Рязко увеличение на публично видимата борба с корупцията в особено големи размери се наблюдава от пролетта. Заведени бяха дела срещу фигури, станали известни в епохата на Голямата приватизация като Баневи, Арабаджиеви, Стайкови, арестувани бяха инспектори и общински кмет по подозрение в изнудване за подкуп. Доколко, според общественото мнение, тези усилия дават ефект?
На въпроса „Според вас, нараства, намалява или остава на същото ниво корупцията в България?“, през декември 58% отговарят, че нараства, а пет пъти по-малко – 11%, че намалява (Още 32% смятат, че тя остава на същото ниво). Иначе казано в съотношение 5,5 към 1 преобладава мнението, че корупцията в страната не само не намалява, но нараства. Същият въпрос е задаван в предишни национални изследвания на АФИС през отминаващата 2018 година и делът на отговарящите, че корупцията расте, се колебае в интервала 53-58%, докато обратното мнение се движи между 10 и 11%.
Причините за тази парадоксална реакция могат да се търсят в различни по дълбочина слоеве: оценка за правосъдието, политически пристрастия, мнение за социалното неравенство в страната.
Ако всички граждани са равни пред закона, институциите на правосъдието и правоналагането би трябвало да са „на страната на добрите“. Въпреки това само 20% имат доверие в съдебната система като цяло, докато 68% не й се доверяват. Нещо повече, на молба да посочат до две сфери, в които е най-силна корупцията, 43% посочват правосъдието, 34% митниците, 24% здравеопазването, 19% полицията, 17% партиите, 17% администрацията на министерствата, 10% общинските администрации, 8% държавните фирми, 6% образованието и 2% други сфери. Вижда се, че самото правосъдие води в класацията.
Новият орган – Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), заедно със специализираната прокуратура и съд посегнаха на представата за недосегаемост на богати или натоварени с власт лица. Въпреки това, само 17% отговарят положително на въпроса, дали имат доверие на Комисията, а 66% заявяват, че нямат.
На въпроса "Очаквате ли, че ще се стигне до присъди?“, 59% са скептични, че в крайна сметка ще бъде осъдено поне едно от разследваните лица. 30% очакват присъда да сполети само някои от тях. Едва 6% са на мнение, че ще бъдат осъдени всички.
Възприятието за задълбочаване на корупцията в обществото е свързано с политическа ориентация, но не може да се сведе до партийни пристрастия. Сред хората, които биха гласували за ГЕРБ, позитивното възприятие има само лек превес (26% отговарят, че тя нараства, а малко повече – 30% смятат, че намалява, докато 42% не виждат промяна; съотношението е 1 към 1,2). По друг начин погледнато, почти цялото (70%) позитивно мнение е капсулирано в електората на управляващите. А сред неангажираните избиратели (отговорили с „Други“, „Не съм решил“, „Не отговарям“, „Няма да гласувам“), оценката е дори по-негативна (60% смятат, че корупцията набира сила), отколкото средната за всички електорални групи. Тъй като голяма част от разкритията от изборите насам идват от депутати на БСП, очаквано потенциалният електорат на БСП е особено категоричен. Съотношението между двата отговора е 68% към 3% или 22 към 1).
Ред явления като корупция, покупка на влияние, въздействие на парично подплатените интереси върху властта и медиите имат общ корен в социалното неравенство и неизбежното му преливане в гражданско. При зрелището на сблъсък между правосъдие и хора, притежаващи капитал, възприятията се влияят и от репутацията на втория протагонист. Затова въпросът не е само морален, а включва и равносметка, доколко изобщо е била полезна за България политиката на приватизация и създадените от нея отношения между хората.
При зададен въпрос, „Доколко беше полезна приватизацията за България?“, само 3% отговарят, че тя е била изцяло полезна. Още 6% смятат, че е била предимно полезна. Противоположният полюс има много по-голяма тежест – 32% оценяват, че е била изцяло вредна и още 26% – предимно вредна. Диференцирана оценка според конкретния случай („понякога полезна, друг път – вредна“), дават 23% от хората. Сумарно, 9% я смятат за изцяло или предимно полезна, а шест пъти повече (58%) – за изцяло или предимно вредна.
Доколко беше полезна приватизацията за България?
Коментарът е въз основа на данни от национално представително проучване, осъществено от Агенция АФИС в периода 30 ноември – 4 декември 2018 г. Интервюирани пряко в домовете им са 1010 пълнолетни български граждани.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
САЩ повдигнаха обвинение на индийски милиардер за подкупи на стойност 265 млн. долара