18%. Петдесет и две се явява, като сакрално число за Ердоган. Както се вижда и по-горе победата за турския президент винаги е малко под или малко над 52%. Чисто съвпадение! С малко, но завинаги! Тази крехка преднина дава основание на Ердоган за легитимност. Така той може да се представи пред световната общественост, като демократ.

“Как може някой, който отива на балотаж, вместо да спечели още на първи тур, да е диктатор”, каза Ердоган в интервю пред Си Ен Ен и обясни причината да не печели още на първи тур.

Ролята на медиите, контролирани директно или индиректно от управляващите, е значителна за победата на Ердоган. Режимът закри около 160 медии, вкара в затвора стотици журналисти. И в момента десетки журналисти гният в турските зандани. И всичко това с „негласната благословия“ на същата тази опозиция, която имаше смелостта да се оплаче, че не са допускани до медиите по време на предизборната кампания. За сметка като резултат: на първия тур, именно използвайки медиите, неофициалните резултати се забавиха много, а на балотажа бяха обявени много бързо. Реакция на опозицията липсваше.

Именно след бързото обявяване на неофициалните резултати на балотажа световните лидери побързаха да поздравят Ердоган за изборната му победа. Но за разлика отпреди, когато се подчертаваше развитието на демокрацията, върховенството на закона, западните партньори на Турция подчертаха практичната част от своите взаимоотношения без да споменават болезнените за Ердоган теми.

Броят на избирателите в Турция се увеличава значително през последното десетилетие, но подкрепата за Ердоган е стабилна. В Турция има един стабилен показател и това е официалната подкрепа в проценти за Ердоган.

Колеги журналисти споделят за странности в броя на избирателите в Турция. Според публикуваните данни в периода 2007-2023 година населението на Турция се е увеличило с около 14,6 млн. души, а броят на избиратели се е увеличил с 21,4 млн. души. Разликата в полза на броя на избирателите е 6,7 млн. души. Официално обяснение на витаещите съмнения няма. От 2018 г. досега населението на Турция се е увеличило с 3,8 млн. души, а броят на избирателите – с 5,6 млн. души.

Според международни наблюдатели пристрастното отразяване на изборите в местните медии и ограниченията върху свободата на словото са създали условия за неравнопоставеност. Ръководителят на делегацията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) Франк Швабе заяви, че „вторият тур се е състоял в атмосфера, която в много отношения не допринася за създаването на условия за провеждането на демократични избори“.

Според Фарах Карими, ръководител на делегацията на Парламентарната асамблея на ОССЕ, „притесненията, посочени по време на първия тур относно липсата на еднакви условия и наличието на несправедливи условия за кампанията, не бяха премахнати и действащият президент продължи да се възползва от неоправдано предимство“.

Проблемът на турската демокрация не е само силният авторитарен лидер. Проблемът е по-дълбок от Ердоган. Проблемън е и в самата опозиция, която легитимира режима със своите действия и бездействия.

За разлика от световните лидери кандидатът за президент на обединената опозиция Кемал Кълъчдароглу все още не е поздравил Ердоган за изборната му победа. Но той не проговори след първи тур, както и веднага след балотажа относно честността на изборите. Това пък дава основание на Ердоган да легитимира своя режим пред световната общност.

В деня на обявяването на официалните резултати от втори тур Кемал Кълъчдароглу с половин уста намекна за честността на изборите.

„Управляващите проведоха предизборната си кампания на базата на лъжи, клевети и манипулиран клип (има се предвид клип, който Ердоган използва в предизборната си агитация срещу Кълъчдароглу, уж уличаващ го във връзки с терористичната ПКК и който в последствие се оказа, че е монтаж). Излъгаха обществото. Може ли човек, който лъже народа си, да стане президент?“, попита реторично Кълъчдароглу.

