Коментар на адвокат Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на Програма Достъп до информация по повод стенограмите "КТБ" и разсекретяването на разговорите от Консултативните съвети за национална сигурност (КСНС) при президента в годините назад. Публикуваме текста от страницата на ПДИ.

През последните два месеца състави на Административен съд – София град постановиха решения, с които отмениха като незаконосъобразни отказите на главния секретар на президента на Република България да предостави достъп до съдържанието на две стенограми, съставени при проведени при президента Росен Плевнелиев консултации на 29 юни и 14 юли 2014 г. Консултациите са свързани кризата, възникнала около проблемите с Корпоративна търговска банка (КТБ). На срещите са участвали президентът, лидерите на парламентарно представените партии, народни представители, народен представител от Европейския парламент, представители на правителството, на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ), главния прокурор. Тези срещи са част от обществения дебат около проблемите с КТБ, които доведоха последователно до затварянето на банката, отнемането на лиценза й и обявяването й в несъстоятелност. Тeзи консултации целят приемането на различни мерки, в това число законодателни, за справянето с кризата.

Искания за достъп до информация и откази

Наличието на записи от двете срещи при президента генерира висок обществен интерес. През мандата на президента Росен Плевнелиев са били подадени няколко заявления за достъп до тях, но са получили отказ. Жалби срещу отказите на президентството по това време няма. Като че ли в периода 2014 – 2016 г. е налице естествено разбиране, че общественият смут от събитията около банката е твърде близо във времето и наскоро стабилизираната система заслужава защита от рискована публичност.

В началото на мандата на президента Румен Радев интересът към узнаване на съдържанието на стенограмите се възроди. Това е донякъде естествено, тъй като не за първи път при смяна на властта в дадена институция се констатира желание за по-голяма прозрачност по въпрос, който е бил поставян в миналия й мандат. Такъв беше например казусът с информация относно помилванията, която бе поискана от президента Росен Плевнелиев непосредствено след встъпването му в длъжност в началото на 2001 г., след като информацията бе отказана от администрацията на предшественика му президента Георги Първанов. От публикация в сайта „Биволъ” на основата на отговор от президентството стана ясно, че броят на подадените заявления за достъп до стенограмите е общо 45. Това число дава минималния брой такива заявления, доколкото съществуват заявления, които не са отразени в дадената от президентството справка (например липсват данни за подаденото от журналиста от Би Ай Ти Илия Вълков заявление).[1]

Достъпът до текста на първата от двете стенограми бе отказан по заявления на различни заявители в началото на 2017г. с позоваване на т.нар. „професионална тайна”, регламентирана в чл.63, ал.1 от Закона за кредитните институции (ЗКИ). Втората стенограма се оказа, че е била класифицирана като държавна тайна с ниво на защита „поверително”, поради което достъпът и до нея бе ограничен на основание това ограничение. Отказите бяха връчени в писмен вид на различните жалбоподатели.

Паралелно на тези писмени мотиви за отказ, по които се произнесе съдът, в публичното пространство бяха направени различни коментари. Беше изразено становището, че изказванията на висшите политици по време на срещи с подобен формат е полезно да бъдат защитени от публичност с цел те свободно да си изразяват мнението и срещите да имат полезен за обществото ефект. Че откриването на стенограмите от Консултативния съвет за национална сигурност при президента може да навреди на обществения интерес. Друго изразено становище бе, че информационната стойност на стенограмите вероятно не е висока. Поставяше се и въпросът какво очакват питащите да научат от съдържанието на проведените при президента Плевнелиев дискусии.

Консултации при президента или Съвет за национална сигурност?

След публикуването на стенограмата от 29 юни 2014 г. като последица от съдебно решение стана ясно, че не става въпрос за обсъждане, проведено в рамките на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), а за консултации при президента извън този формат. Следователно по начало не е поставен въпросът за „откриване” на тези стенограми за широк достъп. Впрочем скорошно заявление за достъп до информация, подадено от журналиста от в.”Капитал” Росен Босев разкри, че стенограмите от КСНС се маркират надлежно с грифове съгласно Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), за много от които срокът за защита съгласно закона не е изтекъл. Тук обаче се изяснява и друг важен момент. Дори стенограмите от заседания на КСНС един ден ще видят „бял свят” и ще станат достъпни по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Това следва от изрична разпоредба в Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), според която след изтичане на срока на защита поставеният гриф се премахва и документът става достъпен по реда на ЗДОИ (чл.34, ал.3 от ЗЗКИ). Тоест, важно е да се знае, че при настоящото законодателство „вечна тайна” няма. Това законодателно решение е в съответствие с принципите на правото и международните стандарти относно достъпа до информация и неговите ограничения.

Ограничението, свързано с „професионална тайна”

Според Закона за кредитните институции, професионална тайна е информацията, която БНБ придобива или създава за целите на банковия надзор или във връзка с него (чл.63, ал.1). В решението на Административен съд – София град по делото (адм. дело № 1178/2017 г.), заведено от журналиста Атанас Чобанов от сайта „Биволъ” съдът приема, че не са изложени никакви мотиви за наличие на „професионална тайна” в стенограмата (по смисъла на Закона за кредитните институции). Отбелязано е, че макар хипотетично е възможно в разговорите да се съдържа информация, която под формата на консултация да представлява „професионална тайна”. Още тук обаче е изразено известно съмнение, че е възможно дискусията в нейната цялост да съдържа такава тайна. Същевременно е посочено, че липсва пълно съвпадане между служебните лица, които работят с такава професионална тайна по смисъла на ЗКИ и присъстващите на срещата при президента. Също така, административният съд подчертава, че консултациите при президента на РБ, проведени на 29.06.2014 г. са се състояли именно във връзка с обсъждане на опити за дестабилизиране на банковата система и необходимите мерки за гарантиране на банковата стабилност в страната, като на тях управителят на БНБ е направил анализ на ситуацията. „Тази мотивировка не се вмества в афишираната „професионална тайна”, е изводът на съда.

Още по темата

14/06/2017

Икономика

Как да четем стенограмата за КТБ? Инструктаж в 9 точки от Сергей Станишев

12/06/2017

Общество

Не е имало решение за фалиране на КТБ, твърди бивш финансов министър

09/06/2017

Политика

Президентът публикува първата стенограма за КТБ (пълен текст)