Евроизбори 2024: ЕС ще се промени. А ние?

Предстоящите през юни европейски избори ще са с особена важност

Георги Иванов 24 февруари 2024 в 14:55 3442 0

Георги Иванов

Снимка Личен архив

Георги Иванов

Защо са важни евроизборите и какво е особеното в предстоящия евровот през 2024?

Веднъж на четири години гражданите на страните-членки избират своите представители в Европейския парламент (ЕП), което има значение както за ЕС като цяло, така и за отделните нации.

Членовете на ЕП се избират, за да представляват интересите и тревогите на гражданите на ЕС, като създават чувството за отчетност в рамките на наднационалната организация. Тази отчетност в по-голямата си част отсъства в българската политическа действителност, но това е наша, не европейска грешка. Изборите служат и като платформа за гражданите, да се ангажират пряко с европейската идея. Процесът насърчава чувството за обща идентичност и солидарност, като хората участват в споделен демократичен процес, надхвърлящ националните граници. При това, отново пренебрегвайки родната реализация на тези идеи, ролята на тази институция е значителна, а

предстоящите през юни т.г. ще са от особена важност.

В края на 2023 г. евродепутати от Франция и Германия съвместно внесоха предложения за промени в основните документи на ЕС – Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Предложенията за промени в ДЕС и ДФЕС са критични моменти, които могат сериозно да променят начина, по който функционира ЕС. А когато такива предложения произтичат от съвместните усилия на членове на ЕП като Франция и Германия, те имат още по-значителна тежест. Предвид, че бяха внесени в края на мандата на този Европарламент, може да се счита, че предстоящите избори ще бъдат своеобразно допитване дали гражданите са съгласни с такива промени.

Не че такива промени не са необходими. Важното за нас е, че за тези елементи политически диалог в България липсва. Сред потенциалните предложения, които бяха споменати, по-сериозно внимание заслужават идеите за увеличаване обхвата на решенията, взимани с квалифицирано мнозинство (а не единодушно), предоставянето на законодателна инициатива на Европейския парламент, съвместното законодателство на Многогодишната финансова рамка (МФР) и ограничаването на броя на комисарите. Всеки един от тези въпроси е от критична важност за по-слабите страни в рамките на ЕС и трябва да бъде обсъден внимателно с оглед интересите на България.

Предложението за разширяване на областите, в които е допустимо само мнозинство, представлява отклонение от традиционното изискване за единодушие при вземане на решения в Съвета на Европейския съюз. От една страна, ако бъде приета, тази промяна може да рационализира процеса на вземане на решения, като го направи по-ефективен. Така няма да се налага воденето на трудни и продължителни спорове с отделна страна по определени политики, за които останалите членове са съгласни (разбирай – Унгария). Гласовете на някои държави биха били заглушени от по-големите партньори (например в споровете ни със Република Северна Македония). Постигането на баланс, който да гарантира защита на интересите на всички, е от решаващо значение. Това обаче няма да се случи от само себе си и трябва да се обмислят възможни съвместни действия с други държави-членки. Такъв диалог в българското политическо пространство липсва. Оставяме настрана факта, че след дълги години на неглижиране на този аспект на външната ни политика, България няма много приятели в рамките на ЕС.

Предоставянето на правото на Европейския парламент да предлага законодателство, да въвежда изменения и да участва в съвместното законодателство на многогодишната финансова рамка засилва ролята му в законодателния процес на ЕС. И този ход несъмнено укрепва демократичната легитимност на ЕС, но той също може да създаде предизвикателства за отделните държави-членки. Динамиката на властта между Съвета и Парламента може да се промени, което потенциално да доведе до евентуален превес (едва ли утре, но след години) на Европейския парламент. Осигуряването на механизми за равноправно участие на всички членове е от съществено значение, за да се избегне доминирането на страните с по-големи парламентарни представителства и изградени политически съюзи, в законодателните въпроси.

Към днешна дата приемането на МФР става с единодушно приеман от Съвета регламент, а ЕП може само да я одобри, без да предлага промени. Разрешаването на ролята на Европейския парламент в оформянето на МФР придава по-демократично измерение на бюджетните решения. Въпреки това ще възникнат опасения относно способността на членовете на ЕП да разберат и защитят различните фискални нужди на всички държави. Малките държави трябва да се притесняват да не бъдат засенчени от икономическите интереси на по-големите, което отново изисква мисленето за предпазни мерки, които да гарантират употребата и разпределението на финансовите ресурси. И което е по-важно, изисква търсенето на партньори в тези обсъждания!

Към момента всяка държава-членка получава в Европейската комисия портфолио, за което определя свой представител. Нуждата от представителство за всички страни през годините доведе до създаването на повече или по-малко екзотични комисариати, но най-важните винаги се държат от представители на Франция, Германия, Австрия, Италия. Предложението за ограничаване на броя на комисарите бе повдигнато, като мотивацията за това е създаване на по-рационализиран и ефективен процес на вземане на решения в рамките на Европейската комисия. Ефективността обаче може да бъде постигната за сметка на малките държави-членки, които може да загубят и малкото си влияние в Комисията. Постигането на баланс, който да гарантира честно и справедливо разпределение на портфейлите, би бил от решаващо значение, за да не се намали присъствието на България и в този орган.