„Върховната избирателна комисия одобри изборния резултат, но този резултат няма морална легитимност. Видяхме и кой е гласувал. Внесоха си избиратели. Видяхме, че гласуваха чужденци, които не говорят турски. Това също трябва да бъде поставено под въпрос от морална гледна точка“, каза Кълъчдароглу.

Ако подобно изказване на опозиционния кандидат беше прозвучало в нощта на балотажа, дали световните лидери щяха да имат легитимно право да побързат да поздравят новия стар президент за неговата победа? Какво цели и към кого е насочено това изказване на Кемал Кълъчдароглу с поставяне на честността на изборите под съмнение след като вече официалните резултати са обявени? Каква съдба можеше да има режима на Ердоган, ако Кълъчдароглу имаше смелостта да изрече горепосочените думи в деня на първи тур или на балотажа и така да постави под съмнение честността на изборите? Какво значение ще имат тези думи, изречени няколко дни след обявяването на победител, освен утеха на загубилите?

По време на изборната кампания начело с Кемал Кълъчдароглу опозиционния блок увещаваше турските избиратели, че ще има по трима наблюдатели във всяка секция (броят на секциите бе около 192 хил.) и така ще гарантират честността на изборите. След края на първи тур и след балотажа стана ясно, че това не е било така. Надеждите на избирателите бяха откраднати за пореден път.

Гьокхан Гюнайдън, депутат от Народнорепубликанската партия (СНР), призна, че не са успели да гарантират сигурността на изборите.

„Най-вече на първи тур не можахме да гарантираме сигурността на изборните секции. Ако някой от нашите колеги твърди обратното, не казва истината. На 28 май се справихме по-добре“, казва той.

„Ако кажем, че гарантирахме сигурността на 192 хил. изборни секции, няма да кажем истината“, допълва той. На въпрос на колко секции са гарантирали сигурността Гюнайдън отговаря така: „На една част. Всички знаем за негарантирането на сигурността на изборните секции, които могат да променят крайния резултат“.

„Ако аз не мога да определя дневния ред (на страната) тогава няма да мога да бъда минитър-председател. Аз определям и времето, кога да се дискутират темите“. Тези думи са на Реджеп Тайип Ердоган изречени през 2012 г. 

Той вече е президент за трети мандат и еднолично управлява Турция. Но все така еднолично определя дневния ред на страната.
Това се случва с любезното съдействие на опозицията, която не съумява (или не желае) да предвожда и трансформира обществените брожения. Опозиция, която е раздавач на надежди, а също така е и легитиматор на едноличния режим.

В нощта на балотажа около 20:30 часа Ердоган се появи на импровизиран митинг пред дома си в Истанбул и обяви своята победа. Прави впечатление, че управляващите бързат да обявят победа, а опозицията остана безмълвна.

Може би опозицията съвсем наивно очакваше Ердоган да им подари един почти напълно изграден едноличен режим, да ги покани в двореца „Бештепе“, който е с над 1100 стаи. Дворец, който бе изграден за "нуждите на турския народ", да ги поздрави и да се оттегли за спокойни старини!

Президентът вече заговори за една нова опозиция, която да бъде достойна за „Века на Турция“. Ердоган си присвоява правото да определи и бъдещата опозиция. На каква опозиция е достойна Турция? В близко бъдеще ще разберем.

Кемал Кълъчдароглу и може би бъдещият лидер на опозицията - кметът на Истанбул Екрем Имамоглу ще почакат още малко, за да разберат какво политическо бъдеще ще им отреди режимът на Ердоган.

Но преди това опозиционните лидери са длъжници на своите изборатели и трябва да им обяснят как им бяха откраднати надеждите за бъдеще, както на тези избори, така и на изборите през 2014 и 2018 година.

Б. ред. - Тайфур Хюсеин е журналист от obzornews.bg със задълбочени познания за вътрешнополитическия живот в Турция. Анализът му е написан специално за OFFNews. Други негови анализи можете да прочетете тук.