АФИС: 65% от българите не искат да плащат за здравно застраховане в частна компания

Всеки пети у нас живее на час от Спешна помощ

OFFNews Последна промяна на 02 октомври 2018 в 15:12 2619 0

Едва 17% от българите одобряват идеята да се въведе задължително допълнително здравно застраховане в частна компания с месечна вноска от 12 лв. 65 на сто от хората у нас са против. 

Данните са от национално представително проучване на Агенция АФИС, проведено от 29 септември до 2 октомври сред 1010 пълнолетни българи. 

Цифрите показват още: Само 29% одобряват друго предложение: „Лечението над 700 лв. да се покрива от допълнителното здравно застраховане“, докато 47% не го одобряват. Близо всеки четвърти няма мнение; 32% клонят в полза на предложението „Замяна на Здравната каса с няколко частни Здравни каси, които се конкурират“, а повече – 38% не го одобряват.

През годините, едно от обичайните обяснения за отрицателното мнение относно „реформените“ идеи на управляващите е, че „манталитетът на българина“ по принцип се отличава със скептицизъм, консерватизъм и даже деструктивност. Данните обаче показват, че като цяло, населението не само знае против какво е, но и за какво е: 

„Засилване на контрола върху държавните болници“ – 83% „за“, а на обратното мнение са само 6%;

„Премахване на възможностите за спекулативно оскъпяване на лекарствата“ – 80% „за“ и само 7% „против“;
„Държавните болници и поликлиники да не бъдат търговски дружества“ – 64% „за“ , 11% „против“;
„Най-високоплатените чиновниците да плащат пълния размер на здравната вноска, а не държавата да поема половината“ – 69% „за“, 11% „против“;
„Прекратяване на договорите на Здравната каса с частни клиники, ако те надхвърлят нуждите в даден регион“ – 54% „за“, 18% „против“. 
„Преминаване към пряка бюджетна издръжка на здравеопазването – без Здравна каса, по подобие на националната здравна служба във Великобритания, Испания и Швеция“ – 51% „за“, 13% „против“;
„Запазване на сегашния вариант и затягане на финансовата дисциплина“ – 50% „за“, 27% „против“.

Налице е значително одобрение към алтернативни методи за оздравяване на финансите в здравната система с равнодействащ вектор „повече държавност и отговорност“. Докато предложението за нови реформи е в обратна посока – въвежда още повече комерсиализация на здравеопазването. Негативната оценка към идеите на министъра и позитивната – към алтернативите, се споделя и от привържениците на ГЕРБ.

На въпроса, кои са двата най-важни проблеми лично за вас, 26% от българските граждани посочват здравето и здравеопазването. Този дял систематично расте през годините. Медицината вече влезе в челната тройка на тревогите на хората, редом с бедността (27%) и неясните перспективи (23%).

Помолени да дадат цялостна оценка на здравеопазването в България, 39% го оценяват като „Лошо“, 11% като „Добро“ и 47% като „Задоволително“. Съотношението между категорично негативно и категорично позитивно мнение е 4 към 1.

Възрастните хора над 60 г. са групата, която осъществява 63% от потреблението на здравни грижи и следователно е най-компетентна по темата. В нея 61% имат средно 1.9 хронични заболявания. Оценката в тази група е още по-негативна: 43% смятат, че здравните грижи в страната са лоши, докато на обратното мнение са само 8%.

Още по-силно влияе факторът „доходи“. Сравнително най-приемлива изглежда системата за хората със среден семеен доход над 1000 лв. на човек. При тях негативната оценка надделява над позитивната с 3%. Но те са само 1 от всеки десет граждани и затова балансираното им мнение не натежава, колкото недоволството на останалите.

Една от главните цели на здравната политика през годините беше догонване на останалите европейски страни в профилактиката. Само 61% са преминали през годишен профилактичен преглед за 2017 г. Това е приблизително на нивото, което АФИС е измервала през 2008 г. Десетилетие по-късно бихме очаквали число от поне 90%, тъй като това е официален приоритет в управленски програми и здравни стратегии на поредица правителства от поне 15 г. насам.

Незадоволителната профилактика отличава България от страните-членки на ЕС и води до рекордна смъртност, предимно от сърдечно-съдови и онкологични заболявания. Здравният министър съобщи по-малко число – около 35%, които не са преминали прегледи. Той предложи нови наказателни мерки спрямо осигурените, въпреки че и сега предвидените санкции не се прилагат. Всъщност само 39% от пропусналите прегледа посочват като причина самооценката, че „съм здрав и нямам нужда от прегледи„. 

Каква е причината да не преминете през годишния профилактичен преглед за 2017 г.?

Моят личен лекар не настоява 25,7%
Моят личен лекар на издава нужните направления 12,0%
Изследванията и прегледите са скъпи 16,7%
Най-близките медицински лаборатории се намират в друго населено място 8,8%
Мисля, че не ми е нужен преглед – чувствам се здрав 38,6%
Друго, без мнение 17,3% 

Бюджетният недостиг на НЗОК се дължи не толкова на хора, които не си плащат здравните вноски. Всъщност само 8% не са здравно осигурени. Главната причина е безработицата. Безработните представляват 54% от неосигурените, докато делът им в населението е само 8%. 81% от безработните не са преминали годишния преглед.

С годините все по-остър става проблемът с достъпа до здравеопазване, независимо дали обществено или частно. На въпрос, „Там, където живеете, колко часове са нужни, за да ползвате спешна помощ?“, 21% от населението посочва число над 1 час. Т.е. за всеки пети здравноосигурен в България т. нар. „златни 40 минути“, в които инфаркт може да бъде овладян без тежки увреждания, са априори пропуснати, коментират от АФИС.

Постъпването в болница изисква над 3 часа пътуване за 18% от осигурените. Т.е. това е сериозен логистично-финансов проблем , най-често съпътстван с откъсване от населеното място и от помощта на роднините. В днешно време лечебната практика преминава през едно или повече лабораторни изследвания, за което 12% от осигурените са принудени да пътуват над 3 часа.

Там, където живеят над една десета (11%) от пациентите, дори достъпът до аптека изисква болният или негов близък да измине над 3 часа път. По такъв начин здравната политика е позволила деформация в районирането, при което онези, които имат най-много средства, защото са в големи градове и имат по-големи доходи, реално ползват повече от обществените фондове за здравни грижи.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
X