Всички тези промени са част от отдавнашната идея за създаване на отделни кръгове на европейска интеграция - 

ЕС на различни скорости,

съставен от кръг избрани държави, които търсят все по-близка интеграция, самият ЕС, „асоциираните членове“ на единния пазар (един вид преддверие към ЕС) и Европейската политическа общност от 44 държави, място за диалог с останалите извън всичко това страни в Европа. Председателят на Европейския съвет, Шарл Мишел, определи, че от такова разслояване би имало нужда, ако по определени теми (енергетика, единен пазар, сигурност и отбрана) някои държави са готови на по-решителни и обвързващи ходове. Създаването на различни нива на интеграция ще даде на отделни държави от по-високите нива допълнително влияние, потенциално маргинализирайки тези от по-ниските. Различните „скотости“ могат да задълбочат съществуващите икономически различия, а това ще изостри неравенствата и да допринесе за допълнително отслабване на по-малко развитите държави. Останалите отвън държави може да се почувстват по-малко ангажирани със съюз, който изглежда фрагментиран и ги пренебрегва. Накрая, създаването на ЕС на множество нива може да обтегне дипломатическите отношения между държавите-членки (например България и Румъния срещу Австрия). Държавите от по-бавната лента може да се окажат притиснати да се съобразят с политиките, определени от по-големите държави и да забави още повече и малкото общи инициативи. Това, на свой ред, ще доведе до недоволство от ЕС и засилване на евроскептичните гласове.

Към този момент, в България диалог за тези процеси, евентуалните резултати и стъпките, които трябва да предприемем, въобще не се води. Партиите или не са наясно с тези проблеми, или не смятат да представят тези въпроси пред широката публика. Основните обсъждани проблеми са „Кои са в листите“, „Защо в листите са тези/този, а не онези/онзи“ и „Какво ще се случи със ‚Сглобката‘ при такива или други резултати от евроизборите“? Доколкото политическите битки са нормални по време на избори, важно е да се признае, че значението на предстоящите евроизбори се простира отвъд личностите и в някои случаи, както може би при нас, отвъд настоящите или бъдещи правителства.

Отказът или невъзможността от активно участие в тези промени може да има сериозни последствия за България с оглед на нашето място и влияние, на по-пълната ни интеграция, на развитието на икономиката ни, на нашата сигурност. Колкото и да се самоназоваваме като „малка страна“, ние сме част от политиките в ЕС, а заедно с други страни, можем да бъдем и активни участници в група, защитавайки своите интереси. Това обаче може да стане само с ясна идея и последователни, обмислени на всички държавни нива, действия. В противен случай българските предпочитания и опасения могат да бъдат пренебрегнати при вземането на решения, и накрая да останем не-много малки, но много по-недоволни от резултатите. Допълнително, липсата на ясна българска позиция може да доведе до нова изолация в рамките на Съюза, както беше по въпросите, свързани с РСМ. Това би отблъснало и малкото добронамерени към нас страни, които в бъдеще ще са още по-малко склонни да обсъждат както общи действия и сътрудничество по важни за нас въпроси. Накрая, ЕС тепърва ще започне да обсъжда задълбочено и по-деликатни въпроси, като общата сигурност и колективната външна политика. Ако се откажем от участие в тези разговори, България може да се окаже по-малко ангажирана в оформянето на общите стратегии и отговорите на предизвикателствата в сферата на сигурността, а това да ни направи потенциално уязвими.

Предложените промени, ако бъдат реализирани, безспорно ще имат дълбоки последици за бъдещето на европейското управление. Вместо да се разсейват с политическа реторика и лични битки, избирателите и кандидатите трябва да дадат приоритет на разбирането и ангажирането със съществените въпроси. Фокусът трябва да бъде върху това как избраните ни представители и техните партии си представят развитието на ЕС и мястото на България в него. Дебатите по съществото на тези въпроси, колкото и да е трудно, трябва да имат предимство пред личните нападки и печеленето на политически точки. Европейските избори не трябва да се свеждат до възможност за разчистване на сметки или доказване на политически рейтинги. Гласоподавателите от своя страна трябва да изискаме съществени дискусии по предложените промени, които да гарантират, че избраните от нас представители допринасят за продължаващото развитие на страна ни в ЕС. Трябва да се разбере, че идеята за обсъждане на тези въпроси в рамките на 2-3 телевизионни дебата в последната седмица преди евроизборите, е безсмислена. Това само би показало или липса на заинтересованост за реалните проблеми от страна на основните политически сили, или липса на капацитет за справяне с тях. Изберете си по-безболезненото.

---

Георги Иванов е завършил история и право в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура по международни икономически отношения в Лайден, Холандия. Работил е в Министерство на финансите и във Външно министерство, отговарял е за въпросите, отнасящи се до ООН, и е бил в курса за стажант-аташета на МВнР.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови